Господство

от Р. Дж. Ръшдуни

Човек е създаден по Божия образ и му е заповядано да покори земята я да я владее (Битие 1:26-27). Не само че е призован да упражнява господство, но това е и естеството на човека. Тъй като Бог е абсолютен и суверен Господар и Създател, чието господство е пълно и чието всемогъщество е безгранично, човекът, създаден по Негов образ, изразява тези Негови атрибути. Той е създаден да упражнява господство под Бога, като Негов назначен заместник над земята. Така господството е основен импулс в естеството на човека.

В резултат на грехопадението, обаче, импулсът на човека да господства е извратен, като вече не е упражняване на власт под Бога за Негова слава, а е желание да бъде бог. Именно това беше изкушението на сатана, че всеки човек трябва да бъде бог на себе си, решавайки сам кое представлява правилно и погрешно (Битие 3:5). Заявление на човека за върховенството му в закона и властта.

Историята е свидетел на дългите и горчиви последствия от човешкия извратен устрем към господство. Човек е употребявал покварено и извратено човека индивидуално, в групови дейности, и като армия или нация. Историята е дълъг разказ на ужас, в който човек търси власт и господство като самоцел. В 1984, Джордж Оруел вижда значението на този извратен устрем към господство: „Ако искаш да видиш картина на бъдещето, представи си ботуш, стъпкващ човешко лице… завинаги“. Този грешен, покварен утрем към господството е видим във всяка област на съвременния живот, както е и през цялата история. Определено властва в политическия свят, където държавата всекидневно разширява властта си заради самата власт.

Като резултат от всичко това много хора се страхуват от всякаква власт и са враждебни към концепцията за господство. Либерали, нео-консервативни, екзистенциалисти и други, отхвърлят идеята че властта е илюзия или изкушение, и че притежанието на власт е зло. Резултатът е акцентиране на придвижване към тоталитарна власт.

Господството не изчезва когато човек го отрече; то просто се пренася към друг, вероятно към жена му, децата, работодателя или държавата. Където индивидът изостави длъжностното си господство, където семейството се откаже, а работника и работодателя го редуцират, там друго лице, обикновено държавата, съсредоточава господство. Където организираното общество изостави властта превзема я пропорционално тълпата.

Действителността повдига въпрос, на който един Оруел, който ясно вижда проблема, е невъзможно да отговори. Господството упражнявано от покварения човек е демонично; то е власт заради самата власт, и целта му е „ботуш, стъпкващ човешко лице… завинаги“. Неговата алтернатива е господството на анархия, кърваво и безредно властване на силните за момента.

Очевидно за човека няма надежда освен в новораждането. Относно Божия образ, Краткият катехизис към Уесминстърската изповед гласи:

10 Въпрос: Как Бог сътворява човека?
Отговор: Бог сътворява човека, от мъжки и женски пол, по Своя образ, и със знание, праведност и святост, да упражнява власт над другите творения. (Битие 1:26-28; Колосяни 3:10; Ефесяни 4:24)

Спасението на човека включва неговото новорождение в божия образ и призванието, което той включва, да покори земята и да упражнява господство. Следователно оповестяването на благовестието е оповестяване и на Божието Царство, според целния Нов завет.

В резултат от неоплатонизма в църквата се е прокраднала една съществена деформация на благовестието, и на призванието на изкупения човек. Господството е отхвърлено, светът е считан за територия на дявола, тялото е презряно, и са култивирани погрешни смиреност и кротост. Господството е смятано за товар на плътта вместо благочестива отговорност. Особено при пиетизма, Исус е изобразен като кротък и безпомощен, пацифист и благи обноски.

Думата „кротък“ е библейски термин. В Числа 12:3 е използвана, за да опише Мойсей, който е определен като „много кротък“; Мойсей трудно може да се сравни със съвременната идея за кротост. В действителност Мойсей е определен като кротък „повече от всичките човеци, които бяха на земята“. Марш отбелязва значението на „кротък“: „Мойсей не се бори за собствения си статут пред хората, а е загрижен да бъде слуга на Яхве. Следователно Яхве се грижи за него и за статута му сред народа.“ Думата „кротък“ следователно се отнася предимно за духовно положение във взаимоотношение с Бога. Елиот пише: „може да се отбележи, че думата ‘анав’, кротък, често е замествана със сходната дума ‘ани’, и така значението да бъде приклонено или подтиснато“. Значението е изяснено допълнително в Блаженствата: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“ (Матей 5:5). Господството над земята е дадено на кротките, а кротостта очевидно има отношение към Бога. Кротките са изкупените, които Бог е обременил, подтиснал и покорил във впряг, за да бъдат подчинени и използваеми. Бог подлага Мойсей на по-взискателна дисциплина отколкото който и да било друг вярващ по негово време, и Мойсей прие това подтисничество, израстна спрямо него и стана дисциплиниран и силен. Така той беше най-кроткия човек по негово време. И така, кротостта не е мишкарство, а дисциплинирана сила в и под Бога.

