Лепанто: Триумфът на християнското технологично превъзходство

от Божидар Маринов

„…Дон Хуан Австрийски язди към дома си от Кръстоносните походи.”

Преди сто години, Честъртън е написал тези думи в поемата си Лепанто. Днес малцина в християнския свят знаят за това велико морско сражение, камо ли да пишат поеми за него. По-рано този месец се навърши 440-та годишнина от Битката при Лепанто. Едва беше спомената в няколко блога. И все пак, без Лепанто, историята на Европа и на света щеше да бъде различна днес.

В утрото на 7 октомври, 1571, флотът на Свещената лига, състояща се от 202 галери и 6 галеаси, навлиза в залива на Лепанто, за да се изправи срещу най-големия флот, който Средиземноморието е виждало до този момент: 250 османски галери с повече от 30,000 войници, и 50,000 моряци и гребци. Неравенството било срещу християнския флот, но неговият капитан, 24-годишния Дон Хуан от Австрия, решил да нападне османците незабавно. Макар и млад, морските битки не му били чужди. Шест години по-рано се присъединил към военноморска армада, изпратена да спаси Малта и участвал в дебаркационния отряд на Дон Гарсия, където едва 8,000 испански войници подсигурили бреговия плацдарм и тогава нападнали превъзхождащата ги османска обсаждаща сила. Сега младият благородник щял да спечели най-великата битка през живота си. Противно на османския си сродник по чин, който дал богати обещания на поробените си християнски гребци, Дон Хуан бил лаконичен. Неговата мотивираща реч към екипажа му се състояла само от едно изречение: „Няма рай за страхливците.” Речта проработила. В средата на деня, когато битката вървяла на зле за християнския флот, венецианците и испанците задържали позициите си.

Когато денят преминал, османският флот бил разрушен, с над 50 потопени кораба и 140 превзети. Над 20,000 османски войници били убити, елитният корпус на яничарите изгубил почти всичките си войници, а Османската империя изгубила по-голямата част от опитните си моряци – загуба, която не можела да възтанови за няколко поколения. 12,000 роби християни били освободени, богата награда за 7,500 жертви, които пострадали в Християнската коалиция по време на битката.

Докато битката сама по себе си може и ни снабдява с много персонална храброст, драматични обрати и дори комични ситуации (като когато на обкръжените яничари от османския флагмански кораб Султана, им свършили амунициите, започнали да замерят испанската пехота с портокали и лимони), много рядко съвременните историци обръщат внимание на различния вид смелост, тази, която лежи в основата на победата при Лепанто и по-късно направила християнския свят цивилизацията, която била способна да завладее света. Истина е, че Лепанто бил спечелен заради героизма на християнските войници и моряци. Но не бива да забравяме, че тяхното постижение е било подпомогнато от явлението, което първоначално е било значително усетено при Лепанто: съществуващото превъзходство на християнския технологичен прогрес.

Три са били технологичените прогреси, които спечелили битката:

Първият бил металургията. Металургията винаги е била скъпоструваща технология, и дори когато цивилизациите имали достъп до по-добро технологично познание в металургията, те предпочитали камъка и дървото, тъй като били по-лесни за обработка. Металургията изисква не само разбиране характеристиките на металите – основно бронз и желязо – но също разбиране на понятието за топлина и температура, и също произвеждането на топлината, необходима да се разтопят металите. Докато топенето на желязо и бронз винаги е било извършвано в малък мащаб – за производство на брони и ръчни оръжия и инструменти – усъвършенстването на оръдието през 13 и 14 век, изисквало много по-добро развитие на металургията от това, което било налично преди.

Противно на погрешното обществено мнение сред професионалните историци, оръдието първо било използвано в голям брой не от Китай, ами от Европа, по време на Стогодишната война. Ефикасността на оръдието срещу укрепените градове и големите армии, принудили европейските правителства и предприемачи да развият металургичния процес, така че повече оръдия да бъдат произведени на по-ниска цена. Византия също произвеждала достатъчно артилерия, за да защитава столицата си през 1396 срещу османската обсада. По онова време, мюсюлманският свят нямал с какво да се сравнява с напредъка на европейската металургия и османците нямали оръдия. Били принудени да се оттеглят, но си научли урока. Около 50 години по-късно, Османската империя все още нямала развита металургия, но била способна да купи 68 оръдия от Унгария и така превзела Константинопол през 1453, побеждавайки оскъдната сила от 7,000 защитника.

XIV и XV век били тежки времена за Европа: Малката ледена епоха и няколкото избухвания на Черната смърт рязко намалили популацията на Европа. И все пак, през този период на упадък на човешки ресурси и икономически кризи, Европа съумяла не само да продължи с науката и технологиите, но също да победи мюсюлманския свят, който наследил най-плодородните земи и изобилие от ресурси оставени от Римската империя. Металургията билo най-бързо растящото поприще на технологичния прогрес. През 1571, Европа, колкото и мъничка да била по отношение на населението в сравнение с Османската империя, можела да произведе оръдия много по-бързо и по-евтино от всеки друг на света.

