Изграждане на посвещение за християнско образование

от Маги Маринова

Ако искаме да предадем нашата вяра и любов към Бога на следващото поколение и да бъдем способни да дадем видение и цел за живота на нашите деца, трябва да имаме видение и разбиране за нашето призвание като родители и учители и да изградим посвещение към изпълнението на това призвание. Нашето посвещение ще дойде от нашата вяра и разбиране на Писанията. Божието Слово е нашата основа за образование. Нужно е да знаем какъв е Божият план за човешката история и за културата в нашето време и каква е нашата роля като родители в Неговия план. Видението за християнско образование ще ни води във време на трудности и изпитания на вярата ни.

В тази връзка ще разгледаме следните три въпроса:

  1. Какъв е Божият план за историята и времето от теологична и философска гледна точка?
  2. Има ли разлика между християнско и нехристиянско образование?
  3. Какъв трябва да бъде нашият отговор на това, което ни учи Божието слово?

Пример за човек с видение в Библията е Авраам. В Евреи 11:10 ни се казва, че той гледаше към град, чийто строител и създател е самият Бог. Бог го извика от дома му в Ур Халдейски. Той го призова да излезе от земята, която беше езическа и да отиде в земя, която Той ще му покаже, където ще сключи завет на благодат с него, така че „в него ще се благославят всички народи“ (Галатяни 3:8). Евреи 11:10 ни казва, че Авраам живя с вяра, търсейки града, чийто създател и строител е Бог. Бог изведе Авраам от езическото общество и му даде видение за Божието общество. Бог изпълни Своя завет като изпрати Своя Син чрез потомството на Авраам. В Галатяни 3:16 Павел ни казва, че чрез Неговия потомък, който е Христос, Бог ще изпълни Своя завет. Авраам повярва на това обещание, че ще бъде „наследник на света“ (Римляни 4:13).

Авраам и другите герои на вярата не получиха обещанието в техния живот. Но за нас Бог промисли нещо по-добро (Евреи 11:39-40). Чрез пролятата кръв на Христос ние сме дошли до града на живия Бог, Небесния Ерусалим (Евреи 12:22, 24). По-нататък в стихове 28-29 Писанието ни казва: „Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е огън, който пояжда.“ В Колосяни 1:13 ни се казва: „Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.“ Като граждани на Божието царство, Бог ни призовава да се отделим от езическото общество, както Авраам направи, и да служим на Бога с благоговение и страхопочитание. В Матей 6:10 Исус ни казва да се молим Неговото царство да дойде и Неговата воля да бъде на земята. „В историята, като носители на Божия образ, ние сме призовани да изяваваме Божията слава.“ Бог иска да построи Богоугодно общество чрез нас и нашите деца. Той ни изпраща да бъдем сол и светлина на народите и да ги научим на всичко, което е заповядал. Всичко това е Божията програма за нас в историята преди Неговото второ пришествие. „Понеже Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си“ (1 Коринтяни 15:25).

Псалм 2:8-9 говори за Исус:

Поискай от Мене и Аз ще ти дам

народите за твое наследство,
И земните краища за твое притежание.

Ще ги съкрушиш с желязна тояга,
Ще ги строшиш като грънчарски съд.

Божият план е да постави всичко под Христос, „Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете“ (Евреи 1:2). И отново в Ефесяни 1:10 Павел пише: „за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко – това, което е небесно и земно“. Христос е началото и краят на историята (Откровение22:13).

Каква тогава е целта на образованието, ако Божият план за Неговото творение е да постави всичко под Христос, „в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и знанието“ (Колосяни 2:3)? Очевидно Божият план е да покори образованието на Христос.

Преди да пристъпим към разглеждане на въпроса с образованието, нека да погледнем към човешката история и познание от философска гледна точка. Нашите основни вярвания и предположения определят нашите действия.