Исус Христос определи Себе Си като „кротък и смирен на сърце“ (Матей 11:29). Той Се определя като такъв по отношение на тези, които Го търсят. По отношение на фарисеите и садукеите, Христовото поведение е строго и непоколебимо. Когато Христос използва термина „кротост“, той не означава изоставяне на господството, а по-скоро неговото мъдро, милосърдно и благосклонно упражняване. Не можем да разберем значението на „кротост“ в Писанието, ако не осъзнаем, че тя не се отнася за изоставянето на господството, а по-скоро за неговото смирено и благочестиво упражняване. Благословените кротки са послушните на Бога, онези, които са подчинени на Неговото законово слово и призвание, които ще наследят земята (Матей 5:5). Благословените кротки са подчинените на Божието господство и следователно самите те господстват, и са способни да упражняват господство над земята. Следователно те я наследяват.

Тази точка е от огромно значение. Без нея благовестието е извратено. Бог е дал на човека импулс да господства, да владее. Целта на новораждането е да възстанови човека в неговия първоначален мандат, да упражнява господство и да покори земята. Целта на закона е да предостави на човека отредения от Бог начин за господство. Целта на призива за подчинение е упражняването на господство.

Тогава какво става, когато бъде представена карикатура на Исус, според която има постоянно изискване за послушание без дадената от Бога цел за послушанието да бъде споменавана, и когато човек непрестанно е призоваван за подготовка в Господа, но без цел? Тогава служението на църквата става незначително, а животът на вярващия – обезсърчаващ.

Но импулсът за господство не изчезва просто защото църквата не говори за него. Вместо това той се проявява като грозна и греховна борба за власт в църквата; когато праведното господство бъде пренебрегнато или отречено, започва да изплува греховното господство. Тогава църковния живот става грозна борба за безсмислени дреболии, чиито единствена цел е греховна власт и господство. Твърде често този греховен импулс за господство е маскиран с лицемерна кротост. Поради тази причина от голяма необходимост е да се осъзнае, че импулсът за господство е даден от Бога и е основен за човешкото естество. Едно от израженията на господството е собствеността.

Сред социалистическите църковници е обичай да се отрича, че има Библейско основание за частната собственост. Те основават твърдението си на често повтаряната Библейска декларация: „Господна е земята и всичко що има в нея“ (Изход 9:29). Те избират да пренебрегнат цялостното свидетелство на Писанието за частната собственост. Тъй нареченият комунизъм от Деяния 2:41-47, цитиран от социалистическите църковници, е просто доброволно споделяне от страна на някого (Деяния 5). То е било ограничено до Йерусалим. Понеже вярващите са приели буквално думите на Христос относно падането на Йерусалим (Матей 24:1-28), те се отървават от имотите си там. По-богатите членове дават част или всичко от тези средства за притежание на църквата, за да бъде направено свидетелство пред приятелите и роднините им преди Йерусалим да падне. От много рано гонението изгонва почти всички от Йерусалим, освен ядрото (Деяния 8:1).

Земята е наистина Господна, както е и всяко господство, но Бог е решил да даде господство над земята на човека, подчинен на Неговото законово Слово, и частната собственост е централна част от това господство. Абсолютното и трансцедентното притежание на собствеността е Божие; настоящето и историческото притежание на собствеността не на човека. Притежаването на собственост не изчезва от света, когато то се отрича на човека; то просто се прехвърля към държавата. Ако твърдението на либералите, че земята е на Господа, не на човека, бъде приложена както те искат, тогава трябва да бъде приложена и за държавата; трябва да ѝ се отрече всяко право да притежава или контролира собственост. Писанието, обаче, поставя собствеността в ръцете на семейството, не на държавата. То дава собствеността на човека като изражение на неговото господство, като част от богоугодното покоряване на земята.

Ако доктрината за господство в и под Бога е отслабена, тогава са отслабени и всички закони.

Бог дава господство на човека под Неговия закон, но Той не дава Своя суверенитет. Единствено Бог е абсолютен Господар и Суверен. Да се отрече Божият суверенитет е да се прехвърли суверенитет от Бога към човека, или от човека към държавата. Така в Rights of Man, Томас Пейн утвърждава суверенитетът на държавата за основен принцип, заявявайки: „Нацията по същество е източника на всяка суверенност; не може ИНДИВИД или НЯКОЙ ОТ ХОРАТА да бъде упълномощен на никаква власт, която не произтича от нея“. Пейн и Френската революция ясно изявяват своето тотталитарианство чрез това твърдение. Държавата като бог става източник на власт, морал и господство. Съвсем логично, Революцията става ботуш, смазващ лицето на човека, но, по Божията благодат, вече не.

Божията цел не е господството на греха, а господството на изкупения човек над земята под Бога. Според ап. Павел, самото творение около нас въздиша и се мъчи, чакащо богоугодното господство на Божиите деца (Римляни 8:19-23). Заради грехопадението, творението сега е под господството на грешния човек и бива опустошавано от неговата извратена употреба на власт. Както растението се обръща към светлината, така творението се обръща в очакване към възстановеното господство на благочестивия човек. Както праха и камъните се движат спрямо гравитацията, така също се движат спрямо целенасоченото от Бога господство на човека над тях. Божиите хора трябва да бъдат възпитани в естеството и изискванията на богоугодното господство. Всичко по-малко от това е презрение към върховната власт на Бога, Който заявява в Своето Слово, че Той ще направи завет с полските зверове, за да осигури благополучието на човека в дните на неговото послушание:

В оня ден ще направя за тях завет с полските зверове, с небесните птици, и със земните гадини; и като строша лък, и меч, и бой, и ги махна от земята, ще ги населя в безопасност.
Осия 2:18

Статията е взета оттук: http://chalcedon.edu/topics/dominion/
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>