Можем ли да даваме децата си като десятък?

От Р. Дж. Ръшдуни

Божието слово казва, че трябва да даваме дсятък от приходите си. Бог изисква Своя десятък – малка сума в сравнение с това, което съвременната държава изисква. Но във всичко останало Бог изисква цялата ни вярност, подчинение и живот. Не можем да даваме десятък от децата си, нито от живота си. Не можем да дадем десетото си дете на Господа и на Християнското училище, а останалите девет да изпратим в държавно училище. Не трябва и да предаваме децата си на Господа за един ден, а за останалите шест или девет дни да ги предаваме на държавата.

Ние и всичко наше принадлежи на Бога. Децата са описани като „подарък“ или „наследство“ от Господа, или като „награда“, или „благословение“ (Псалом 127:3). Злоупотребявайки с Божиите дарове и благословения си навличаме Неговия гняв. Само този, „който се бои от Господа и ходи в Неговите пътища ще бъде благословен“ (Псалом 128:1).

Първата и основна предпоставка на езичеството, социализма и подчитането на Молох е твърдението, че държавата притежава децата. Основната предпоставка на държавното училище е това твърдение на притежание, факт, с който някои родители се натъкват в съдебните зали. Присъщо е на езичеството да претендира, първо за право над живота на децата, и второ за правото над притежанията на хората.

Твърде дълго време повечето изповядващи християни действат като езичници, които почитат Бог фалшиво: те „Ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мен и благоволението им към Мен е по човешки поучения изучени папагалски“ (Исая 29:13). На всички такива Божието осъждение е гарантирано и Божието осъждение в нашето време е увеличаващо се доказателство. Осъждението нито се предотвратява нито се смекчава с много плачене или оплакване, а с обновяване на сърцето чрез вяра и покорство. Как да очакваме Бог да ни почита и да ни благославя, когато даваме децата си на държавните училища и предаваме умовете им всекидневно на хуманистично обучение? Грях и лудост е да си мислим подобно нещо и тези, които се опитват да оправдаят действията си само увеличават греха си.

Истинският вярващ ще гледа на децата както Анна (1 Царе 1:27) – като поверени му от Господа, принадлежащи на Него през целия им живот.

Статита е взета оттук: http://chalcedon.edu/research/articles/can-we-tithe-our-children-2/
Превод: Васил Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>