Писанието ни казва, че Бог е суверен. Бог е отделен и напълно достатъчен. Той държи цялата власт. Той е създал вселената и Той поддържа и управлява времето и пространството. Библията ни казва, че Бог знае края преди началото. „От века са познати на Бога всичките Негови дела“ (Деяния 15:18). Той не открива фактите във вселената. Падналият човек, отхвърляйки Бога, вярва във вселена на случайността, където фактите нямат значение и връзка помежду си, и се опитва да създава смисъл за себе си независимо от Бога – да реши кое е добро и кое зло. Бог като Създател дава смисъл и цел и свързва всеки факт в човешката история. Когато човек признае Христос за свой Спасител, всичко съдейства за негово добро (Римляни 8:28). Бог държи всички неща заедно (Колосяни 1:16-17) и направлява историята към нейния завършек в новото небе и новата земя. Божията цел за човешката история е да постави всичко под господството на Христос (Ефесяни 1:10).

Няма неутрални факти или неутрална територия във вселената. Сатана дойде при Адам и Ева с изкушението да се усъмнят в думите на Бога, приемайки за възможна някаква неутралност относно Божията заповед: „Истина ли каза Бог?“ Сатана предложи на Ева да остане неутрална и да реши кой е прав – Бог или Сатана. Тя не прие Божието слово като авторитетно и непогрешимо.

Ние като християни приемаме Писанието като авторитетно и непогрешимо. „Съвършеният, всемогъщ и абсолютно самоосъзнат Бог може да говори само непогрешимо. Ограниченият Бог не може да говори повече непогрешимо отколкото може да предопредели. Той не е в контрол нито на вселената, нито на себе си.“ Това означава, че има трансцедентна истина извън човека – Божието слово (Матей 4:4). Човекът не търси истината в историята и времето, а при Този, Който е създал историята, за да намери истината и смисъла за своя живот.“ Чрез Неговото Слово ние разбираме смисъла на историята и връзката между фактите в историята. Падналият човек, който отхвърля Бог и Неговото Слово, прави себе си последна отправна точка и стандарт за живота си. За него истината е относителна. Така всеки човек е истина за себе си и всяка епоха има своята истина. Невярващият, който отхвърля Бог, прави своята дума непогрешима и авторитетна.

В историята имаме този сблъсък на мирогледи между суверения Бог Създател от една страна и дявола и синовете на непокорството от друга (Ефесяни 2:2). Конфликтът е в следното: Чие слово ще се въплъти в историята? Ние знаем чие слово стана плът и кой печели в историята. Но битката продължава „докато положи всички врагове под нозете Си“ (1 Коринтяни 15:25).

Има ли тази битка приложение в образованието? Има ли разлика между християнско и нехристиянско образование?

„Принципите, по които живеят вярващите, са противоположни на принципите, по които живеят невярващите.“ Това е вярно по отношение на образованието, както е и за всяка друга област от живота. „Безбожното образование пренебрегва или отрича, че човек е създаден отговорен пред Бога. Това предполага, че грехът не е беззаконие – нарушаване на Божия закон. Следователно Христос не е трябвало да умре вместо нас. Безбожното или нетеистично образование е следователно също нехристиянско или анти-християнско образование. . . . То естествено става хуманистично, т.е. човекоцентрично“ (Ван Тил). За невярващия вселената е безличностна – няма Бог, няма грях, следователно няма морална отговорност пред Бога. Понеже вселената е безличностна, фактите не намират своя смисъл в Бога, а в човешкото тълкуване. Всичко става зависимо от човека. Истината е относителна, няма непроменим морален стандарт. За детето това означава, че това, което прави, няма значение, стига „да му се размине.“

Когато човек направи себе си суверен и неговата дума стане непогрешима, той се опитва да предопредели живота. Използвайки силата на държавата, падналият човек налага своето слово и своята идея за провидение на хората. Примери са социалистическите и тоталитарни държави, които създават задължително държавно образование. Те се представят за бог и налагат смисъл (тяхното тълкуване за света) и предопределение за децата и обществото като цяло. Те искат да вярваме, че нашите деца принадлежат на държавата, и само държавата може да даде цел и смисъл на живота им. Държавата твърди, че може да предопределя и спасява техния живот. Но Библията ни казва, че децата са дар от Бога и че Бог е техният Спасител и Бог им дава дарби и призвание в живота. Семейството е институцията, упълномощена от Бога да ги доведе до зрялост и реализация на техните таланти. За грешните хора, които претендират за суверенитет, Библията  казва, че те са „помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им“ (Ефесяни 4:18); „Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма? Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си“ (Лука 6:39-40).

