Изследване: Всеобхватното господство на Христос

от Грег Бансен

В какво вярваме

Бидейки Създател на небето и земята, Исус Христос е всеобхватен Господар над всички хора и народи, както и над всички области на човешкия живот. Божият Син е всеобхватен Господар и заради Месианското Си въплъщение, смъртта, възкресението и възнесението Му отдясно на Отца, за да управлява целия свят.

Писанието ни учи, че Бог определи Сина Си да дойде на този свят като Негов избран Служител, изпълнен със Святия Дух, за да донесе правосъдие за народите (Исая 42:1). Още в Стария Завет има очакване, че Бог ще установи Царството Си на святия хълм на Сион (Псалом 2:6) и ще Му даде народите за Негово наследство, за да ги управлява (Псалом 2:8-12).

Така пророкува Исая: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде … Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават На Давидовия престол и на неговото царство, За да го утвърди и поддържа, Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века“ (Исая 9:6-7). При съобщаването за предстоящото раждане на Исус Христос, ангелът казва на Мария: „Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край“ (Лука 1:32-33).

Когато Христос дойде, Той проповядваше, че „наближи небесното царство“ (Матей 4:17) – наистина, Божието царство беше дошло върху слушателите Му (Матей 12:28). Църквата държи ключовете за влизането в това спасително царство (Матей 16:18-19), въпреки че самото царство – Христовото управление на въплътен Спасител – се разпростира над целия свят (Матей 13:38, 41). След възкресението Си, Христос заяви, че „всяка власт на небето и на земята“ са Негови (Матей 28:18), в който случай народите трябва да бъдат кръстени и научени да пазят всичко, което Той е заповядал (Матей 28:19-20).

В Новия Завет, въз основа на служението Му като Месия и Спаистел, Христос е представен като всеобхватен Господар над всички хора, навсякъде по света, над всички области на живота. Евреи 1:3-4 ни казва, че след като извърши очистване за греховете, Христос се възкачи и „седна отдясно на Величието на високо“ – а Бог „не е оставил нищо неподчинено Нему“ (Евреи 2:8). След възнесението и възцаряването си, Христос очаква всички Му врагове да бъдат положени за Негово подножие (Евреи 10:12-13). Павел казва, че „Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си“ (I Коринтяни 15:25), което означава, че всичко трябва да Му бъде подчинено (стих 28). В перспективата на Павел, Бог е възкресил Христос от смъртта и Го е настанил отдясно на Себе Си, над всяка власт и началство; „и всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко за църквата“ (Ефесяни 1:20-22). „Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно … и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ“ (Филипяни 2:9-11).

Тогава не може да има съмнение, че Новият Завет описва Спасителя Исус Христос не само като Глава на Църквата, но и като „началникът на земните царе“ (Откровение 1:5). Неговото спасително управление разбива силата на греха и се простира над всички народи и хора, включително всички области на живота, като гражданското управление. Христос е признат и обявен за „блажения и единствен Властител, Цар на царствуващите и Господ на господствуващите“ (I Тимотей 6:15; Откровение 17:14). Понеже Христос е в позицията на всеобхватен Господар, от всички царе и съдии на земята се очаква да Му слугуват (Псалом 2:10-12). Земните царе ще Му поднесат дарове; всички народи ще му служат (Псалом 72:10-11, 17). Писанието ни уверява, че дори земните царе ще принасят своята слава в Новия Йерусалим (Откровение 21:24).

Така Реформираната вяра учи, че Християнството не се състои единствено в перспектива засягаща малка част живота (лична, вътрешна духовност или вечното спасение на душата), а е цялостен възглед за света и живота. Понеже Христос дойде на света като въплътения Божий Син, нашият Спасител, и сега управлява над целия свят като всеобхватен Господар на хората, не може да има област от живота, която е освободена от задължението да се подчини на Неговите разкрити стандарти. Понеже Исус Христос, единственият Спасител на човеците, е всеобхватен Господар, религиозната вяра има приложение за всеки аспект от житейския опит на хората и всички човешки дейности. Никой човек или народ не е изключен от абсолютното изискване да се поклони пред Царя на царете и да Му служи във всичко, което прави.

Изследване

Възражение: Но християнството не трябва да има нищо общо със светските дела на този свят, като политиката, защото Исус казва: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36).

Отговор: В този известен стих от Евангелието на Йоан Исус говори за произхода на Неговото Царство и власт, както внимателно четящият може да види ясно в края на цитирания стих. Обяснявайки, че Неговите служители не се въоръжават за да се бият в Негова защита, Исус казва: „царството Ми не е оттук„. Христовото Царство не произхожда – както това на Пилат или самия Рим – от сътворения ред, нито просто се основава на авторитета на човеци. То „не е от този свят“, а по-скоро е царство, дадено отгоре, от Самия Бог. Това Царство не се разширява чрез военна сила и заплахи, а чрез силата на проповядването и свидетелстването на истината (Йоан 18:17; II Коринтяни 10:3-5).

Възражение: Не може да се очаква гражданското управление да се подчини на властта и откровението на Исус Христос, защото това ще наруши разделението между църквата и държавата.

Отговор: Пасажите, които разгледахме са пределно ясни, че от Библейска гледна точка, държавата не е отделена властта на Исус Христос като всеобхватен Господар – Царят на царете. Да се твърди, че държавата не може да признае и да се подчини на Исус Христос в такъв смисъл, е да се твърди, че Христос не е всеобхватен Господар над всичко. Безкритично е да се приеме съвременната презумпция, че гражданското управление трябва да бъде светско по същност – възглед, който е в директно противоречие с непогрешимото учение на Божието Свято Слово. Никое човешко занимание не е буквално „светско“. Всички трябва да се съобразят със служението към Христос, нашия Господ. „И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава“ (I Коринтяни 10:31). И така, един гражданин християнин, без значение дали е политик или гласоподавател, трябва във всичките си мисли и действия да се води от лоялност към Исус Христос. Това означава да се подчинява на всичко, което Христос е заповядал без значение дали това е възприетия възглед в едно общество.

Статията е взета оттук: http://www.cmfnow.com/articles/pt127.htm
Превод: Филип Папратилов

2 отзива

  1. Иван says:

    А какво казва Библията, кой трябва да установи Христовото Царство, след като царството Му не е от тук?

    То е ясно, че ще е на земята и на небето (Господната молитва), но въпроса е, какво казва писанието – кой установява Божието царство на земята – как действа това господство – понеже от примерите на Калвин виждаме, че човешките усилия само карат невярващите да усмиват и подиграват Бог?

  2. Библията казва, че то е вече установено.

    „понеже от примерите на Калвин виждаме, че човешките усилия само карат невярващите да усмиват и подиграват Бог?“

    Кои са тези примери и къде се намират, за да разберем дали наистина се отнасят за този случай, или ти просто говориш произволно и хаотично?

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>