Взаимоотношение срещу Предназначение: Как църквата разрушава християнското семейство

от Божидар Маринов

Преди години един реформиран американски мисионер в Европа ми се оплака, че в основаната от него църква има само едно семейство.

– Защо не насърчиш несемейните да започнат семейства? – го попитах аз.
– Няма да стане – ми каза той – повечето са жени. Не се нуждаят от моето насърчение. Просто няма мъже на разположение. Понякога на събранията идват мъже но не се застояват. А малкото мъже които имаме не са заинтересовани от брак.

Сещам се само за едно решение за проблем в църквата: пастирът трябва да проповядва Библейското му разрешение.

– Може би трябва да започнеш да проповядваш и да поучаваш върху семейството. Така ще насърчиш мъжете да се оженят, да имат семейства и деца, да станат отговорни възрастни.
– Правя го, – каза той – проповядвам и поучавам какъв чудесен дар е семейството, проповядвам как Бог благославя семействата.
– Нещата за взаимоотношения ще привлекат и насърчат предимно жени. Ами нещата, които привличат мъжете? Проповядваш и поучаваш ли предназначение, това, за което е създадено семейството? Поучаваш ли заповедта за плоденето и изпълването на земята, за многодетството и превземането на културата чрез тях? Проповядваш и поучаваш ли за образователната функция и цел на семейството; възпитаването на децата в Господа? Учиш ли ги на предназначението на семейството като Божия институция за икономически решения и действие? Поучаваш ли ги за ролята на бащите като защитници и завоеватели? Поучаваш ли ги във функцията на семейството като обргижваща агенция, единствената институция назначена от Бога да се грижи за бедните и нуждаещите се? – го попитах аз.

В разговора ни се разбра, че той не поучава тези неща. Беше малко притеснен да говори по въпроса за децата поради причината, че Европа така или иначе е пренаселена, както и ниския доход на повечето хора – наличието на много деца би създало тежко бреме на младите родители. Говоренето за многодетство не било популярно в Европа. Икономическата функция на семейството: не беше сигурен относно това, защото в семинарията никога не го е учил; а и това е част от нещата с „относителна важност“, а не Благовестието, а той не трябваше да проповядва нещо друго освен Благовестието. Относно образованието, в Европа имат много добри държавни училища, така че бремето на образованието може да бъде снето от родителите, за да могат те да се фокусират върху духовните неща в Благовестието; на всичкото отгоре единствената приложима алтернатива е домашното образование, а той е загрижен дали домашно образованите деца после ще могат да си намерят работа в Европейската икономика. Не иска да поеме отговорността да дава съвети на родители, които съвети в последствие може да се окажат непрактични. „Пазители и завоеватели“ не му беше ясно, в крайна сметка не се опитваме да наложим християнска диктатура, а сме загрижени единствено за спасението на тези души, пък Европа така или иначе има много ниска престъпност. Грижа за бедните? Същото нещо: Европа има чудесна социална система, няма нужда от притеснение за бедните – държавата върши много добра работа.

– Вярвам – каза той, – че не бива да плашим хората с легалистични изисквания за това какво трябва да правят като семейства. Първо трябва да им покажем красотата на семейството като взаимоотношение; едно място, на което хората намират Божията любов и утеха, и където Той идва да се грижи за тях като техен любящ баща. Когато направим това и имаме семейства, тогава ще можем да ги научим повече за техните задължения.

С други думи той премахва всички първоначални причини за съществуването на семейството, а после се опитва да го създаде без предназначение и смисъл.

А после се чуди защо мъжете не се вълнуват от такава представа за семейството и не идват в неговата църква; а тези, които идват, не се вълнуват от идеята да имат семейства. Неговото обяснение е, че мъжете в страната са много незрели и затова не са съгласни с възгледите му за семейство.

Той дори не спря, за да обмисли моите думи: че това говорене за взаимоотношения, красота, утеха, грижа и т.н. може да е вълнуващо за жените, но не и за мъжете. Сигурен съм, че никога не се е замислял, че може би има директна взаимовръзка между неговите приоритети и проповядване относно семейството и съотношението между половете в църквата му.

