Майки, които създават читатели

от Нанси Уилсън

Всички сме запознати с всеобщоприетия възглед за четенето: да се чете е хубаво, да се чете е забавно, накарайте децата си да четат, четат, четат! Виждали сме плакатите в библиотеката и може би децата ни са участвали в програми за четене организирани от библиотеки или училища. С обезпокоително нарастващите размери на неграмотност в страната ни, дори и по телевизията баскетболни звезди убеждават децата да останат в училище или изтъкват колко хубаво е да се чете.

Майките християнки може би си мислят, че по този въпрос може да се съгласим с езичниците. Четенето е забавно, хубаво и готино. На всички ни доставя удоволствие, когато видим че децата ни стават способни да дешифрират написаното на страницата. Виждаме ги как преминават от тънките книжки с много картинки до дебелите книги без картинки и това ни доставя голяма радост. Но аз вярвам, че трябва да погледнем малко по-задълбочено и да помислим за това какъв трябва да бъде християнския възглед за четенето и да изследваме внимателно какво езичниците в действителност казват.

Християните трябва да бъдат хора на Словото. Бог е решил да ни се разкрие чрез Своя Син, Живото Слово, и Бог комуникира с нас чрез Своята Книга, Библията. Очевидно, християните повече от всички хора, трябва да имат голямо благоговение пред дадения ни от Бог тайнствен подарък на езика, говорим и писмен. Езичниците, от друга страна, понякога виждат четенето като самоцел. Четем, просто защото е забавно ли? Това ли е главната цел на човек? Радваме се, че нашите деца четат, защото сега могат да се забавляват с часове, без необходимост от надзора ни? Тогава как това е различно от играенето на компютърни игри? Четенето някак си изглежда по-невинно, по-полезно; книгите все още имат по-добра репутация от компютърните игрите. Чувала съм много, много майки да ми казват с блясък на родителска гордост в очите колко много техните деца четат. Изписват си купища книги в библиотеката всяка седмица и ги изчитат всичките! Какво би могло да не бъде наред с това?

Когато някоя майка ми каже, че нейния петокласник е прочел „Червеният знак за храброст“ тази седмица, знам че си мисли, че ще бъда много впечатлена с нивото на четене на нейното дете и от една страна съм впечатлена. Но в друг смисъл съм разтревожена. Защо? Защото четенето не е самоцел. Четенето е начин да познаваме и да се радваме на Бог и Неговия свят. Четенето може и трябва да ни прави по-добри хора. Но за да може това да стане, трябва да се научим да четем докато внасяме християнски светоглед във всичко, което четем. Нужно е родителите да го правят и е нужно да научат и своите деца на това. Така че, ако петокласник (или родителя му в този смисъл) чете книга на Стивън Крейн повърхностно, могат да се случат лоши неща. Може да бъде повлиян да мисли като невярващ натуралист без да разбере. Научаването да се мисли като християнин не е толкова лесно като научаването да се чете. Но може и трябва да се научи и практикува. Когато майка християнка се научи да прави това, няма да се наруши удоволствието от книгата; напротив, изживяването ще бъде по-приятно, защото тя не се е подлъгала от автора. Може да оцени красотата на писането и да разбере нехристиянския ум по-добре. Със сигурност четенето с отворени очи ще ни даде възможност да оценим дори повече дарбите, които Бог е дал еднакво на християните и нехристияните.

Да приложим християнски светоглед в мисленето не е като да се каже, че християните трябва да четат само християнски книги. Всъщност, случая е точно обратния. Мисленето като християнин означава, че нехристиянското писане може да бъде четено и разбирано и оценявано, дори когато не сме съгласни с анализа на автора относно Бог, човека и света.

Родителите и децата трябва да се научат да мислят като християни. Когато четем трябва непрекъснато да си задаваме два въпроса, „Какво казва автора?” и „Истина ли е?” Дори да е само етикет на бутилка с кетчуп, пак трябва да мислим докато четем. Какво казва автора за състоянието на човека? Човек в основата си добър ли е? Той има ли проблем? Какво казва автора за Бог? Той любящ Баща ли е, Който изпраща Своя Син да умре за Неговите хора, за да откупи тяхното спасение? Или Бог е представен като отмъстителна сила, играещ си с човека и в края на краищата унищожавайки го? Или на Бог се гледа просто като на присъствие в човека и природата? Какво казва автора за света? Става ли света все по-добър и добър докато човека прогресира в цикличността на еволюцията? Дали света е безсмислено, безцелно място, където човек просто съществува за кратко и след това бива унищожен?

Това са важни въпроси и всеки автор носи своя светоглед в творбите си. В крайна сметка автора създава свят в една художествена творба, а в нехудожествена интерпретира света; той налага свой смисъл по тези важни въпроси. Всичката литература учи на нещо. Ние трябва да открием какво е то. Когато четем небрежно сме уязвими за лъжи относно Бога, относно естеството на човека и относно естеството на света, който Бог е създал. Да четем „всички класики”, само за да можем да кажем, че ние или нашите деца са ги прочели, без да четем критично, е по-лошо от това да не четем изобщо. Като родителите хриситяни се борят да превъзпитат себе си и да възпитат децата си, те трябва да вклчат защитен режим и да пристъпват към всяка книга и учебен предмет по християнски. Това безусловно включва християнски книги, но само защото са излязли от християнска книжарница не означава, че учат на правилния възглед за Бога.

Стая пълна с книги е някак внушителна. Тя загатва учене, мислене, сериозна целенасоченост, дори благочестие. Както някой беше казал, книгите могат да бъдат очарователна мебел. Докато интереса към четенето продължава да нараства в християнските среди, трябва да настояваме християнското мислене и анализиране също заемат място. Християните трябва да бъдат плодоносни читатели, читатели на всякакъв вид книги, но трябва да го правят за слава на Бога. Това означава, че ние като майки трябва да ръководим децата си докато се научат да го правят.

Статията е взета оттук: http://www.credenda.org/archive/issues/9-1cultura.php
Превод: Венера Милова

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>