Въведение в Макроикономиката

от Гари Норт

[Това е лекция изнесена пред клас по макроикономика в университет, чийто президент не е бил предупреден, че съм в програмата да водя лекция. Това се нарича висше образование от типа удряш и бягаш.]

Дами и господа…

Бях поканен да говоря пред този клас от вашия виден професор, който, понеже не е на постоянна длъжност, вероятно излага академичната си кариера на риск. Но тъй като е на такава възраст, че дори да го допуснат на постоянна длъжност, времето му за пенсиониране ще е дошло, той си е казал: „Защо пък не?“

Това е курс по макроикономика. Чудя се какво ще стане, ако на изпита ви първият въпрос е този:

Обобщете разликите между микроикономиката и макроикономиката с илюстрации от учебника.

Никой не задава този въпрос на изпит, защото двата курса не се взимат последователно. Това е важен аспект в преподаването на модерната икономика, понеже от първокурсниците никога не се очаква да разбират разликата, нито пък са насърчени да я разберат.

Защо се е стигнало до това положение? Най-вече защото макроикономистите мразят микроикономиката почти колкото микроикономистите мразят макроикономиката. Всяка една от двете групи във факултета прави всичко възможно, за да премахне курса на другите от списъка със задължителни изисквания за получаването на диплома по икономика.

Единствената причина поради която двата курса се пазят в списъка с изисквания е, че факултетът се нуждае от тях, за да може да събере достатъчно студенти, или няма да отговаря на университетските изисквания за факултетно назначаване. Може да съществуват разногласия касаещи икономическата методология, но има единодушие относно основната цел на образованието на университетско ниво, а именно да предотвратява уволняването.

Ако разбирате икономиката, разбирате този принцип.

Всъщност може да разберете разликата между микроикономиката и макроикономиката като разберете причината, поради която има факултетно единодушие касаещо политиката да се предлага и микроикономика, и макроикономика.

Микроикономистът обяснява човешкото действие чрез личния икономически интерес. Той вярва в ефективността на равностойната размяна, една стратегия, която прави възможно дългосрочното сътрудничество между конкуриращите се. И така, той гласува макро курса да остане в програмата с очакването, че макроикономистите ще гласуват за запазването на микро курса.

Макроикономистът също обяснява човешкото действие чрез личния интерес. В негов интерес е университетското финансиране да се влива във факултета, където поне засега макроикономистите нямат достатъчно гласове, за да прогонят микроикономистите. Неговият принцип на действие не е равностойната размяна, а изчакване на подходящия момент.

Определения

Това ме довежда до формалните определения за микроикономика и макроикономика. Трябва да ви предупредя: ако на финалния изпит по икономика ви накарат да напишете есе за микро и макроикономика, ще бъде неразумно от ваша страна да напишете моите определения. Най-добре ще е ако успеете да изплюете някое общоприето определение, може би от Уикипедия. Но ако наистина искате да разберете за какво става дума в микро и макроикономиката, моите определения ще ви спестят много време от проучване и запаметяване.

Микроикономика: изучаване на това кой държи парите и как аз мога да се докопам до тях.

Макроикономика: изучаване на това коя държавна агенция държи оръжието и как ние можем да се докопаме до него.

Разбира се има и междинни позиции. На запад изучаването на тези междинни позиции се нарича политическа икономика. Тя има две главни проявления: демократичен капитализъм и социал-демократичен капитализъм.

Демократичен капитализъм: кооперативно начинание да се съберат достатъчно пари, за да се купи достатъчно влияние в Конгреса, за да се добие контрол над правителствените оръжия, за да се съберат още повече пари за своите групи със специални интереси.

Социал-демократичен капитализъм: кооперативно начинание да се обещаят достатъчно правителствени облаги на достатъчно избиратели, за да се спечели контрол над държавните оръжия, за да се предотврати всички други групи със специални интереси да се сдобият с политическа власт като собствената.

Основната социална цел и на двете системи политическа икономика е мъжете на средна възраст да привличат крависи млади жени. Демократите вярват, че красивите млади жени са привлечени предимно от пари. Социал-демократичните капиталисти вярват, че са привлечени предимно от власт.

В Америка, демократичните капиталисти са предимно Републиканци. Техни модели за подражание са Рудолф Джулиани и Нют Гингрич, всеки с по три брака. Социал-демократичните капиталисти са предимно Демократи. Техен модел за подражание е Бил Клинтън, който не е имал сексуални отношения с онази жена, г-ца Люински, нито е пък шмъркал.

