Губя ли си времето?

Въпрос: Можете ли да ми дадете някакъв съвет как да използвам мъдро времето си? Занимавам се с много неща, но не се чувствам удовлетворена от нито едно от тях. Чувствам се ужасно, без определена цел и бих искала да правя нещо повече с живота си, но като че ли няма възможности. Как решавате най-добре да запълние времето си и да изберете приоритетите си?

Добре обобщаваш чувствата на много млади хора от нашето поколение. Виждали сме много млади хора, достигнали прага на зрелостта, да се сблъскват с това безпокойство – увеличаващо се усещане, че то преминава, че животът е кратък и растящото осъзнаване за това, че бихме могли да направим нещо повече с нашия живот. Момичетата, които учат в университет и тези, които остават у дома еднакво се тревожат за прахосаното време – винаги са заети, но нищо не постигат. Истината е, че бихме могли да направим много повече с нашето време… но ще продължаваме да го прахосваме, докато не възстановим библейското схващане за времето: На кого е то и за какво е?

Част от проблема на нашето поколение, понякога наричано “поколението с права,” е, че си мислим, че нашето време си е наше. Какво ние искаме да правим? Какво ние искаме да видим осъществено?

Трябва да започнем, като приемем, че времето е на Бога и трябва да се посветим да правим това, което Той би искал да бъде направено. Какви са Неговите приоритети? Разбираме ли Неговия ум достатъчно добре, за да знаем това? Той е Царят, а ние сме слугите и времето е едно от многото придобивки, които Той ни е поверил, за да го инвестираме в Неговите интереси (Мат. 25:14-29).

Друг проблем е как възприемаме нашата отговорност по отношение на времето. Някои живеят така, сякаш да убият времето. По-старателните живеят така като че ли трябва да запълнят времето. Но християните трябва да знаят, че трябва да изкупват времето.

Неприемливо е да бездействаме, като чакаме да идват събития и да си отиват. Да се размотаваме, като „си намираме работа“, докато чакаме нещо да се случи е само малко по-добър вариант. Павел заповядва на църквата в Ефес, „И тъй, внимавайте добре как постъпвате, не като глупави, а като мъдри, като изкупвате [буквално „купувам обратно“] благовремието, защото дните са лоши.” (Еф. 5:15, 16)

Това становище е било опора на нашето американско наследство, както е отбелязано в Систематично богословие на Р. Дж. Ръшдуни:

Големият комплимент на Пуританите бил да кажеш за някого, че е изкупител на време, човек, който използва времето мъдро. Чарлс Чонси казал на Езра Стайлс, че Котън Мейдър бил такъв човек: „Той беше най-добрият изкупител на време, когото някога съм познавал.“ На 12 години Котън Мейдър можел да чете Вергилий на латински, Омир на класически гръцки и Новия Завет на Койне гръцки. На 14 той пишел на еврейски и владеел точните науки. Можел да пише на седем езика и всяка от творбите му е на испански, френски и ирокезки. Публикувал 300 тома и има още две големи неиздадени творби.

В Европа становището било изразено по този начин от Жан Калвин в писмо до господин дьо Фале през 1546г.:

„Освен проповедите и лекциите, измина един месец, през който почти нищо не съм свършил и съм почти засрамен да живея така безполезно.“ Трябва да се отбележи, че Калвин е проповядвал двадесет проповеди през този месец и е изнесъл само дванадесет лекции. (Стивън Дж. Лосън, The Expository Genius of John Calvin)

Но как да различим кои занимания ще изкупят времето и кои само ще го запълнят? Как да разберем кои положени усилия си струват и кои ще ни отвличат вниманието?

Ние (авторките) също имаме километражен списък с интереси и мечти, за които знаем, че никога няма да имаме време да преследваме в нашия кратък живот. Научили сме се внимателно да подреждаме по важност нещата и да се отказваме от тези, които имат по-малко значение, за да направим място за нещата с вечна важност. Както казва Павел: „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно [печелившо]; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо.” (1 Кор. 6:12)

За да бъде квалифицирана като приоритет, една дейност трябва да бъде инвестирана в „добри дела в посрещане на необходимите нужди, за да не бъдем безплодни.” (Тит 3:14). Това, че дейността е полезна, плодотворна (или законна) не е достатъчно; тя трябва да бъде вдъхновена от разбирането за належащите моментни нужди и замислена да посрещне разумно тези нужди. Винаги сме харесвали начина, по който Джон Адамс е обобщил този принцип за разпознаване изискванията на времето:

Трябва да уча за политиката и войната, та моите синове да имат свободата да учат математика и философия. Синовете ми трябва да учат математика и философия, география, естествени науки и корабно инженерство, корабоплаване, търговия и земеделие, с цел да дадат на децата си правото да учат рисуване, поезия, музика, архитектура, скулптура и тъкане.

Преди да вземем решение в какво да инвестираме времето си, трябва да помислим за настоящите нужди. От какво се нуждаят хората около нас? (Вместо да се питаме: Какво искам да правя? Какви са интересите ми? Какви са моите хобита? Какви са мечтите ми? Дори „Какви са сегашните ми умения?” не е нужно да бъде определящ въпрос – в нашия случай, всяко заслужаващо усилие, което сме поемали, включително книгата и документалния филм, изискваше научаването на съвсем нови умения.)

Нашият критерий за определяне на всеки проект или стремеж е основно този:

Задоволява ли належащите нужди? (Тит 3:14)
Ще се грижи ли за Неговите овце? (Йоан 21:16)
От решаващо значение ли е в научаването на всички народи да спазват всичко, което Той заповядва? (Мат. 28:19, 20)
Дали ще изгражда върху основата със злато, сребро, скъпоценни камъни, или с дърва, сено и слама? Ще устои ли на изпитанието на огъня? (1 Кор. 3:12-14)

На по-практично ниво питаме:

Първо, ще помогне ли на нашето семейство?
Ще помогне ли на църквата? (местната и световната)
Ще ни направи ли по-ефективни служители на Христос?
Има ли нещо по-ефикасно, което да правим в това време?

В миналото, когато откривахме, че не сме удволетворени от разни усилия, обикновено причината беше, че те не бяха в помощ на другите. Една християнка не иска да прави нещо само заради личното удоволствие, което получава от него – тя иска да служи на другите. Така нашите усилия, били те предприемачество или служение, трябва да са подтиквани от нуждите на другите, а не от нашите интереси. Когато се почувстваме безцелни и безполезни, време е да върнем фокуса си към интересите на Неговото царство, и да положим нашите лични желания, мечти и хобита върху жертвеника.

„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.” (Мат. 6:33)

Статията е взета оттук: http://visionarydaughters.com/2009/03/am-i-wasting-my-life
Превод: Венера Милова

2 Коментара

2 отзива

  1. http://www.garynorth.com/public/5449.cfm

    Това можете да го преведете като продължение на тази статия:)

  2. „He (R.J. Rushdoony) usually read 200 to 300 books a year from at least age 25 to age 80. That was input. He never forgot about output.“

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>