Пет евангелски мита или полу-истини

от Р. К. Спроул

Може да се случи дори във внимателното системно богословие. Колко повече с популярната евангелска терминология? Взимаме това, което Библията всъщност учи, формулираме го така, че да го разбираме, и в крайна сметка започваме да вярваме в нашата собствена формулировка, вместо в действителната библейска истина. Не е злонамерено, но е опасно. Следват пет разпространени мисли, често срещани изрази в евангелската църква, които просто не са така.

„Всички грехове са равни в очите на Бога“. Ами, не. Вярно е, че всеки грях заслужава Божия вечен гняв. Вярно е, че ако сме нарушили част от закона сме нарушили целия закон (Яков казва това). Вярно е, че несправедливият гняв е нарушение на заповедта, забраняваща убийство (Исус казва това). Обаче нищо от тези неща не означава, че всички грехове са равни в очите на Бога. Да се каже че всички грехове са равни понеже всички грехове заслужават вечен гняв, е като да се каже, че всички числа над 100 са равни. В същност Исус каза на фарисеите, че докато те правилно отделят десятък от джоджена и кимиона, пренебрегват по-важните неща от закона (Матей 23:23). Никой грях не е незначителен, но някои са по-тежки от други.

„Адът е липсата на Бог“. Ами, не. Ако Бог е въздесъщ, а Той Е, възможно ли е да не бъде някъде? Давид разбира това и заявява: „Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти“ (Псалом 139:8). Адът не е липсата на Бог, а присъствието на Неговия гняв. Бог Е там, но Неговата Благодат, доброта и мир не са там. Бог е големият ужас в ада.

„Исус ни спасява от нашите грехове“. Ами, не. Абсолютно вярно е, че Исус ни спасява. Когато сме изправени пред беда, Той Е Единствения, на когото трябва да се молим за избавление. Но големият проблем с нашите грехове не са нашите грехове, а Божият гняв. Бедата, от която трябва да бъда спасен е Божият гняв. Адът не са моите грехове, а Божият гняв. Няма нужда да бъдем спасявани от нашите грехове. Имаме нужда от спасение от гнева който ни се пада заради греховете ни.

„Бог те обича и има чудесен план за твоя живот“. Не и ако се казваш Исав. Добре, Бог определено има някаква всеобща любов за цялото човечество. И със сигурност онези, които са се покаяли и вярват, ще бъдат благословени. И опредлено Бог призовава всички хора навсякъде да се покаят. Но също е вярно, че Бог е приготвил съдове за погибел (Римляни 9:22). Да бъдеш определен за погибел най-вероятно няма да се смята за „чудесно“ от никого. Ние не знаем Божиите скрити планове, така че трябва да проповядваме благовестието на целия свят. Но докато го правим, не трябва да обещаваме неща, които Бог не е обещал.

„Парите са коренът на всяко зло“. Ами, не. Всъщност това е погрешно в две отношения. Първо текстът (I Тимотей 6:10) казва, че любовта към парите, а не парите, и, второ, че е всякакви злини, а не всяко зло. Ако парите бяха коренът на всяко зло, всичко, което трябва да направим, за да настане рай на земята, е да нямаме повече пари. Ако парите бяха коренът на всяко зло, проблемът щеше да е някъде отвън, а не в нашите сърца. Грехът не е външен, а вътрешен проблем.

Дяволът не е мързелив. Той ще се възползва от всяка почивка, която му даваме. Митовете и полу-истините са перфектната възможност за нас да не разберем кои сме, Кой Е Бог, и как Той помирява Своите Си, със Себе Си. Може би ако бяхме по-верно към Словото Му, щяхме да бъдем по-верни.

Статията е взета оттук: http://www.ligonier.org/blog/five-evangelical-myths-or-half-truths/
Превод: Филип Папратилов

Един отзив

  1. > „Исус ни спасява от нашите грехове“. Ами, не.

    Изглежда ангел Гавраил и Матей са се объркали, тъй като са решили че Исус ще ни спаси от греховете ни:

    Матей 1:21. Тя ще роди син, когото ще наречеш Иисус, защото Той е, който ще спаси народа Си от греховете му.

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>