В онази сутрин на 7 октомври, малкият брой християнски галери били изпълнени с оръдия: някъде от 1500 до 1800 оръдия с различни размери се сравнили само със 700 на големия османски флот. Да не говорим, че османците нямали достатъчно амониции. Мнозинството от мюсюлманските кораби потънали още преди да стигнат достатъчно далеч, за да бъдат оръжията им ефективни.

Вторият фактор бил огнестрелните оръжия. Металургичният напредък не само позволил на християните да имат повече и по-добри оръдия, той също поставил по-добри лични огнестрелни оръжия в ръцете на християнските войници. През 1571 производството на огнестрелни оръжия направило процъвтяващ бизнес и сигурната еднаквост в калибъра и амунициите била достигната. Производството на лято желязо било осъвършенствано по-добре в Европа от всяко друго място. Освен производството на гюлета от лято желязо, което помогнало на артилерията, също помогнало производството на мускетни и аркебузни цеви от лято желязо. Европейските оръжейни се заели да произведат най-голямото количество огнестрелни оръжия, което светът бил виждал до момента. (Мускетите станали толкова евтини, че всяко семейство можело да си позволи един, и действително, само 40 години след Лепанто най-бедните измежду пуританските заселници в Масачузетс можели да притежават един или повече мускети.) Докато във войските на Изтока по това време само малка част от войниците имали мускети, испанската пехота се състояла от 50% мъже въоръжени с мускети и 50% копиеносци. Комбинацията била смъртоносна: близките способности на копиеносната пехота и далечния обсег на огневата мощ на мускетите можела да спечели всяка битка. Без евтиното производство на лични огнестрелни оръжия и наличието на барут, такава комбинация не би била възможна. Малката християнска въоръжена сила нямала от какво да се страхува сблъсквайки се с превъзхождащия враг.

Османците все още били подпомагани от сложните лъкове. Последният път, в който Европа била виждала толкова голямо сражение на стрелци с лъкове, бил два века по-рано, в Стогодишната война. Огнестрелните оръжия се доказали като по-добри по време на битка. Освен това имало и икономически проблем с лъковете: отнемало цял живот да се обучи стрелец. Човек с мускет можел да се обучи за година. За стрелците имало малко инвестиция в технологично отношение, но огромно усилие, за да бъдат тренирани. А непрекъснатите тренировки взели своя дан от стрелците; телата им растяли обезобразени заради постоянното неестествено физическо напрежение. Мускетите се нуждаели от инвестиция в технологията и в производството; след това всеки селянин можел да бъде трениран в стрелба с мускет за месеци. Когато по-голямата военна сила от войници с мускети била избита, Европа можела да ги замени за година. Но когато по-голямата част от мюсюлмански стрелци с лъкове била избита при Лепанто, Османската империя не била способна да ги замени. Просто нямало достатъчно останали инструктори. И проблемът бил, че нямало заводи за огнестрелни оръжия.

Третият технологичен фактор били галеасите.

Още от появата на оръдията проблема на корабостроителниците бил „Как да се съберат големи оръдия на палубата на кораба, без да пречат на гребците?” Въпросът бил сериозен, защото безопасността по това време изисквала галерите да имат нисък профил и следователно само една или две палуби. Поставянето на артилерията между пейките на гребците не подлежало на въпрос заради опасното отскачане на масивните оръдия. Повечето галери обикновено имали оръдия върху малки платформи на лицевата и на задна част. Една галера притисната отстрани била безпомощна срещу вражески атаки. Военноморските битки в Средиземноморието до времето на Гръко-финикийското съревнование се базирали изцяло на надхитряване; победителят бил този, който можел да маневрира галерата си, удряйки странично врага.

Но във втората половина на 16 век венецианските корабостроители открили понятието за метацентрична височина (разстоянието между центъра на тежестта и метацентъра на кораба) и започнали да експериментират с това. Открили, че трупайки повече тежест на дъното на кораба, могат да построят надстройки с няколко палуби над ватерлинията, всичко това с ниска водоизместимост на големите галери. Откритието било крайно важно, защото сега можело да бъде построен кораб движен от гребци, но с достатъчно платформи над главите им, за да бъдат натрупани десетки оръдия и да се направи опит за достигане на страничната част, смъртоносна за нападателя. Резултата от тези експерименти били галеасите.

Първите шест построени галеаси били използвани при Лепанто. Всъщност две били предназначени за южното крило на Джовани Андреа Дория и не влезли в действие до по-късно през деня. Другите четири спечелили битката.

Турците не знаели нищо за новия вид плавателен съд, така че предположили че галеасите били някакъв вид запасни кораби, които лесно ще бъдат победени и завзети. Четирите галеаси били изпратени далеч напред, около половин миля пред християнската линия. По-голямата част на турския десен фланг и центъра се фокусирали върху залавянето на галеасите. Когато врага бил в обсег, огромните чудовища отворили бойниците си и дали изстрел.

