Креационизъм и психология

от Р. Дж. Ръшдуни

Доктрината за човека, която хуманистичната психология ни дава, е коренно противоположна на Писанието. За духовниците е станало рутина да търсят напътствие за съветването си в хуманистичната психология, а книги, които прилагат такава психология към пастирските проблеми, имат готов пазар и широко влияние. Резултатът е постепенното просмукване на хуманизма в християнските кръгове, както и постепенната ерозия на Библейските доктрини относно човека и спасението.

Анализирайки Библейската доктрина за човека и психологията на човека, първо, нужно е да осъзнаем, че човек е обявен за творение, сътворен от суверенното дело на Бог на шестия ден от сътворението (Битие 1:26-31). Този факт ни разкрива коренно различна картина за човека от тази, която ни дава еволюцията. Вместо да произлиза от хаос и животински произход, човекът е пряко и непосредствено дело на Бога.

Второ, това означава че човекът има кратка история, а не дълго и непознато минало. Тази кратка история е документирана много обстойно в Писанието, както и от собствените записи на човека. Следователно човекът е обект на обяснение чрез документиран запис, а не дълго и хипотетично минало. Този документиран запис омаловажава оправданието и увъртането, докато едно неизвестно минало подрива отговорността и въвежда обуркване и несигурност. И така, за християнина човешката психология е документиран запис.

Трето, въз основа на факта на сътворението по определен ред, вечната цел и замисъл на Бог (и по Неговия образ), психологията на човека не е еволюиращ факт, а установена реалност. Човекът е повече от съществуващо същество, което е в процес на създаване и самодефиниране; той вече е създаден и дефиниран от Бог. Следователно човешката психология постулирана от Фройд[1], Сартр[2] и други, е погрешна. Естеството на човека е нито определено от еволюционно минало, нито отворен въпрос за дефениране от него. То е определен факт от Бог.

Четвърто, човекът е сътворен като зряло същество, а не като дете. Това е факт от основно значение. По тази причина не можем да слагаме детската психология за основна относно разбирането на човека. Според Джоузеф Джастроу,

можем да приемем правилото, че детето е автентично олицетворение на най-ранната, расово най-старата, най-постоянна, най-вярна на природата, съвкупност от естествена бихейвиористична психология.[3]

За да обясни човека, хуманистичната психология гледа назад към примитивно минало, докато Библейската психология не гледа нито към детето, нито към някакво примитивно минало, а към зряло създание, Адам, и към Божията цел в създаването на човека. Ако в произхода си човек е продукт на дълго еволюционно минало, то той е най-добре разбран от гледната точка на животното, дивакът и детето. Но тъй като човек в произхода си е зряло създание, неговата психология е най-добре разбрана от гледната точка на този факт. Човешкият грях и недостатъци не представляват продължителен примитивизъм или връщане към детинството, а преднамерен бунт срещу зрялостта и изискванията за нея. Приписвайки на човека като основна същност примитивизъм и расово детинство, както правят хуманистичните психологии, този бунт срещу зрялостта приема идеологическо оправдание; изучената и напълно развила се незрялост на човека се насърчава и оправдава. Когато на човек се напомни, че той всъщност е създаден като Адам в пълна зрялост и отговорност, и неговият бунт е срещу зрялостта и отговорността, неговото само-оправдание е разклатено. Често срещано явление е хората, които търсят съветване, да обсъждат не проблемите си, а детство си, родители си и заобикалящата ги обстановка, за да „разберат“ настоящата си „ситуация“, с други думи техния провал. Фактът на сътворението в зрялост е един от най-основните и най-важни факти в Библейската психология. То е факт от неизмерима важност.

Пето, що се отнася до суверенното намерение на Бога, човекът е създаден като зряло създание, така че значението на неговия живот го превъзхожда. Човекът никога не може да бъде разбран в рамките на самия себе си, а единствено чрез справка със суверенното намерение на Бога. Хуманистичната психология винаги ще отрича това превъзходство и следователно ще отрича през човека смисълът на неговото съществуване. Тук екзистенциализмът е по-честен от повечето хуманистични философии и психологии; той не дефинира човека и не приписва смисъл на живота му: „Човек е“. Според екзистенциализма, ако човек е нещо, то е защото той сам се изгражда и самоопределя. Това самоопределение е всъщност анархистки процес в смисъл, че всеки човек е вселена сам по себе си и бог на тази лична вселена. Но според Писанието човекът е сътворен и всеки човек се ражда във вече дефинирана вселена създадена от Бога, и всеки човек има конкретни отговорности към Този Триединен Бог, към хората и към вселената управлявана от Бога. Не само че съществуването на човека е сътворена и дефинирана действителност, но също така са и условията в живота му. Няма момент в живота или въображението му, в които човек може да стъпи в сфера на хуманистична или измислена от човека свобода, която е извън Божия предопределен ред. Самата човешка свобода е условие в Божието творение. Всеки косъм на главата на човека, всяко въображение на сърцето му и всяка нишка от живота и опита му са изражение на Божието създание и Неговото суверенно намерение.