Програмата, която е в държавните училища, е приложение на тази сляпа вяра. Всеки предмет се тълкува от човекоцентрична гледна точка, отричайки Бога и утвърждавайки случайността като основа за познанието, което води до хаос и неморалност в училищата, или човешко предопределение, както беше при комунизма, което оставя детето без морален стандарт и без вяра в Бога.

Тук вие може да кажете: „Но държавните училища могат да преподават четене, граматика, аритметика, изкуства и т.н.“ Да, могат, въпреки себе си. Теолозите наричат това явление обща благодат. Бог дава на невярващите благодат и ги прави продуктивни за целите на Неговото Царство. Невярващите не са последователни в своите презумпции за живота. Те живеят в Божията вселена, използват ресурси, които Бог е създал, и в същото време отхвърлят Бога. Дълбоко в себе си те знаят, че има Бог, но подтискат истината чрез неправда (Римляни 1:18-21). Божият дар на обща благодат като например „дъжда и слънцето,“ или частично разбиране на реалността, са част от Божия общ призив за покаяние към невярващите. Божията доброта е предназначена да води човека към покаяние (Римляни 2:4). Всички плодове от техния труд допринасят за изграждане структурата на Божието царство. Общата благодат на Бога към невярващите не е покана за нас да дадем децата си да бъдат индоктринирани в атеизъм.

„Чрез Своето изкупление Христос възстановява избраните към истинско познание. По своето естество, търсенето на познание е етичен стремеж. Човекът в бунт срещу Бога е в бунт срещу самата основа на всяко истинско познание. Няма неутрални факти във вселената. Само Бог създава фактите. Хората или приемат Божието тълкуване или се опитват като богове сами по себе си да създадат свой смисъл за вселената.“ (Битие3:5) (Ръшдуни, „Философия на християнското образование“)

Как тогава ние като християни трябва да обучаваме нашите деца? Целта на християнското образование е да предаде вярата (завета, който Бог е сключил с нас) и да подготви децата за живот на служение към Бога. Тя е религиозна и практична. Тя поставя Бога като основа във всяка област на живота и мисълта. Християнското образование трябва да постави Бога в центъра на живота на детето и да му помогне да намери своето място в изграждането на Божието царство.

Трябва да започнем с Божието слово и моралната отговорност на детето пред Бога. Децата трябва да знаят, че са грешници и имат нужда от изкупител. Ние трябва да учим децата, че вселената е личностна и истината е личностна. Исус е Пътят, и Истината, и Живота (Йоан 14:6). Няма истина извън Него. Децата трябва да знаят, че Бог е създал всичко в света с цел и Неговото провидение ръководи всичко. Дори космите на главите им са преброени (Матей 10:29-30). Трябва  да учим децата на Божието слово като законово слово, което ще рече морално и законово обвързващо, което говори с власт за всяка област от живота.

Божието слово ще формира тяхното съзнание и изгради техния характер. От Божието слово те ще научат да упражняват самоконтрол и добродетели. Изграждането на богоугоден характер трябва да бъде цел преди академичните постижения. Любовта към Бога и любовта към ближния са преди академичните знания. Демоните знаеха кой е Исус, но у тях нямаше любов към Бога. Тяхното познание не беше свързано със страх от Господа. Затова, знанието, което ние преподаваме, трябва да бъде свързано със сърце на покорство. Знанието без любов е нищо (1 Коринтяни 13:2).

Трябва да учим по-големите деца как да защитават вярата, как да разпознават различни философии в историята, литературата и културата около тях и да могат да ги изложат на показ.

В академичната сфера започваме с презумпцията за Бога във всеки предмет от нашата програма. Никой факт във времето и пространството не може да бъде познат, докато не бъде разкрита връзката му с Бога. Това не означава, че ще преподаваме всеки предмет с молитви. Но ние преподаваме как всяка отделна част от Божието творение разкрива Божията слава и какво е нейното предназначение за човека.