Трябва да е било касапница. Очевидната огнева мощ на галеасите, комбинирана с числеността на войниците с мускети, които можели да носят, трябва да е била унищожителна. Стрелбата по ниските османски галери от високите палуби на галеасите би трябвало да е имала същия ефект както стрелбата от възвишение срещу плътно прилепени пехотинци долу в долината. Един залп от гюлета и мускетни сачми можели да разчистят палубата на галерата за секунда. Оценката след битката показва, че над 70 османски галери (една трета от османските загуби) са били или потънали или извадени от строя от четирите галеаси. Когато в средата на битката венецианците от северния фланг изгубили адмирала си, Барбариго, и били в опасност да бъдат обхванати във фланг и обградени, завръщането на само една от галеасите било достатъчно да обърне битката в тяхна полза. Когато двете галеаси на Дория от южната част накрая се включили в битката, мюсюлманския флот бил обречен на смърт. Срещу една галеаса не можели да направят нищо дори множество галери. И с превъзхождащата християнска огнева мощ, мюсюлманите нямали шанс, въпреки по-голямата си численост.

Повече и по-добри оръдия, повече и по-добра огнева мощ, и по-добри кораби. Европа била малка и бедна, но печелела технологичната надпревара. Числеността вече нямала значение. Науката и технологията, и икономическият кураж да се инвестира в науката и технологията били това, което щяло да печели битките от сега нататък.

Мюсюлманският свят не можел да се съревновава с това. Османската империя копирала галеасите и след няколко години построила осем. По това време венецианците вече строяли заместник: Линеен кораб, известен в Англия като man-o’war. Османската империя никога не била способна да изкопира металургичните инвестиции на Запада; просто нямало индивиди с правилния начин на мислене и правилния възглед за бъдещето, за да инвестират в технологиите. Около 100 години по-късно Кара Мустафа пристигнал с неговата сто и петдесет хилядна силна армия пред портите на Виена с 300 оръдия европейско производство. Но по това време европейските строители открили законите на балистиката. Укрепленията на Виена били изградени отново по такъв начин, че османските оръдия не могли да ги разрушат. Кара Мустафа трябвало да намери по-добро приложение на барута, например да изпрати сапьорите си да изкопаят тунел и да пробват да издухат стените. Това отнема време, и накрая турците щели да бъдат поразени. Християнският технологичен прогрес сега тичал далеч напред.

Докато имало индивидуален научен и технологичен прогрес в ранните години на исляма, същинската психология създадена от мюсюлманската религия била гостоприемна към технологичния прогрес и инвестирането в наука и технология. Дори най-малките научни или технологични открития в Европа били задействани моментално. В мюсюлманският свят подобни открития били държани само от малка група интелектуалци интересуващи се от тях. Не бил направен опит за масово производство и никакъв икономически стимул не бил направен за изобретателите. Ислямът има застоял възглед за времето и следователно застоял възглед за иновация и напредък. По този начин религиозните фактори, които дали на Европа тласъка за научен и технологичен прогрес, липсвали в мюсюлманските земи. Застоялата религия на исляма можела да произведе само застояли умове. Нямало орган на науката и нямало съвкупност от знания и практическа употреба, която можела да съответства на християните в техните изобретения.

До 20 век, мюсюлманският свят изостанал доста назад. Дори днес, по-голямата част от него, все още живее на технологичното нивото, на което е бил преди 300 години. Дори днес, след две поколения на продаване на нефт на света, Иран е неспособен дори да рафинира собствения си петрол в използваеми продукти и трябва да внася бензин. Дори днес, Саудитска Арабия с всичкото си изобилие от нефт, не може да произведе инженери или дори компетентни работници, за да запълни своите нефтени платформи и трябва да ги въведе от Европа, САЩ и Филипините. Либията на Кадафи трябва да назначи работници и компании от останалата част на света, за да си построи пътищата и нефтените платформи. Дори днес, 200 милиона мюсюлмани в Индонезия трябва да разчитат на мъничко християнско малцинство, за да си осигурят интелектуално ръководство в науката и технологиите, както и предприемаческия дух необходим за непредъка им.

Идеите имат последствия. Идеите на застояла религия не могат да произведат нищо освен застояли умове.

Историците днес спорят за стратегическото значение на Битката при Лепанто. Повечето от тях казват, че Лепанто е имало само психологическо значение за Европа, и че не е наранило Османската империя толкова много. Дали това е истина или не в никакъв случай не е важно. Това, което е по-важно е фактът, че Битката при Лепанто бележи началото на технологичното превъзходство на християнския свят, който по-късно ще даде на малката християнска цивилизация инструментите, с които да стане господар на света. Геройството на християнските войници и моряци било подпомогнато от интелектуалната любознателност и предприемаческия кураж на европейските учени, занаятчии и бизнесмени, които дали на своите войници средствата да защитят Европа, а по-късно и да завоюват света. Уникалният светоглед на Евангелието, който окуражил научния и технологичен прогрес, и всъщност дал основите на същинската идея за наука, направил тази победа възможна.

Статията е взета оттук: http://americanvision.org/5283/lepanto-the-triumph-of-christian-technological-superiority/
Превод: Венера Милова

Един отзив

  1. Идеите на тази „застояла религия“ продължават да ни тормозят и до ден днешен. Докато не дойде денят на страшният съд – а той идва.
    П.П. Разбирай началото на трета световна война – християнския срещу мюсюлманския свят.

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>