Принципи на макроикономиката

Макроикономиката е стъпила на серия от презумпции, никоя от които не се дискутира в учебника за първи курс по икономика. Те представляват основополагащите принципи на макроикономиката.

Ето първоначалната презумпция: две дозини индивиди, които са се доказали за неспособни да изкарват повече от 60,000 долара годишно в нерегулиран свободен пазар, притежават способността, когато служат като членове на Конгресен комитет, да регулират подразделение на икономиката, което генерира поне сто милиарда долара годишно.

Втората презумпция е, че след като проектозакон в Конгреса е приет за закон, той ще бъде наложен справедливо и ефективно от чиновниците на една или повече федерални агенции, които привидно са под властта на президента, но чиито чиновници са защитени от закони за държавни служители и не могат да бъдат уволнени по никаква причина, освен злоупотреба на работното място, което в повечето случаи трябва да е равносилно на изстрелването на ядрена рекета по невнимание.

Никъде в учебниците ви не е показан основния оперативен прицнип на всеки бюрократ. Едва в редки случаи някой бюрократ дискутира тези принципи открито. Едно изключение стана през 1976, годината, в която бях член в екипа на конгресменът Рон Пол от Тексас. Спомням си този случай много добре.

Една жена, която беше известна като най-дълго служещата бюрократка във Вашингтом, щеше да се пенсионира. Това изглеждаше като идеалната човешка история, затова един репортер от Вашингтон Стар (вече починал), беше изпратен, за да я интервюира.

Неизбежно репортерът стигна до обичайния въпрос задаван на всеки, който дълго време е оцелял през каквото и да е. „Как оцеляхте толкова дълго в този отдел?“ Тъй като щеше да се пенсионира, тя реши да разкрие основната тайна за оцеляване, по която се е ръководела всяка бюрокрация от времето на фараонските династии.

„Без значение какво който и да е извън отдела ме попита дали може да направи, аз винаги отговарях ‘не'“.

Репортерът, не осъзнавайки че е близко до философската основа на бюрократичното управление, попита защо. Нейният отговор ще звънти истинно напред през поколенията. В деня, когато четиримата конници на апокалипсиса се възкачат на своите коне и тръгнат, това все още ще бъде познато като централния оперативен принцип на всички държавни бюрокрации:

„Първоначално казвах ‘не’, защото ако по-късно заради правилата бях принудена да отстъпя с ‘да’, щях да съм спечелила приятел. Но ако бих била принудена да променя отговора си на ‘не’ след като съм казала ‘да’, щях да съм си създала враг. Тук наоколо не искаш да имаш ненужни врагове.“

Четвъртата презумпция на макроикономиката е, че промените в икономиката са ограничени само в рамките на параметрите, за които Конгресът предполага, че вече подлежат на системата от държавно наложени закони. Казано по друг начин, предполага се, че никъде другаде в икономиката няма да настъпят промени, които да изкривят установеността на макроикономиката по толкова непредсказуем начин, че нещо опасно или вредно да се е станало преди да бъдат одобрени нови закони и установени нови административни правила във „Федералния регистър“.

Раздавал съм примерна страница от Федералния регистър. Малко американци са го чували, камо ли виждали страница от него. Както виждате той е широк три колони. Размерът на шрифта е 8 и е по-подходящ за хора на вашата възраст отколкото на моята. Избрал съм страница от 31 декември, 2007, брой 74193.

Бележка: Във Федералния регистър не се използват запетайки по страниците, за повече ефикасност при оформянето. Всяко малко нещо е от полза.

Искам да разберете, че това обобщение е по-изчерпателно от повечето обобщения, които съм чел във Федералния регистър, просто защото то се прилага към нещо, което е поне малко разбираемо от не специалистът: тест за наркотици за железопътните работници. Сега ще изрецитираме като клас първия параграф. Готови? Старт:

Използвайки данни от годишния доклад на Информационната служба по управлението, Федералната железопътна администрация определи…

Ето! Сега чувствате ли се сякаш над 74,000 страници на година със същите разбрани регулации са направили живота ви по-лесен, по-печеливш, вероятно дори по-смислен?

От друга страна мислите ли, че ако разследващите в Гуантанамо четат по 20 страници на ден на затворниците, това няма да равносилно на измъчване с вода и следователно забранено от Женевската конвенция? Министърът на правосъдието все още не е изразил позиция по нито една от двете практики, но аз зная къде стоя.