Мъжете са създадени различни от жените. И приоритетите на мъжа, дълбоко в същността му, са много различни от тези на жената. Жената е създадена да бъде помощник; следователно самата ѝ същност – независимо какво казват феминистите – ще е фокусирана върху взаимоотношенията. В контекста на семейството, фокусът на жената неизбежно ще бъде вътрешните грижи на семейството, огранизацията, планирането на времето, взаимоотношенията, удобството и почивката, които домът осигурява на своите членове. Жената не се нуждае от специални курсове по междучовешки взаимоотношения, за да може да разпознае емоции и дълбоки чувства като обич, омраза или безразличие. Тя може да разбере нюансите на държанието и да прозре през тях по-добре от съпруга си; затова е поставена над дома, „управител на дома“, както Библията я нарича, защото това е нейната област, нейната сфера на управление. Една жена може да разбере хората по-добре от един мъж, защото тя има тази способност от началото; тя разбира когато някой е доволен, раздразнен, уморен, обезпокоен или се нуждае от утеха.

Това не означава, че мъжете не трябва да се грижат за взаимоотношенията, любовта, подкрепата и чувствата. Но заради реалността на сътвореното естество на мъжа и жената, мъжът може и трябва да се учи и доверява за тези области на жена си. Това е нейната област, нейната сфера на управление. Не е чудно, че Павел сравнява неговата грижа към новообърналите се с грижата на кърмачка (I Солунци 2:7); Бог също сравнява своята любов към нас с тази на грижовна майка. Има нещо, което жените имат и могат, което мъжете нямат и не могат. И това ги дефинира и също определя какви да бъдат приоритетите и интересите им. Жената знае проблемите на взаимоотношенията по-добре от един мъж и естествено е привлечена в църква, в която взаимоотношенията се проподяват и поучават.

Ами един мъж? Той същите естествени интереси и приоритети ли има?

Това, което моя приятел мисионер никога не разбра е, че семейството не е създадено да бъде първо взаимоотношения и след това всичко останало. Семейството е създадено да бъде институция, която има предназначение и фунцкия в Божия ред: да разшири господството на Божиите хора над цялата земя (Битие 1:27-28). Предназначението и функцията бяха дадени първо на мъжа и от него се очаква да бъде основен носител и изпълнител на тази функция. И точно както жената е уникално направена и дарена да разбира проблемите във взаимоотношенията, мъжът е уникално направен и дарен да изпълни предназначението за упражняване на господство над земята. Мъжките позиции баща и съпруг не са фокусирани основно на взаимоотношения – това е причината да му бъде дадена жена. Тези отговорности са дадени на мъжа, за да е сигурно, че неговото семейство ще изпълни предназначението си според Божия план в завладяването на земята. Същността на мъжа е насочена навън, а не навътре. Неговите интереси са в работата и войната, не в емоции и взаимоотношения. Докато жените също имат своята роля в бизнеса (Притчи 31) и войната (Съдии 4), чрез наредбата при сътворението те са област и сфера на отговорност и власт на мъжа.

И следователно църква, която проповядва единствено взаимоотношения, но не предназначение, ще привлича повече жени, не мъже. А когато на мъжа се проповядва предимно взаимоотношения, а предназначението и функциите на семейството не са проповядвани, под въздействието на това проповядване мъжете няма да се интересуват от започване на семейства. Това просто е сътворения ред на нещата.

Разбира се, не трябва да обвиняваме мисионера. Той е само продукт – и жертва – на една дълга цяло поколение грешка на американската църква като цяло. През последните 50 години – ако не и повече – църквата е възприела мекушава идеология, която принизява християнството до емоционално, плитко вълнение. Мандатът за господство на човека да построи цивилизация изявяваща Божията слава – идеята за „град на хълм“, която бащите основатели са имали – е изхвърлен. Християнството сега се изчерпва с „взаимоотношение с Исус“. Тази незряла и осакатена версия на християнството се проповядва и на нея се набляга дори в реформираните кръгове и от реформираните богослови. Взаимоотношение вместо предназначение – това е същността на проповядването от амвоните и преподаването в семинариите днес.

