Да смачкаме сивата икономика?!

от Божидар Маринов

Сутринта отидох на централния пазар във Варна (варненци го наричат “колхозния” пазар, по неизвестни за мен причини.) Обичам да си похапвам зелен чесън и лук. Полезно, а и е вкусно. По това време на годината е и евтино.

Имам си там на пазара едни любими баби, които обикновено седят малко настрана и не пречат на никого. Та тези баби в малките си “бахчи” в двора произвеждат разни такива вкусотии като чесън, марули, лук, копър. Някои даже изкарват по някой морков или ряпа. Понеже зеленчуци им; не са “индустриално производство,” те не са безвкусни като онези в супермаркетите.

Освен това, допада ми предприемчивостта и трудолюбието на бабите. Допада ми, когато някой възрастен човек не е легнал на едната пенсия, нито непрекъснато се оплаква как държавата не се грижи за него, а впряга в производителна дейност и последните останали старчески сили. Смятам, че това е нещо, което заслужава моята финансова, морална и психологическа подкрепа. И аз, като млад човек с прилични доходи, обичам да възнаграждавам бабите за тяхното трудолюбие. Разбира се, това не е подаяние. Продуктите на бабите наистина са добри и качествени.

Та отидох аз значи на пазара при моите любими баби. Само че този път пред тях беше застанала някаква луксозно облечена и гримирана лелка, която с важен и надменен поглед пишеше нещо в някакъв формуляр. Бабите я гледаха с боязливи погледи. Поисках да си купя нещо. Не можело.

– Какъв е проблемът? – попитах.

– Данъчна проверка – отговори лелката в скъпото костюмче. – Тези госпожи тук нямат разрешение за продажба, не са регистрирани търговци, нямат касови апарати. По закон това е нарушение и трябва да им съставя акт.

Огледах бабите. Какви нарушители, какви престъпници, а аз да не знам! И толкова време съвсем наивно съм спонсорирал организираната престъпност и контрабандата по пазарите! Сигурно само за миналата година съм излял едно 50-60 лева в тази бабешка сива икономика.

Казах на данъчната инспекторка, че това е смешно. По пазарни цени всяка баба има стока за най-много 3-4 лева. Всяка от бабите идва да продава най-често през ден – просто “бахчата” не може да произведе толкова много стока. Това да прави към 50 лева на месец. Като се има предвид, че става въпрос за 3-4 месеца в годината, всяка баба прави оборот от “сива икономика” най-много 200 лева на година. За повечето хора това не са кой знае какви пари. Но за бабите с техните мижави пенсии това наистина е важен допълнителен доход.

Но 200 лева в никакъв случай не са достатъчни, за да се платят всички лицензи, регистрации, разрешителни, касови апарати и други чиновнически безумия за “законна търговия.” Тоест, бабата просто не може да стане “законен” търговец със своята малка “бахча.”

– Вие не разбирате – увери ме данъчната инспекторка. – Тези баби също са нелоялна конкуренция за законните търговци тук на пазара.

Погледнах цените на бабите; после се обърнах да видя цените на “законните търговци.” Бяха едни и същи. Попитах най-близкия “законен търговец” дали смята бабите за нелоялна конкуренция.

– Глупости! – изсмя се той. – Не ми пречат техните малки продажби. Нека си продават жените стоката. От една пенсия не се живее.

Данъчната инспекторка се намеси:

– Като им са малки пенсиите, нека да протестират за по-големи пенсии, вместо да нарушават законите.

Да, разбира се, че точно това трябва да правят. Вместо да произвеждат продукт и да го продават, по-добре да се специализират в политически натиск. Много по-законно е от производството и трудолюбието, разбирате ли. Типично мислене за държавен чиновник.

Попитах бабите:

– Какво ще правите сега?

– Ами тая булка като си замине, пак ще си продаваме. Акт-не-акт, останали са ми две връзки лук и три марули, трябва да ги продам.

Данъчната инспекторка наперено предупреди:

– Ако не напуснете мястото, по-късно ще се върна с полиция да ви махне от тук.

Спомних си една сцена преди три-четири години, когато местното данъчно управление беше решило да “въведе ред” на същия този пазар. Кварталът беше отцепен като от полицаи с автомати “Калашников” като в антитерористична операция. Данъчни с пистолети, проверяваха сергиите за касови апарати и клиентите за касови бележки.

Пред очите ми е още една майка с две деца, едното на 5-6 години, другото още в количка. Беше спряна от двама данъчни с пистолети на кръста, придружавани от полицай с автомат. Искаха ѝ касова бележка за торбичка с пет памперса и две бурканчета с бебешки храни. Майката ги пренебрегна и се опита да ги заобиколи, но не успя. Последва около десетминутна разправа с майката-престъпник-контрабандист. Чудя се дали не трябваше да напишат акт на бебето в количката – в крайна сметка то беше истинският потребител на контрабандните продукти.

Помислих си, че най-вероятно данъчната лелка със скъпото костюмче може да извика полиция. Тръгнах към дома. Не исках да гледам демократичната сцена на въоръжени полицаи с палки, които разгонват седемдесетгодишни баби-нарушители, контрабандисти на чесън, лук и маруля.

Като се върнах у дома, отворих си книгата на Джордж Оруел, 1984, и прочетох:

…И ако искаш да видиш бъдещето, представи си човешко лице, смазвано от ботуш… завинаги.

Ето такова бъдеще предвижда за нас Милен Велчев и цялата царска пасмина в правителството. Ще мачка сивата икономика. До край! С автомати и палки срещу майки с деца и престарели баби.

Епилог

Освен ако… не му попречим на Милен Велчев.

Англичаните са решили този проблем преди 360 години, и са станали световна сила. През 1642 народът на Англия избесва по дърветата хиляди кралски данъчни чиновници (американците правят същото през 1775). А през 1649 екзекутират и царя… пардон, краля.

След това икономическият просперитет идва от само себе си. Историята ясно го показва.

Дали пък да не постъпим като англичаните и американците?

Статията е публикувана на 18 май 2003 в Още инфо.

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>