Преглед на смъртната присъда: Отнемането на живот за отнет живот

от Лии Дъган

„Да се отрича смъртното наказание е да се настоява за живот за злото; то означава, че на злите хора е дадено правото да убиват, отвличат, изнасилват и нарушават закона и реда, и в това техният живот е защитен от смърт. На убиеца е дадено правото да убива без да изгуби живота си, а на жертвата и на възможните жертви е отречено тяхното право на живот. Хората могат да говорят за безусловна любов и безусловна милост, но всяко действие на любов и милост е условно, защото като го давам на един човек, аз утвърждавам условията за неговия живот и заедно с това ги отричам на други. Ако съм изпълнен с любов и милост към убиеца, аз съм без любов и без милост към неговите настоящи и бъдещи жертви. Нещо повече, тогава аз съм в открито презрение против Бога и Неговия закон.“
Р. Дж. Ръшдуни*

Преди няколко години в моя квартал една млада майка отишла на пазар с малкото си детенце. Така и не се върнала. Един мъж я отвлякъл, оставил двегодишното някъде по пътя и в следващите няколко часа, изнасилвал, биел и мъчел майката. След като я подложил на неописуеми мъки и терор я убил.

Скоро след това полицията го хванала и като го конфронтирала с обвиненията мъжът направил самопризнание. Било сигурно че е убил и бил обвинен, нямало никакво съмнение във вината му.

В щата, в който аз живея, смъртното наказание е узаконено, но на практика никога не се изпълнява. Този случай не е изключение. Журито не присъдило смъртна присъда вместо която отсъдила доживотен затвор.

Когато присъдата била произнесена на висок глас в залата, убиецът се изсмял на висок глас и жестоко се подиграл на семейството на жертвата. Прецедателят на съдебното жури мъчно признал пред репортерите “Мисля че допуснахме грешка”. Днес убиецът все още е жив обгрижван и хранен от данъкоплатците, наслаждава се на удобства като телевизия посещения и компанията на колеги престъпници. Съпругът на жертвата е фалирал и децата му е трябвало да растат без майка. Убиецът може да се надява, че един ден ще излезе от затвора, но вдовеца и децата на убитата жена никога няма да бъдат пуснати от затвора на загубата.

Несъмнено това е дълъг увод за ревю за книга. Но ако християните разбираха ученията на Библията и го следваха, нямаше да правят грешки като “грешката”, която съдебните заседатели са направили.

Убеждаване на християните

Д-р Глесън убеждава християните че Божият закон – не отделен от Исус Христос, но все още валиден – изисква смъртното наказание за престъплението убииство. Има глава върху “Насочване на езическото възражение към капиталистическото наказание” но се съмнявам че аргументите ще проникнат в затворените умове на хуманистите.

Това не е негова вина. Дори разбивач на бункери не би могъл да проникне в тези умове. Пказването на снизходителност към убииците кара хуманиста да се чувства добре за себе си, и това е всичко от което той се интересува. Д-р Глесън няма да може да го промени.

Но би могъл да промени християните, които не се замисляли сериозно за този проблем, не са изучавали Библията, не са првили нищо повече от това да се отдадат на собствените си чувства и да се доверят на тези, които са възприети като умните, прогресивните лидери на мнението в наше време. Много от тези християни гласуват, кандидатират се за длъжности, или са част от журита. Чрез тях авторът се надява да направи света по-добро място.

Целта на книгата е да екипира християните да защитават смъртното наказание като правилния отговор на убийството. Аргументът на Глесън е библейски. Където се налага дава аргументи и от криминалогията и конституцията. Но истинският наръчник е Божият закон.

Да очистим умовете си от злото

Защо за Бог убийството е толкова ужасно? “Убийството е гнусно точно защото всеки човек носи образа на Бога”, отговаря Глесън. “Този, който поразява носителя на образа, удря святия, всемогъщ, Създател, Бог”(p. 6).

Защо Бог иска убийците да бъдат наказвани със смърт? Някой би си помислил че отговорът е очевиден за всеки християнин, който е прелиствал Библията, но очевидно не е така. Заглавието на 33 стр. в книгата на Глесън го казва ясно: “Божествената причина за смъртното наказание: Да очистим умовете си от злото.”

