Пет неща, които за моя изненада не се намират в Библията.

Р. К. Спроул, син

Бог е изцяло всемъдър, самият източник на всяка истина. Библията е Неговото Слово и е истинна във всичко, което учи, както е и достатъчна да ни води във всяко добро дело. Словото Му е разбираемо и ясно. Но не цялата Библия е еднакво ясна. Общо казано тези основни правила ни информират, че Библията ни казва всичко, което трябва да знаем, но може би не всичко е директно изложено на открито. Той не само не ни е оставил сираци, но не ни е оставил и слепи. С това казано, ето пет неща, които не са толкова ясно изложени в Библията, по начина, по който аз бих очаквал да бъдат.

1. Правилна форма на управление в църквата. Библията е кристално ясна, че жените не трябва да управляват в църквата, както и че трябва да се подчиняваме на наставниците си. Виж Евреи 13 за последното. Реформаторите са били прави да включат дисциплинирането като белег за истинската църква. Ако не сте под авторитета на поименни старейшини, вие не сте част от видимата църква и следователно нямате правдоподобна изповед на вярата. Покайте се и се подчинете на някаква власт. С това казано, добри хора са чели всички говорещи по темата текстове и са стигнали до вярването, че единствено местните старейшини в местната църква имат някаква власт. Това е, което ние исторически наричаме съборно църковно управление. Джон Оуен е вярвал това. Други вярват, че тяло от старейшини в определен регион ръководи местните старейшини в местните църкви. Това е презвитериянско църковно управление. Това е, което Нокс и Калвин, както и всички големи богослови на Принстън са изповядвали. Някои пък смятат, че грижата за конкретни събрания се изпълнява от епископи, отделни хора с конкретно призвание. На тази позиция намираме Латимър, Ридли и Крейнмар. Библията не дава форма на управление.

2. Правилна форма за провеждане служба на хваление. Библията ни забранява да изоставяме събиранията на светиите. С големи подробности ни информира как са се провеждали службите в Стария завет. В Новия завет знаем, че не трябва да проливаме повече кръв. Епизодично знаем какво е станало на това и онова събрание. Но дори най-пламенният защитник на най-тясно следвания регулативен принцип в поклонението трябва да признае, че сме склонни да построяваме службите както Франкенщайн построил своето чудовище – част тук, част там, закърпваме всичко и се надяваме, че ще удари светкавица.

3. Правилен начин за проповядване на Словото. Библията е ясна, че в проповядването на Словото има сила, която може да ни промени. Знаем, че трябва да проповядваме Словото, а не наша лична мъдрост. Знаем, че трябва да проповядваме Христос разпнат. Но това не ни казва всичко. Признавам че мога да проповядвам с дни на тема как да се проповядва правилно, но още през първия час стиховете ми за доказателство ще свършат.

4. Правилен преход от необвързаност към брак. Библията е ясна, че бракът е между един мъж и една жена. Те трябва да напуснат и да се привържат. Има множество конкретни инструкции относно семейството. Но не и как да се стигне дотам. Малко е страшно че няма повече инструкции за едно толкова важно решение.

5. Повече информация за въплъщението и Троицата. Библията ясно учи, че Исус е човек. Библията ясно учи, че Исус е Бог. Библията ясно учи, че Отец е Бог, Духът е Бог и че Бог е Един. Как е възможно всичко това – ето тук става много сложно. През първите петстотин години след възнесението на Христос църквата се е борила с тези сложни доктринални въпроси. Атанасии е бил заточван пет пъти заради защитата на ортодоксалната позиция, която в крайна сметка побеждава.

Разбира се, това упражнение не е замислено, за да отчете оплаквания срещу Библията. Тя е съвършена. Но упражнението поучава мен. Аз далеч не съм съвършен. То ми напомня да не викам там, където Бог шепти. Напомня ми да съобразявам моите приоритети с Неговите. Напомня ми, че Библията не е нещо по-малко от правилник за християнина, тя е повече от това. Тя е храната от която живеем. Когато се окажем притеснени от Библията, независимо дали е заради нещо, което намираме, или нещо, което не намираме, то ни показва къде се намират нашите притеснения.

Научаваме, че подчинението към властта е по-важно от формата на властта.

Научаваме, че формата е от значение, но хвалението е предмет на сърцето.

Научаваме се да позволяваме на проповядването да ни коригира повече, отколкото да коригираме проповядването.

Научаваме, че да бъдем богоугодни съпруг или съпруга е по-важно от избирането на перфектен съпруг или съпруга.

И научаваме, че разполагаме с цяла вечност, за да научим повече Кой е Бог.

Библията е съвършена както своя Автор. Възхвалявам Този Автор затова, че чрез нея усъвършенства и мен.

Статията е взета оттук: http://rcsprouljunior.blogspot.com/2011/02/five-things-im-surprised-i-cant-find-in.html
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>