Как човешките теории се провалят в дефинирането на морал отделен от Бога?

от Натаниел Дарнел

Кои са различните философии относно етиката, към които човечеството се придържа? Когато следвах право, трбваше да проуча този въпрос като част от курса Професионална отговорност за адвокати. Зная какво си мислите: „От адвокатите се изисква да учат етика?!“ Да, вярно е. И фактът, че този курс оказва толкова малко влияние върху етичната репутация на адвокатите показва още веднъж това, което Исус казва преди много време: „чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие“ (Матей 23:25). Образованието само по себе си не може да направи човека етичен. Истинската етика започва с вътрешната промяна на човека, която Бог извършва чрез изкуплението.

Библията ни учи че в крайна сметка съществуват само две школи по етика: (1) Божията; и (2) човешката. Но „както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли,“ казва Господ (виж Исая 55:9).

В такъв случай е полезно да бъдем наясно с преобладаващите вариации на човешката философия за етиката. По-долу съм адаптирал материал, който написах за училището по право, в който съм описал накратко десетте етични школи наблюдавани по света. За някои от вас тези обяснения може да звучат твърде основно, но мисля, че понякога е добре да си припомняме основите. Всяка от тези етични школи е приложение на много други философски школи и религии, но тях ще анализираме друг път. Почти всички човешки етишни школи описани долу съдържат някаква истина, но в крайна сметка всички се провалят. С изключение на последната, защото тя не е човешка измислица.

Надмощието е право

В етичния възглед „надмощието е право“ (понякога наричан „авторитаризъм“), този, който притежава най-голяма сила е прав. Обикновено това се отнася за политическо надмощие, но е бил прилаган за физическо, психологическо и други видове надмощие. Въпреки че малко хора изповядват този възглед, много го практикуват. Той има няколко недостатъка, включително: (1) проваля се при различаването между надмощие и доброта; (2) историческо противоречие намиращо се в примери като Нерон, Сталин и Хитлер.

Нравите са морал

Този възглед дефинира етиката като нещо, което се определя от етническата група, към която принадлежи. Общността диктува кое е правилно. Възгледът се оправдава с идеята, че начинът, по който нещата са (традиция), е начина, по който трябва да бъдат. Обаче в света стават много трагедии като убийства, изнасилвания, отвличания, свързани с различни културни традиции, но простия факт, че такива неща стават, не ги оправдава морално. Например Маите традиционно са убивали деца и са принасяли сърцата им на езически богове. Можем ли наистина да кажем, че фактът, че тези дейности са били дълбоко вкоренени в традицията на онази култура, ги оправдава?

Идивидуалния човек е мярката

Този възглед твърди, че волята на всеки човек определя кое е право и кое погрешно за този човек. Екзистенциалистите и чистите хуманистични либерали често подкрепят този възглед. Проблемът с него е, че двама отделни човека може да имат тотално противоположни но наравно валидни етични стандарти. Следователно дори нещо омразно и жестоко може да бъде правилно, ако човек вярва, че е правилно. Нещо повече, това води до хаос след като всеки може да прави това, което е правилно в собствените му очи.

Човешката раса е основа за правилното

Под този възглед, това, което човечеството пожелае, определя кое е правилно и погрешно. Обаче моралните схващания на човечеството се променят през годините и често човечеството се различава вътре в себе си относно морала. Много нации са водили войни с други нации заради различни морални възгледи.

Правилното е умерено

Аристотел е бил на мнение, че моралът се намира в „златната среда“. Например, той вярвал, че смелостта е по средата между страха и агресията, и гордостта е по средата между суетата и смирението. Проблемът с този възглед е, че понякога правилното нещо, което трябва да се предприеме, е крайно. Християните от първи век са „крайно“ в сравнение с евреите или римляните, защото те са предизвиквали статуквото. Няма универсално споразомение между хората какво е „умерено“ за всички въпроси и времеви периоди, следователно умереността може да бъде единствено общ относителен водач, а не обективен такъв.

Правилно е това, което носи удоволствие

Епикурейците били сред първите, изповядали такъв възглед. Както хедонистите, те вярвали, че това, което носи удоволствие, е морално правилно, а това, което носи болка, е морално неправилно. Доброто, вярвали те, е това, което носи най-голямо удоволствие и най-малка болка на най-голям брой хора. Обаче садистите изпитват удоволствие, когато причиняват болка на другите. Тогава удоволствието на садиста е правилно или неправилно? Също, дългосрочното или моментното удоволствие е мярката?

Правилно е най-голямото добро за най-многото

Това е утилитаристкият възглед за морала. Утилитаристите вярват, че добро е това, което носи най-голямото добро за най-много хора в дългосрочен план. Виждате ли кръговата логика? Утилитаристите също се различават един от друг по това дали доброто трябва да се разбира в смисъл на качество или количество.

Добро е това, което е желано заради самото себе си

Според този възглед, добродетел е това, което е желано заради самото себе си. Следователно добродетел е цел, а не средство. Слабостта на този възглед е тройна: Първо, той единствено заявява посока на морала, но не успява да го дефинира. Второ, ние често желаем нещо зло, като прелюбодейство, кражба и нараняване на другите. Трето, някои неща, които според някои са добри, всъщност са лоши, например самоубийството в момент на отчаяние.

Правилното не може да бъде дефинирано

Според този възглед, ако доброто бъде дефинирано чрез нещо друго, тогава това друго нещо става стандарта за същността на доброто. Така тези, които държат този възглед за етиката, изобщо отказват да дефинират морална доброта. Без стандарт за доброто, обаче, ние не можем да разграничим между добро и лошо действие. Също, въпреки че това, какво е правилно, може да не се дефинира като нещо „по-универсално“, това не означава, че изобщо не може да бъде дефинирано.

Добро е Божията воля

Християнскиат възглед е, че добро е това, което Бог иска. То е това, което Той суверенно постановява да стане или това, което е установил в Словото Си. То е това, което Той одобрява чрез Собствената Си свята същност. Някои може да наричат това „авторитаризъм“, но то не е, защото авторитаризмът има единствено когато този, който настоява за власт не е върховен. Бог, бивайки наистина върховен в своя авторитет, има правото да изпълнява ролята на върховен авторитет.

Както Исус Христос казва: „Един [Бог] има, който е добър“ (Матей 19:17). Една теория на етиката е добра дотолкова, доколкото е добра основата ѝ. Понеже човек без Бога не е морално добър, никоя теория основана на човека не може да е добра. Нашата етика, морал и закони трябва да бъдат изградени върху праведната основа на Бога. Това е един пример защо казваме, че закона, етиката, морала и философията са неизбежно религиозни по естество.

Статията е взета оттук: http://americanvision.org/5973/how-do-man-made-theories-fail-to-justify-morality-apart-from-god/
Превод: Филип Папратилов

0 Коментара

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>