Шесто, човек е създаден по Божия образ. Ван Тил пише:

Следователно той е подобен на Бога във всичко, в което едно създание може да бъде подобно на Бога. Той е подобен на Бога в това, че и той е личност. Това е, което имаме предвид, когато говорим за Божия образ в по-широк и по-общ смисъл. А когато искаме да подчертаем фактът, че човек наподобява Бога особено в богатството от морални атрибути, казваме, че когато човек беше създаден, той имаше истинско познание, истинска праведност и истинска святост. Тази доктрина е основана на опбстоятелството, че в Новия завет ни се казва, че Христос дойде за да ни възстанови към истинско познание, праведност и святост (Колосяни 3:10; Ефесяни 4:24). Наричаме това Божий образ в по-тесен смисъл. Тези двете не могат да бъдат отделени едно от друго. Ниастина ще е невъзможно да се мисли за човека като създаден в Божия образ единствено в по-широкия смисъл; всяко негово действие поначало трябва да бъде морално, действие на избор за или срещу Бога. Така човек манифестира истинска праведност и святост дори във всяко действие на познание.

Тогава, след изтъкването, че човек е бил подобен на Бога, и поради естеството на положението трябва да е бил подобен на Бога, трябва да наблегнем на възгледа, че човек трябва винаги да е различен от Бога. Той е създаден по Божия образ. Виждаме, че някои от Божиите атрибути са неизразими. Човекът никога в никакъв смисъл не може да надрасне същността си на творение. Това влага категорично значение в описанието че човек е подобен на Бога. Той определено е подобен на Бога, но винаги на нивото на творение. Човекът никога не може да бъде подобен на Бога спрямо Неговата самодостатъчност, непроменимост, безкрайност и единност. По тази причина църквата е включила в сърцето на своите изповеди доктрината за необятността на Бога. Същността и познанието на Бога са абсолютно изчерпателни; подобно познание е твърде голямо за човека; той не може да го достигне. Човекът не е създаден с изчерпателно познание. Той е ограничен и ограничението му първоначално не му тежи. Нито пък може да очаква някога в бъдещето да постигне изчерпателно познание. Не можем да очакваме изчерпателно познание дори на небето. Вярно е, че много неща, които сега са ни непонятни, тогава ще ни бъдат разкрити, но поради естеството на положението Бог не може да ни разкрие това, което ние като създания не можем да схванем; трябва самите ние да сме Бог, за да можем да разберем Бог в дълбочината на естеството Му.[4]

Човекът беше сътворен добър защото беше сътворен по Божия образ. Следователно праведност, святост, познание и господство са нормативни за човека. Грехът е неестествен и деформация на естеството му, рак и смъртоносна болест. „По тази причина ние вярваме, че човек първоначално е бил със съвършено морално съзнание.“[5] Човекът, създаден по Божия образ „е трябвало да живее по откровение“. Тъй като човекът е Божие създание, за да бъде здрав всяко обстоятелство в неговия живот и всяка нишка от неговото естество трябва да отговарят на Божието законно слово.

Следователно това е основната и фундаментална разлика между християнската и не-християнската епистемология, до колкото има директно отношение по етични въпроси. В случая на не-християнската мисъл човешката морална активност се смята за творчески изграждаща, докато в християнската мисъл човешката морална дейност се смята за примествено възстановителна. Според не-християнската мисъл не съществува абсолютно морална личност пред която човек е отговорен и от която човек е получил концепцията си за доброто, докато според християнската мисъл Бог е безгранично морална личност, и Той разкрива на човека истинското естество на морала.[6]

Седмо, създавайки човека по Своя образ, Бог заповяда на човека да упражнява господство и да покори земята. Това е основното призвание на човека и основно изражение на естеството му. Следователно, не само човешкото естество е създадено от Бога, но и призванието му към господство е записано в естеството му. Човекът неизбежно е това създание, което е било сътворено да упражнява господство над земята и да я поори, да създаде инстументи и институции, чиято цел е да помогнат на човека да доведе всичко до правилното му развитие в Божието Царство. Човекът е зътворен зрял, за да може да упражнява господство с първия си дъх, а подтика му да господства е част от кръвта на живота му. „Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му“ (Псалом 8:6). Тази реалност определя живота на човека, неговото послушание, както и неговото непослушание. Не може да има разбиране на човешката психология отделена от съзнанието за този неизбежен подтик към господство, което в грешния човек става форма на война срещу Бога. Никоя психология не може да започне да разбира човека отделно от този аспект на естеството му, призивът за господство. Реално, обаче, хуманистичните психологии отричат създаването на човека в зрялост и не успяват да разберат смисъла на призивът му към господство. В последствие те не само не успяват да разберат човека, но му представят и погрешен образ на самия него.