По неизбежност и поради естеството на нещата, този подход няма да доведе много мъже в църквите; а мъжете които доведе, ще бъдат незрели и объркани относно тяхното истинско призвание в живота. В крайна сметка тези, които са запазили част от своята мъжественост ще напуснат църквите и ще се обърнат към света в търсене на предназначение за живота си, в търсене на област за обработване и завоеваване, просто защото църквата не им представя такава област. Преди време написах статия, в която адресирам проблема с наличието на много млади жени и липсата на млади мъже в много църкви, включително в общности, където мнозинството са хоумскулъри. Написах я преди две години. Положението не се е променило. Църквите – включително реформираните – продължават да проповядват „взаимоотношение с Исус“. Някои реформирани проповедници настойчиво наричат Библията „бебешка храна“, а след това бълват емоционални излияния относно величествената грижа на Исус за нашите бебешки нужди. Християнството е сведено до незначителност и незрялост; няма ясен призив за воюване, за промяна посоката на историята, и за изграждането на християнски свят и култура. И младите мъже продължават да напускат църквата на тълпи. Когато в църквите няма мъжко послание, малко мъже ще останат. Толкова е просто.

Библията казва малко за „взаимоотношение с Исус“. Всъщност Самият Исус говори само на две места за взаимоотношение между Него и учениците Му, като дава много ясно обяснение какво представлява личното взаимоотношение с Него: подчинение към волята Му. В Матей 12:46-50 Той обяснява как човек може да стане част от семейството на Исус: „Защото който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка.“ И отново, в Йоан 15:14: „Вие сте ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.“ В Библията няма конкретно богословие за „лично взаимоотношение с Исус“; това лично взаимоотношение е много просто: правете това, което Той е заповядал. То не е основано на емоции или чувства. Основано е на самоосъзнато посвещение да се спазват заповедите Му.

Но заповедите Му са дадени в цялата Библия. И започват с Мандата за господство даден на мъжа и неговото семейство – да напълнят земята и да я покорят. А това означава, че за мъжа има предназначение и призвание като баща и съпруг да работи, воюва, образова, грижи, строи, да поставя основи, защитава, завладява, установява. Има предназначение за живота на мъжа. И това предназначение съответства на влечението в сърцето на мъжа да прави тези неща. Сърцето на мъжа се изпълва с вълнение при възможноста за работа и завоеваване. Когато семейството му бъде представено не като институция за господство – в смисъл институция за работа и завоевателство – а просто като място за „взаимоотношения“, това няма да го развълнува. Той ще напусне църквата и ще си намери друго място за работа и завоевателство.

Иронично, въпреки възраждането на интереса към християнското семейство през последните десетилетия, църквите се провалят в произвеждането на християнски семейства. Подобно на мисионера горе, много църкви в щатите виждат същото – или увеличение – разводи, безотговорни бащи и съпрузи, деца, които напускат вярата, и млади жени, които не могат да си намерят хритиянски съпрузи. Единствено говорене за семейството не е достатъчно; трябва да бъде проповядвано предназначението на семейството в Божия план. Истински мъжествени мъже има, когато в живота си имат смисъл, който се простира отвъд малките им душички и отвъд семействата им. Мъже, обзети от взаимоотношения и емоции не са мъжествени. Това че някои реформирани проповедници се опитват да възстановят мъжествеността като прибягват до неприличие или друго провокативно държание на сцената само показва отчаяние; обаче издава и дълбоко невежество относно библейската дефиниция за мъжа. Не грубото говорене създава мъжа, а предназначението и смисъла.

Тъй като Мандатът за господство на мъжа не се проповядва, предназначението на семейството липсва от проповядването и поучението от амвоните на църквите ни. Така както е създадено и ръкоположено от Бога, семейството не може да бъде дефинирано извън Заветът за господство. То няма предназначение, освен ако мъжът има предназначение да работи и завладява. Когато цялостността на християнството е ограничено до индивидуално спасение – и следователно задачата за напълването на земята и завладяването ѝ отречени – тогава предназначението на семейството остава просто една странична тема. Ако Благовестието е ограничено до личното спасение, няма ясна функция за семейството. Ако мъжът не бъде насърчен да завладява, той не се нуждае от единствената институция, която може да му помогне да завладява.

През последните десетилетия наистина виждаме все повече и повече проповядване за семейството. Но тъй като то е объркано в приоритетите си – взаимоотношение срещу предназначение – резултатът е, че в действителност то унищожава семейството повече, от колкото го изгражда. Както при мисионерското служение, така и в църквата у дома, ще виждаме още от описаното от това, което моят познат мисионер е преживял в църквата си. Освен ако, разбира се, нашите проповедници и учители, и семинарии, не започнат да проповядват Мандатът за господство като предназначение за мъжа и семейството му.

Статията е взета оттук: http://americanvision.org/5555/relationship-vs-purpose-how-the-church-destroys-the-christian-family/
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>