Как човек се самооткрива: Рационализъм срещу Откровение

от Марк Ръшдуни

Писанието определя човека по начин, притеснителен за рационалиста. В Псалом 8:4 Давид задава въпроса: „Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?“ Това до някаква степен е риторичен въпрос, понеже целта е удивлението му на сравнението между човека и Бога, Чието име е превъзходно (велико, всемогъщо) по цялата земя.

Обяснявайки призванието на човека към господство, Давид отговаря на собствения си въпрос „Що е човек?“ Той не отговаря по абстрактен или философски начин, а по начина, по който Бог е открил истинската цел на човека. Давид се връща към Битие, за да отговори на въпроса си:

„А Ти си го направил само малко по-нископоставен от ангелите
и със слава и чест си го увенчал. Поставил си го господар над делата на ръцете Си;
всичко си подчинил под краката му.“
(5-6)

Давид казва, първо, че човек е това, което е, защото Бог го е направил. Второ, дадена му е власт. Той е направем малко по-нископоставен от ангелите, или съдиите и магистратите. Така всички хора са по-малки съдии отговорни за управление под Божието законово слово. Трето, това представлява коронясване, даване на право и длъжност. Това коронясване представлява славата и честта на властта произтичаща от Самия Бог.

Даивд вижда човека от гледната точка на Битие 1-2. Много от възраженията срещу мандата за господство от диспенсационалистите е фокусирано върху промяната на статуса доведен от грехопадението. Често се твърди, че сътворения мандат за господство се отменя при греха. Давид със сигурност знаеше последствията от греха, както неговия, така и този на другите, и все пак ясно вижда господството като основно призвание и цел на човека.

Давид не вижда човека като абстракция, която да дефинира според собствените си определения. Той вижда човека в дните си по начина, по който Битие го определя да бъде в началото, създание, направено с цел да управлява. В Псалом 8 Давид не вижда промяна в призванието на човека от това, изявено в Битие.

Ако нашето призвание ни дефинира, тогава можем да се разпознаем спрямо нашата вярност или невярност. Точно това е темата на Писанието. Грешният човек обикновено иска дефиниция и цел различни от мандата, в който е сътворен. Освен това иска друг морален стандарт, а не Божието законово слово. Така доброто и злото често се приемат като абстрактни концепции. Абстрактните концепции са, по дефиниция, не-конкретни, трудни за разбиране и повече концептуални отколкото конкретни и фактически. Ако човекът може да започне със себедефиниране, то той може да продължи да дефинира всичко останало. Абстрактното е лесно за приемане, но е невъзможно да се идентифицира с точност. Така всички хора могат да говорят за добро и зло с абстрактни определения без да им се налага някога реално да идентифицират нещо като добро или зло. Нищо не може да бъде определено със сигурност за добро или зло ако това са абстрактни концепции. В най-добрия случай между някои хора може да се постигне консенсус за примерно прилагане на абстракциите.

Обаче в Писанието няма нищо абстрактно що се отнася до доброто и злото. Това не са концепции, които да се дебатират философски, а морално разделение, което трябва да бъде прието и пазено. В Писанието нито човека, нито целта му, нито морала са абстрактни концепции. Те са открити истини. Всеки човек има призвание, цел и законово слово, към което е възстановен чрез обновлението на Святия Дух.

Целта на съвременния човек все още е господството, но извратено господство на собствените му греховни стремежи за автономия. Целта му е да се самоопредели, да се самооткрие, да изследва личната си цел и индивидуалност. Съвременният човек търси да се самореализира и самоизяви, но го търси в бунт срещу Създателя си. Следователно той изследва грях; търси себе си чрез бунт; и търси реализация в отделянето си от Бога. По пътя кръщава това или онова като „добро“ или „зло“ пред себе си.

Давид видя реализация в това да е този, който бе предназначен да бъде, Божии човек, който прославя своя Създател за привилегията да упражнява господство над „всичко“. За да се реализираме, ние трябва да сме примирени с нашия Бог и това призвание.

Животът, целта и етиката не са абстрактни философски въпроси. Те са религиозни и морални въпроси, на които намираме отговор примирявайки се чрез Исус Христос с Бога и Неговото провидение и наредби.

Статията е взета оттук: http://chalcedon.edu/research/articles/how-man-finds-himself-rationalism-vs-revelation/
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>