Практически приложения на Заветното богословие

от Грег Бансен

В какво вярваме

Нека започнем като си припомним какво означава Заветно богословие. Бог се разкрива в страниците на Писанието конкретно като Бог, Който пази завета. За да бъдат разбрани личността и действията Му правилно, ние трябва да Го виждаме в светлината на завета, който е направил и реазлизира с Неговия народ.

Вече сме виждали, че отношението между Бог и човек от самото начало е заветно по естество. Неговият завет е заветен по естество. Заветът Му с Адам е милостив по характер, суверенно наложен, взаимно свързващ, изискващ доверие и подчинение от страна на Адам, и включва санкции (благословения или проклятия). Когато Адам съгреши, Бог милостиво реустанови заветно отношение с него, в който завет милостивият и обещаващ характер се простират още по-нашироко – в обещанието за идващ Спасител, обещание, което прогресивно се разгръща и надгражда през целия Стар Завет.

Така всички завети след грехопадението (дори Мойсеевото управление) са милостиви по характер, допълващи и разширяващи предишните с Христос и Неговото изкупително дело в центъра – а не фокусиращи се толкова върху евреите или земята Палестина. Старият Завет гледаше напред към Христос и Неговото дело (чрез предвиждане и пророчество), докато Новият Завет гледа назад към Христос и Неговото дело, прогласявайки благовестието, че Божието спасително царство вече е дошло. Тогава това всъщност е един всеобхващащ завет под различни администрации.

Изследване

Въпрос: И диспенсационалистите и заветните богослови виждат приемствеността както и прекъсваемостта между Стария и Новия Завет. И двете системи разпознават нуждата от Божията благодат, за да бъде спасен някой след грехопадението. И двете системи вярват, че Мойсеевото вероизповедание (храм, жертви и т.н.) са отменени в Стария Завет. Така че различието между тези две школи наистина ли е толкова важно, след всичко казано и направено?

Отговор: Значимостта на различието определено е голяма. Тя се отразява на възгледа за естеството и характера на Бога. Тя въздейства на начина, по който гледаме на спасението и писанието. Тя носи със себе си широкообхватни приложения за начина, по който хвалим Бога и живеем пред Него в света. Диспенсационалистите може да достигат до конкретни заключения, които са в съгласие със заключенията на заветното богословие, но начина, по който достигат до тези заключения води до куп други грешки.

Например диспенсационалистите настояват, че всичко в Стария завет е отминало с настъпването на Новия завет – всичко с изключение на това, което е препотвърдено в Новия завет. Заветните богослови имат противоположен подход към Библейското тълкуване. Те настояват, че никой няма прерогатив да изменя или отменя Божиите думи освен сам Господ. Следователно, с идването на Новия завет всички принципи от Стария завет все още са валидни, с изключение на частите, които Господаря на Завета не декларира, че са нови. Да го кажем ясно: Единствено Бог може да дефинира новостта на новото. Така действащите презумпции при диспенсационалистите и заветните богослови са напълно противоположни.

Диспенсационалистите ще кажат, че в края на краищата спасението в Стария завет е било осъществимо с Божията благодат чрез вяра. Обаче също казват, че, хипотетично, в Стария завет спасение е било възможно за човека на основата на перфектното спазване на закона – че Бог е разгърнал покана за легализма. В противовес, казват те, Новият завет не позволява легализъм дори хипотетично; спасението е изцяло чрез благодат без никакво вземане предвид делата. Този възглед излага много притеснително и небиблейско разбиране на Божия харакетер и суверенитет. Според Заветното богословие, спасението никога не е ставало чрез дела, дори хипотетично; то винаги е било прогласявано на основата на Божията благодат. А тази благодат винаги е призовавала за отговор на вярно послушание от страна на Божия народ – както в Стария, така и в Новия завет. Така диспенсационалистите неправилно тълкуват Божията работа по спасението и (отново) новостта на Новия завет.

Нещо повече, тъй като диспенсационалистите не зачитат единството на Божия завет, те също така неправилно представят Божия народ днес, гледайки на църквата като нещо заместващо първоначално обявения народ и са се вкопчили в идеята за продължаваща привилегия за етническите евреи като древен Божии народ. Съответно диспенсационалистите настояват да се прави разлика между очакванията и бъдещето на небесния народ (църквата) и земния народ (евреите). Обаче нищо не е по-далеч от собствения възглед на Павел. Той не само вижда смесената езическа църква като „Божия Израил“ (Галатяни 6:16), който сега се състои от „съграждани“ на Божието семейство“ чрез кръвта на Христа (Ефесяни 2:11-13, 19), а и настоява, че бъдещите благословения на Израел ще бъдат конкретно споделени от църквата (Римляни 11:11-26) – като бъдат върнати обратно в единното маслиново дърво, към което са били прибавени езичниците.

И така, принудени сме да признаем, че различията между диспенсационалистите и заветните богослови са огромни, тъй като те въздействат на това, което мислим за характера на Бога, естеството на спасението, идентичността на Божия народ, а и как ползваме Библията.

Въпрос: Заветното богословие гледа по отличителен начин на посланието на християнството и християнския живот. Въпреки че диспенсационалистите може и да не стигат до същите заключения (чрез погрешен богословски способ), какви бихте казали че са някои от практическите приложения на заветното богословие?

Отговор: Преди всичко, християнството разбрано от заветното богословие стои за централното и непрменимо послание на спасение единствено по благодат. Бог ни спасява по пътя на завет – чрез Неговото безплатно обещание и милостивата връзка инициирана от Него, без да взима предвид каквати и да било наша заслуга.

Следователно християнският живот е преди всичко въпрос на живот във вяра, доверявайки се на Божиите обещания докато краят или изпълнението все още не е налице. И понеже Бог сам инициира завета и определя условията чрез собствената си власт, заветно богословие означава поклонение пред Божия суверенитет.

Тъй като Той Е суверенен, ние осъзнаваме, че Той притежава целия свят, както нас, така и всичко наше – включително нашите деца. Те милостиво са белязани като Негови. Следователно заветното богословие отбягва религиозния индивидуализъм и набляга на семейството и на общия Божии народ (църквата). То вижда църквата, Божия народ чрез вяра, в центъра на спасителната цел през цялата история на изкупление. Поради това единствено между Божия народ в Стария и Новия завет, няма специално място за етническия Израел (отделно от същите благословения, които са за всички хора в църквата).

Заветното богословие насърчава Христо-центрично мислене, защото Той е Посредникът на Божиите обещания, а заветното богословие набляга и на трите Месиански длъжности: пророк, свещеник и цар. В настоящето и трите се упражняват от Спасителя. Нашата единствена надежда за спасение е Неговото свещенско ходатайство пред Бога, базиращо се на извършеното изкупително дело. Като наш пророк, Той трябва да бъде Господ на нашето мислене, както и на нашите образователни усилия във всички области от живота. Почитайки Го като властващ Цар, ние се стараем да прилагаме Неговото слово във всяка област от живота (професията, почивката, изкуството, науката, обществото, политиката, икономиката и т.н.). Заветното богословие провъзгласява нуждата от свят и устояващ живот под Бога („запазване на завета“ с Него).

И накрая, понеже нашата връзка с Бога е заветна по естество, налице е отчаяна нужда от Божието Слово, защото то е документът, който определя завета. Ние трябва да бъдем хора, които изучават и ценят това, което Бог е разкрил там – от корица до корица – понеже заветното богословие поддържа единството и приемствеността на това Слово. По всички тези начини виждаме колко важно и колко практично всъщност е заветното богословие.

Статията е взета оттук: http://www.cmfnow.com/articles/pt150.htm
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>