Никой не може да докаже, че смъртното наказание възпира това или че възпира потенциалните убийци да станат престъпници – както Томас Соуел наблюдава “Знаем че смъртното наказание със сигурност възпира тези, които са екзекутирани” (p. 83). Но със сигурност “Когато членове на обществото симпатизират на злото, то набира сила в това общество,” обяснява Глесън (p. 44).

Още по въпроса, “Ако Божиите хора не пазят справедливостта, Бог няма да ги пази в земята.” пише Глесън (p. 36), намеквайки Второзаконие 16:20. Внезапното наказание за определени престъпления, особено противни на Бога, със сигурност отвръщат Божия гняв от обществото (p. 46). Земното наказание напомня за вечното наказание и изявява последствията на греха (p. 48).

Заповедта да се прочиства злото от обществата на Божиите хора чрез съдебно екзекутиране на злосторниците се намира девет пъти в Стария Завет” (p. 33): например “Така да отмахнеш злото отсред себе си” (Второзаконие 13:5)

Маха ли смъртното наказание злото “отсред нас”? Можем да отговорим най-добре като прегледаме моралното и духовното разпадане на едно общество, което е изоставило смъртното наказание поради колебливост в прилагането му.

Не сме прочистили злото и то се е разраснало между нас. Това е самодоказателство за всеки, който е достатъчно възрастен и достатъчно честен със себе си да си спомни по-добрата Америка преди рапа, игрите с насилие, 40% извънбрачни деца, масово стреляне и всичко останало. “Горещо негодуване ме обзе по причина на нечестивите, Които оставят Твоя закон” казва псалмистът (Псалом 119:53). Беззаконието в нашата страна се изявява всеки ден в новините. Ужасът изобилства.

Светски възражения

Както д-р Глесън демонстрира в книгата си, Библията е перфектно ясна в учението си: „Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее“ (Битие 9:6). Като се има в предвид че мнозинството в Америка се счита за Християни, как става това, че смъртното наказание за убииство е изоставено? Въпреки че в много щати е възстановено в началото на 70-те, малък процент от сигурните убиици се екзекутират.

Смъртното наказание съществува отпреди хиляди години. Не е възниквалa полемика по въпроса преди християнството да добие надмощие в западния свят; но доста време е било практикувано. Жан Калвин например е предупредил магистратите, да отбягват „суеверни, превземки на снизходителност“ (стр. 17).

Глесън адресира светските възражения към капиталистическте наказания, за да обясни как смъртното наказание е спряло да бъде практикувано (глава 6). Той намира „интуитивна антипатия към капиталистическия закон“ в много американци (стр. 57), която е разширена чрез предполагаеми логически аргументи. По надолу Глесън отбелязва проницателно наблюдение от Съдия Робърт Борк: „Същите тези хора и организации едновременно приемат позиции на краен морализъм и краен морален релативизъм“ (стр. 61).

Да – непрекъснато ни се повтаря че сме извънредно безморални като се противопоставяме на абортите, смесените бракове или Голямото правителство или когато екзекутираме убиец: ни се чете лекция за морала от човек, който така или иначе твърди че всякакъв морал е незначим. Няма начин да проведеш логичен разговор с такъв човек.

В отговор на техните аргументи, Глесън се обръща към читателите християни, които са се подвели по тях. Ето два от многото:

  • Смъртното наказание е „жестоко и необичайно наказание,“ затова е забранено от Американската конституция, в 8-мата поправка. Но петата поправка допуска смърно наказание: никой „не може да бъде лишен от живот…без съдебен процес.“ Мислите, че това е достатъчно да опровергае възражението на конституцията; но Глесън пише „Живеем в дни когато всички забравят че Съединенти Щати имат конституция“ (стр. 63).

За съжаление избирайки да отхвърлим Божийте заповеди, трудно можем да очакваме хората да се отнасят с респект към конституция измислена от хора.

  • Смъртното наказание е „тиранично и фатално“ и само „бедните“ и „чернокожите“ биват екзекутирани – при това някои от тях са осъдени несправедливо.

„Това е част от процеса“, заявява Глесън, „но това не означава, че е по-добре да оставим хиляди осъдени убийци да живеят само защото има вероятност един невинен човек да бъде убит“ (стр. 74).

