Нито един камък?

от Кенет Джентри

От време на време, когато говоря по конференции върху пророчеството на Елеонския хълм, разни диспенсационалисти задават въпроси, за които си мислят, че представляват трудност за претеристкото тълкуване. Виждал съм това дори в публикувани статии и книги. Може би и на вас се е случвало. Всъщност съм сигурен за поне един от вас, защото ми писа, за да ме попита по въпроса.

И какво е това предизвикателство, което някои хора отправят относно изпълнението на първата част от пророчеството на Елеонския хълм през 70г сл. Хр.? Ето го:

Как може да учите, че Христовото пророчество в Матей 24:2 се отнася 70 г. сл.Хр.? Този стих казва, че „няма да остане камък върху камък, който да не се срине.“. А всички знаем, че голямата Стена на плача, която съществува днес, е била част от храма.

В отговор бих написал следното:

Първо, Стената на плача е част от основата на целия храмов комплекс, а не е част от самата сграда на храма. Цялата използваема сграда на храма е била унищожена камък по камък. Йосиф Флавий пише:

„След като вече нямаше хора за убиване или ограбване, защото не останаха такива, които да ги ядосват (понеже не бяха пощадили никого, тъй като не беше останала друга работа за вършене), Цезар нареди да бъде унищожен целия град и храма, но да се запазят колкото може повече от високите кули; … както и част от стената, която огражда града на запад. Тази стена беше пощадена, за да се направи лагер за гарнизон, а кулите бяха запазени, за да видят следващите поколения какъв е бил града, който Рим е бил подчинил, и колко добре е бил укрепен; но цялата останала стена беше така съборена, че дори основите ѝ бяха изкопани, така че не можеше да се разбере, че там е било населено. Това е краят който постигна Йерусалим заради лудостта на онези, които искаха промени; един иначе величествен град с огромна слава сред човечеството“ (Йосиф Флавий 7:1:1)

Исус пророкува докато храма е там и функционира. Преди обсадата на римляните, храмът е бил величествена сграда, която съвършено действала като храм за поклонение. Всъщност Исус изрича това пророчество отдалечавайки се от храма веднага след като излиза от него(Матей 24:1). След обсадата храма е купчина останки със стоящи заедно едва няколко от основните камъни. Вече не е величествен; вече не е подходящ за поклонението. „Храмовите здания“ (Матей 24:1) са разрушени камък по камък.

Второ, да се твърди че това е част от храма и Матей 24:2 все още не се е изпълнило съвършено, и следователно все още предстои да се изпълни, е настояване за твърде буквална интерпретация. Ако поемем в тази посока ще трябва да отречем множество библейски пророчества, защото не са изпълнени педантично, както и много библейски изявления, които са твърде общоприложими.

Например, в Деяния 21:10-11 Лука пише: „И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: ‘Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците’.“ И все пак това пророчество не се изпълнява по абсолютно същия начин.

Намираме изпълнението му в Деяния 21:31, 33. Но там не юдеите са тези, които физически го връзват и го откарват на римляните, а римляните го изземват от ръцете на юдеите, които се опитват да го убият: „И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Йерусалим е размирен… тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги“. Така не юдеите са тези, които буквално“връзват“ Павел и после го „предават“ в ръцете на езичниците. В действителност те се опитват да го убият (Деяния 21:31). Той е избавен от юдеите, не предаден от тях (Деяния 21:32-25). Все пак основната, важна информация в пророчеството на Агав е налице: Паявел отива в Йерусалим и заради юдеите накрая е затворен от римляните.

Намираме друг пример в Малагия 4:5: „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен“. Въпреки това иначе ясно пророчество за завръщането на „Илия“, Исус ясно и доктринално ни информира за изпълнението на пророчеството не от Илия: „Но казвам ви, че Илия вече е дошъл и не го познаха … Тогава учениците разбраха, че им говореше за Йоан Кръстител“ (Матей 17:12-13). Но пророчеството е изпълнено от някой, който идва в духа и силата на Илия.

Отново, ако използваме тази педантична херменевтика, би трябвало да обвиним Петър за погрешно историческо сведение в Деяния 1:18. Там той казва, че Юда е купил нива със сребърниците, които е получил за предателството на Христос. Но Матей 27:1-7 ни показва, че Юда е бил мъртъв, когато нивата е закупена от други. Въпреки това, основната, значима идея остава: нивата е купена с парите, които Юда получи за предателството на Исус.

Също, какво да правим с разпването на Христос, което на няколко места се приписва на юдеите? Това е много подобно на ситуацията пред която сме изправени. Например в Деяния 3:14-15 четем:

„Но вие се отрекохте от Святия и Праведния и като поискахте да ви се пусне един убиец, убихте Началника на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели.“ В Деяния 5:30 Петър заявява: „Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го окачихте на дърво“.

Тези стихове заявяват, че юдеите са „убили“ Исус, дори че са го „окачили на дърво“. Въреки това от историческия запис ние знаем, че римляните са тези, които всъщност са разпнали Христос. Йоан 19:13-16 ясно казва, че Пилат „Го предаде“ да бъде разпънат, понеже на юдеите не е било разрешено да извършват смъртна присъда (Йоан 18:29-32). Но основната истина си остава: юдеите причиниха разпването на Христос.

Трето, да се твърди, че това е някаква част от храма, и че Матей 24:2 все още не е съвършено изпълнено и следователно все още очакваме изпълнението, означава, че Сам Христос е фалшив пророк.

В края на краищата текста казва, че учениците Му посочили сградите на храма, същите здания, от които Той тамън излизал (Матей 24:1). Тогава Той казва „на тях“ (тези ученици, които току що са посочили към онези сгради на храма): „Виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Тук няма да остане камък върху камък, който да не се срине“ (Матей 24:2). Те Го питат „кога ще бъде това“ (Матей 24:3)? Той ги информира, че редица неща ще станат преди това (Матей 24:6, 8), но накрая: „това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това“ (Матей 24:34). Сбъркал ли е Христос?

Четвърто, като последна точка, ако някакъв злополучен диспенсационализъм попадне на ваш разговор относно пророчеството на Елеонския хълм и проплаче това възражение (че някои камъни от храма все още стоят, следователно пророчеството не е изпълнено), насочете го към към кой да е диспенсационалистки труд, който заявява, че Матей 24:2 е изпълнено през 70 г. сл. Хр.

Например в книгата на Тим Лахей, Popular Encyclopedia of Bible Prophecy, четем: „Очевидно първия въпрос [на учениците] свързан с унищожаването на храма, което е станало през римската инвазия и разрушаването на Йерусалим през 70 г. пр. Хр.“ и „Първият въпрос на учениците на Елеонския хълм е свързан с разрушаването на Йерусалим през 70 г. сл. Хр.“ (стр. 249). Tim LaHaye Prophecy Study Bible заявява същото нещо (стр. 1151).

Накрая, ако все още не ви слуша: отидете в къщата му и я разградете камък по камък. Ако се оплаче, кажете: „Има няколко камъка, които все още се допират, така че това, за което се оплакваш всъщност не е станало“.

Статията е взета оттук: http://postmillennialism.com/2012/07/not-one-stone/
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>