Проблемът със SKU

Една от познатите защити на макроикономиката е тази:
„Поради нарастващата сложност на модерната икономика, обществото се нуждае от частична система от регулации, управлявана от експерти, която да координира цялостната система, за да се предотвратят значителни сривове, които биха засегнали злополучно икономически беззащитните.“

Този аргумент е създаден от хора, които си представят сложността като нещо от три страници във „Федералния регистър“. Краткото обмисляне на сложността на пазарната икономика не би навредило.

Макроикономистите подценяват размера на пазарната сложност. Предлагам следните примери от наскорошна книга от Ерик Бейнхокер, Поризход на благосъстоянието(The Origin of Wealth). За да придържа темата в рамките на човешкото схващане, д-р Бейнхокер ограничава разглеждането си до град Ню Йорк.

Търговците използват административна система за инвентаризация наречена „stock keeping units“ или SKU. За всеки артикул в магазина се определя номер. Пет вида сини дънки изискват пет SKU номера. Разбира се, има много повече от пет вида сини дънки – и никой от тях няма да ми стане така, както ми ставаха когато имаха стоманени копчета, а не ципове, и стилните мъже навиваха крачолите на гънки не по-високи от два инча.

Според признатите за не научни изчисления на д-р Бейнхокер, количеството на SKU номера в икономиката на град Ню Йорк са някъде около 10 милиарда (стр. 9).

Той посочва, че SKU системата покрива продуктите. Не покрива услугите. Секторът с услуги заема около 60% от американската икономика.

Сложност? Определено.

Макроикономистите ни уверяват, че комитетът на Конкреса може и осигурява пълната съдебна рамка, която управлява координирането на пазара, която пък може да бъде налагана последователно от защитените държавни чиновници, така че да няма риск от значителни сривове.

Макроикономистите също ни уверяват, че не вдишват.

Връзване на връзка

Макроикономиката разчита на писани закони, които се налагат в съд или в административен съд, което е официалното име дадено на вътрешноконгресен съд, организиран от изпълнителни агенции да се занимава с предполагаеми нарушения на закони, писани от агенциите и тълкувани от административните съдии. (Сещам се за фразата „съд, жури и палач“.)

Макроикономиката предполага, че писаните закони би следвало да са ясни. Ако не са ясни, агенциите могат да наложат закон по всеки удобен начин.

Като упражнение в макроикономическо планиране, бих назначил отбори от по двама човека. Ще предизвикам всеки от членовете да напише правило за връзване на връзка. После всеки ще предаде написаните инструкции на другия, от който се изисква да върже връзките на обуквите си единствено по процедурата, написана на листа.

Това е лесната част. Ще направя нещата по-реалистични като определя отборите от левичар и десничар. От всеки участник ще се изисква да напише правила за човек с различна водеща ръка. Инструкциите на десничара ще трябва да се спазват дума по дума от левичар.

Не бих изисквал десничар да напише правилата за левичар. Не очаквам чудеса.

От друга страна макроикономистите си мислят, че комитетът на конгреса може и пише ефективни закони управляващи икономика с (да речем) 20 милиарда продукта и неизвестен брой услуги.

Заключение

Макроикономиката стана доминираща в образованието след публикуването на книгата Обща теория на заетостта, лихвата и парите от Джон Мейнард Кейнс през 1936. Хората прочели тази книга не са много. Аз съм я чел. Препоръчвам следното. Ще научите повече, страница към страница, ако прочетете Федералния регистър. Ако откажете да приемете съвета ми по този въпрос, тогава ви препоръчвам дори по-силно да не четете книгата докато пушите в леглото.

Основната предпоставка на макроикономиката е, че можем да се доверим на способността на конгресмените да прокарват закони, които назначените бюрократи могат и ще ръководят честно, последователно и безопасно, така че принципа на свободния пазар за разпределяне, „високата оферта печели“, не може да стане управляващ принцип на икономическото разпределение.

Ако си представите че камилата е кон, проектиран от комитет, ще започнете да разбирате дейността на икономика, ръководена от зоркия надзор на правителствени регулативни агенции, които на свой ред насочват предлагането и търсенето надалеч от безпомощните купувачи в големия американски търг, към акционерите, които разбира се са лицензирани от правителството, за да защитават слабите.

От сега нататък, когато си мислите за „макроикномика“, мислете си: „аз съм от правителството и съм тук да ви помогна“.

Статията е взета оттук: http://www.lewrockwell.com/north/north603.html
Превод: Филип Папратилов

Един отзив

  1. Garryflulp says:

    Строительство из сэндвич панелей — это одна из современных методик, по которой сейчас строится множество промышленных сооружений — склады, ангары, сельскохозяйственные постройки (теплицы, зерно- и овощехранилища, фермы).

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>