Глесън пледира към аудиторията си да се уповава на Господа а не да се надяват на непогрешимостта на която и да е човешка институция. Освен това, Американското законодателство съдържа повече гаранции за осъдените от която и да било друга съдебна система измисляна някога от хората. Невероятно е че същите хора, които се доверяват на държавата в микро-управлението на икономиката или дори околната среда, не биха ѝ се доверили че ще бъде достатъчно точна в намирането на точния убиец по случая.

Заяждане отстрана на христианине

Глесън също се обръща „Възражения от християни, които се противопоставят на смъртното наказание“ (глава 7). Не можем да подозираме, че тези възражения също се свеждат до лична погнуса и морално малодушие – с писанията за украшения като обикновена витрина.

Някои от тези възражения:

  • „Христовата етика и учение елиминират нуждата от смъртно наказание“ (стр. 89) – което, казва Глесън, е нищо повече от познатите модели за „сравняване на Исус с безброй ляво ориентирани политически тактики“ (стр. 92).
  • Христос е простил на осъдените на смърт, които са се покаяли, „затова и ние сме длъжни да им простим“ (стр. 93). Но покаянието, каза Глесън, не печели на осъдения имунитет срещу престъпления извършени на този свят, въпреки че го освобождава от вечно наказание. Осъдения убиец ще отиде в рая ако се е покаял, „както крадеца на кръста“ (стр. 93) – който беше виновен, и който сам призна, че наказанието му е справедливо (Лука 23:41).
  • „Съжалявам“ убииците, които трябва да бъдат екзекутирани (стр. 94). Чувства, чувства… „Съжалявам“ ще бъде по добре насочено към жертвите и техните семейства. Глесън казва: „Хора, които имат дефектне възглед за греха имат оптимиситчен поглед към грешния човек.“ (стр. 95).

Основании на чувства или повърхностно или дори умишлено неразбиране на Писанията, никой от „Християнските възражения“ срещу смъртното наказание не устоява на внимателното изследване.

Възстановяване на света за Христос

Толкова много книги по спорни впроси приличат на проповядването на цял хор. Рон Глесън се опитва да се присъедини към хора.
Християните трябва да бъдат убедени да почитат Господните желания, когато става въпрос за умъртвяване на убийци. Това са заповеди не предложения; и морално ленивите наций на запада, някога известни като Кристендом, до голяма степен вече не им се подчиняват.

Ще е интерсно какво ще стане ако прочете тази книга на християнин, който се противопоставя на смъртното наказание. Аргументите на д-р. Глесън са логични, изчерпателни и здраво подковани с Библията. Но дали са достатъчно силни, за да преодолеят дълбоко вкоренени „чувства“? Дали могат да променят мисленето на някой, който рядко се консултира с Библията по какъвто и да е въпрос, и който е ужасен от това, че е наречен „един от онези религиозни откачалки“?

Не е само смъртното наказание за убийците забравено от Кристендом, но и целият закон на Господа във всяка сфера от живота. Защо да се интересуваме какво казва Библията за смъртното наказание, след като не се интересуваме какво казва за брака, образованието, бизнеса, личния морал, ролята на църквата, ограничението на обхвата на гражданското правителство или която и да било друга тема? Всички тези сфери трябва да бъдат подчинени на Христос, чието право е да му се покоряваме.

Все пак убийството е въпрос на живот и смърт, което е очевидно дори за най-ограничения интелект, най-закърнялото религиозно усещане. Затова може би е добър начин да започнем. Може би ако успеем да започнем да взимаме убийството насериозно, ще можем д аубедим християните да уважават повече от Божия закон.

Смъртното наказание на съд трявба да бъде прочетена, аргументите ѝ научени и усвоени и да бъде рекламирана от уста на уста сред християните.

* R. J. Rushdoony, The Institutes of Biblical Law, Vol. I (Nutley, NJ: The Craig Press, 1973), 78.

Статията е взета оттук: http://chalcedon.edu/research/articles/a-review-of-the-death-penalty-on-trial-taking-a-life-for-a-life-taken/
Превод: Васил Папратилов

0 Коментара

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>