Осмо, казва ни се, че „мъж и жена ги създаде“ (Битие 1:27). Сексуалният характер на мъжете и жените не е сляп и случаен продукт на еволюцията, а намерение на Бога и основен за всяко разбиране на човека. Опитите за отричане валидността на Библейските сексуални наредби, за да се гледа на хомосексуализма като на израз на примитивно развитие или като на друга форма на свободната човешка сексуална изразност, или да се отрича психологическата различност между мъжа и жената, са следователно морално и психологически погрешни. Реалността на мъжествеността и женствеността са основни и съществени за Божието намерение относно човечеството, и следователно всяка психология, която ги отрича, е безплодна и лишена от схващане. Иронично, хуманистите, които заклеймяват Библейските стандарти за пуритански и спъващи, са виновни за най-големите спънки чрез тяхното отричане на сексуалните различия и психологическата им валидност. Егалитаризма на хуманистичните психологии се движи към фундаментална кастрация на сексуалното естество на мъжа и жената и е основна спъваща сила в съвременното общество.

Девето, основно за човешката психология е мандатът при сътворението: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я“ (Битие 1:28). Тази заповед следва заявлението в същия стих: „И Бог ги благослови“. Заповедта сама по себе си е благословение, а послушанието към всяка Божия заповед само по себе си е източник на благословение.

Основно за човешкото естество, каквото е създадено от Бога първоначално изцяло добро, е подтика за плодене и размножаване. Човешката психология, както е създадена от Бога, тогава се ръководи от тази подбуда и колкото и да е извратена, тази подбуда не може да бъде разрушена без да бъде разрушен човека. Следователно враждебността към тази плодовитост е знак за самоубийствен период.

Заповедта ясно дава да се разбере, че тази плодовитост е изражение на човешкото господство: „напълнете земята и обладайте я“. В Псалом 127:3 за децата се казва, че те са „наследство от Господа“. Наследство означава две неща: всичко получено от родители или предци, както и условията и статута в който сме родени. Като „наследство от Господа“ тогава децата са нашето наследство от Бога, както и щастливо състояние на живот в завета. „Блазе на оня човек, Който е напълнил тула си с тях! Такива няма да се посрамят, Когато говорят с неприятелите си в градската порта“ (Псалом 123:5). Не само Писанието, но и опитът на историята показва ясно, че плодовитостта е израз на господство, както и на човешка слава.

Десето, в разказа за сътворението два пъти се обявява, че един от аспектите на човешкото господство е над животинския свят, „над всяко живо същество“ (Битие 1:26, 28). Следователно човекът е създаден с отношение спрямо животните, установено като норматив за здравословната му психология. Човешкото отношение спрямо животните следователно не отношение на война, а на господство. Фактът, че грешния човек третира животните като обикновено препятствие подлежащо на унищожение не е довел до изличаване на подтика му към нормативно господство над тях. Хората са опитомявали и впрягали животни, ползвали са ги като домашни любимци, защитници и слуги, и често са виждали, че дивите животни имат дадено от Бога предназначение за покоряването на земята под господство.

Единадесето, човекът беше създаден да живее в перфектен свят който да обработва и пази (Битие 2:15). Следователно, човешката психология има основно отношение към земята, което се подсилва от фактът, че човек беше формиран „от пръст из земята“ (Битие 2:7) и след това създаден в жива душа. Така човекът е обвързан със земята, физически и психологически. Земята е областта на неговото господство, мястото на което се изразява неговата плодовитост и развиването на съкровището му в реда, по който Бог изисква от него.

Това са някои от основни и съставни страни на човешката психология. Човекът е сътворен в зрялост, и неговия грях е решителен но напразен опит за бягство от зрялостта. Въпреки това, докато човек може и да се проваля в посрещането на отговорностите си, той никога не може да избяга от тях.

—————————
Бележки:

1. Виж R. J. Rushdoony: Freud. Philadelphia: Presbyterian & Reformed Publishing Co., 1965. Назад
2. Jean-Paul Sartre: Being and Nothingness. New York: Philosophical Library, 1956. Назад
3. Joseph Jastrow, „The Reconstruction of Psychology“, в The Psychological Review, #3, 1927, стр. 169, цитиран в Cornelius Van Til: Psychology in Religion, стр. 58. Philadelphia: Westminster Theological Seminary, 1935. Назад
4. Cornelius Van Til: The Defense of the Faith. стр. 29. Philadelphia: Presbyterian & Reformed Publishing Co., 1955 Назад
5.Пак там, стр. 70. Назад
6.Пак там. Назад

Статията е част от книгата Бунт срещу зрялостта, Р. Дж. Ръшдуни, Ross House Books, Valecito, California, 1987 г.
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>