В природните науки преподаваме, че сложността и подредеността във вселената, законите, които ги управляват, са създадени от Бога, не са продукт на случайността и еволюцията. Учим ги какво е праведното настойничество, което човекът трябва да упражнява над природата. Трябва да научим децата, че Бог е поставил човека над творението. Бог създаде света и даде на Адам настойничество над Своето творение. Адам беше предназначен да управлява творението и да го използва под Бога за Негова слава и за целите на Неговото царство. Езическите философии учат, че ние сме продукт на природата и тя ни управлява. Те правят природата бог и ѝ се покланят като учат, че човек не трябва да я манипулира и използва. (Природозащитниците и зелените движения).

Изкуплението на човека трябва да бъде в центъра на цялото обучение. Изкуплението на човечеството е централната тема в историята и всяко друго събитие трябва да бъде тълкувано от гледна точка на това изкупление. Историята на Божието изкупление започва в Битие 3:15 и продължава напред в историята до кръста, възкресението и възстановяването на всички неща (Деяния 3:21). Историята не е борба за оцеляване на най-пригодените, не е борба на бедните с богатите; не е космическа битка на еднакви по мощ светла и тъмна страна на Силата, не е механична смяна на едно случайно и лишено от смисъл събитие с друго – тя е Бог, който изкупва света и подчинява враговете Си под краката на Исус (1 Коринтяни 15:25). Историята е „Бог в Христос примири света със Себе си“ (2 Коринтяни 5:19). Ние изучаваме историята от заветна гледна точка. Бог благославя покорството и наказва непокорството в историята. Всички народи бинат съдени от Бога по един и същ морален стандарт. „Направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас“ (Деяния 17:26, 27). В старозаветните книги Йона и Наум Бог държи езичниците отговорни по същия морален стандарт както Израел и ги призовава към покаяние.

На човека беше даден мандат за господство – той беше призован да опознае, покори и използва земята под Бога. Християнското образование трябва да помогне на децата да намерят своето призвание в живота. Всяка законна област от живота е област на господство. На човека беше дадено негово призвание – да се грижи и пази градината и да наименова животните преди падението (Битие 2:15). Работата е един от аспектите на Божия образ в човека. Исус каза на евреите, че Неговият Баща работи и затова Той работи (Йоан 5:17). Ние трябва да помогнем на децата да развият своите дарби и да ги приложат за изкупването на областта на тяхното призвание. Ние не сме призовани професионално да се отделим от света. Ние отделяме себе си от света етично. Ефесяни 2:10 ни казва, че „Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“ Ние искаме да научим децата си на живот на поклонение чрез техните добри дела.

Ако не успеем да насочим децата си в тяхното призвание – то може да е професионално или служение – ние ги подготвяме за живот на безсилие, зависимост или пристрастяване. Много е важно да си представим децата като производителни възрастни, които ще са способни да се грижат за себе си и да помагат на другите. Нашата цел е тяхната зрялост – духовна, емоционална, икономическа, във взаимоотношенията и т.н., като хора под Бога. Павел, бивайки апостол, не е искал да бъде в тежест на църквите, затова е работел с ръцете си (Деяния 18:3). И той предупреждава против онези, които не искат да работят (2 Солунци 3:6-12). Ние трябва да подготвим децата си за живот на производителност.

Нека се върнем обратно към Авраам. Битие 18:19 ни казва: „Защото съм го избрал, за да заповяда на децата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраам онова, което е говорил за него.“ Божието обещание да направи от него велик народ и да доведе Месия в историята чрез него почива на условието той да вземе сериозно отговорността като глава над семейство и да учи децата си на правда и правосъдие. Само чрез предаване на Божия завет на следващото поколение Бог ще изпълни Своето обещание.

Това трябва да бъде нашето видение и посвещение, да заповядаме на децата си да пазят Господния път, да вършат правда и правосъдие. „Ние искаме нашите деца заедно с нас да виждат всепобеждаващия Христос, Който превзема човешкото общество от Сатана и го довежда до неговото съвършено предназначение, когато бъдат изявени новото небе и новата земя.“

Превод: Цветемира Николова

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>