Синагогата на Христос

от Стив Шлисел

Въпросът е, че църквата в Новия Завет е повече училище, отколкото храм.
– Chalsedon Position Paper #1

Обучението на … зрели хора е дейност на църквата. Целта на църквата не трябва да е да довежда хората в подчинение на църквата, а да ги обучава в царско свещенство способно да доведе света в покорство на Цар Христос.
– Институти на Библейския закон, Глава 14, 5 или 784 стр.

Какво става, когато се представя някаква карикатура на Исус, когато постоянно се изисква покорство без да се споменава определената от Бога цел на покорството, и когато човекът бива постоянно призоваван да бъде готов в Господа, но без конкретна цел? Тогава служението на църквата става безполезно, а животът на вярващия обезсърчаващ.
– Институти на Библейския закон, Глава 8, 1 или 467 стр.

Църквата не се ражда на Петдесятница. Тя е Бар Мицвах (еврейското встъпване в зрелост, бел. прев.), което е сериозно. Църквата има дълга, макар и разпокъсана история до времето когато пълнотата на Христовия Дух идва, – и славно, макар и трудно бъдеще. До Петдесятница, църквата, заради историята си, провиденчески посветената си организация и обещаното водителство на Святия Дух, е добре подготвена да изпълнява функцията си в света.

Белгийската изповед, в точка 27, казва: Ние вярваме и изповядваме една католическа или вселенска Църква… Тази Църква съществува от началото на света, и ще бъде до неговия край… Но не винаги е имала същата форма. В Едемската градина Бог идентифицира и отделя Църквата (тогава състояща се от двама), като използва основните елементи, Слово и Причастие, Обещание и Символ, които присъстват в църковната история, в една или друга форма. Нашите първи родители са създадени да разбират себе си и всичко друго чрез слово. Те получават определящото Божие Слово; чуват антисловото на змията. Избирайки определенията на дявола, те нарушават завета със Създателя си и встъпват в съюз с техния унищожител, като стават съпретенденти с него за трона.

Но Бог не изоставя целите Си, нито формира набързо план Б. Той с благодат и мощно връща Адам и Ева – Той ги спасява като поставя вражда между тях и новия им господар (Антитезата), като обещава въплъщението на завладяващия, страдащ Месия (Протевангелиумът, първото прогласяване на Благовестието), и като ги облича с осигурени от Бога облекла (Причастието), показвайки по най-ясен начин, че смокиновите им листа (инстинктивното им усилие за себе-изкупление/покритие) са напълно неадекватни и неприемливи. Бог е който спасява. Калвинизмът не произлиза от Женева; намираме го в Едем. Божият народ, заветният род, оттогава нататък е народът, който Бог е изкупил, за да живее отново чрез Неговото Слово.

От Едем до Исаак

Това Слово се разкрива постепенно според Божиите цели и определените от Него обстоятелства в които църквата се намира. Достига пълнотата си след като идва обещаният Спасител, след като напълно постига делото Си в земята на унижението, и твърдо освещава делото Си в земята на високопоставянето. Пълното и окончателно Слово чрез което Божият народ трябва да живее, както са длъжни и всички народи, е Словото на Бога, което се съдържа в Писанието на Стария и Новия Завет, т.е., цялата Библия. Символите, които идентифицират и утешават Божия народ, също се променят в историята, докато достигат нормативното си и просто състояние в Христовия закон за кръщението и Господната вечеря.

След като чува произнесената му присъда, и след изгонването на първите ни родители от Градината, Сатана се стреми да разруши Божиите цели и Божия народ като се опитва да предотврати идването на Обещания. Той използва двустранен метод, който не е претърпял категорични промени откакто дяволът се старае да премахне църквата от света (търсейки нейното унищожение), или да я отстрани от Словото (чрез съблазняване). Враждата установена в Антитезата на Битие 3:15 много скоро е разкрита в съответните пристъпвания към Бога от страна на Каин (нарушителя на завета) и Авел (пазителя на завета). В Градината, Бог косвено изисква кръв, заместителска смърт, като първа стъпка на вяра, която един грешник трябва да направи, за да се приближи до Святия. Каин очевидно е обиден от изискването на кръвна жертва, както е обиден и от Божия съвет да постъпва правилно (Бит. 4:1-7). [1. Напълно излишно е да обсъждаме, както са склонни богословите да правят, дали Бог е сметнал за неприемлива жертвата на Каин или очевидната му липса на вяра. Като четем Евреи 11:4 заедно с Битие 4:5, става ясно, че и двете са верни: Бог не харесва нито дарът му, нито отношението му.] Вместо да пристъпи към Бога по Негово предписание, той се стреми да отстрани конкуренцията (може би с безумната мисъл, че Бог сега ще трябва да го приеме, по силата на монопола).

Разбира се, Божията църква, макар и за кратко забавена, не е победена от това преследване. Скоро след това, Бог издига друг пазител на завета в лицето на Сит. По негово време църквата напредва, тъй като хората започват да призовават Господнето име (Бит. 4:26). Много общоприети коментатори смятат че това означава, че вече поклонението към Бога е по по-публичен и тържествен начин; тук молитвата се поставя като цялото поклонение пред Бога. Матю Пул пише: „Смисълът е да се разграничат от безбожния свят, и да се наричат с Божието име, т.е., синовете, слугите, или поклонниците на Бога, както ясно се наричат…“

За целите ни ще обърнем внимание само на факта, че това колективно призоваване на Господа изглежда е произлязло чрез Божествено позволение или провидение, а не чрез изразено Божествено указание. Очевидно е, че кръвната жертва с вяра продължава да заема първо място в пристъпването към Бога през патриархалния период. Погледнете Битие 8:20-21; 12:7; 13:18; 22:8-13; 26:25 (виж и сравни Бит. 4:26); 33:20; Йов 1:1-5; и т.н. Поклонението на църквата се изпълнява в светлината на първото обещание в Едем, и с увереността, че Бог ще изкупи тези, които се приближават към Него с вяра според Неговата воля. Поклонението на църквата е децентрализирано през този период. Забележителният случай с Мелхиседек предполага, че по това време Бог е разпръснал Своя остатък дори в най-лошите места и нации (Пул за Бит. 14:18). Липсата на подробни предписания отделно от основните изисквания предполага широта на формата, като се има предвид присъствието на необходимите елементи.

За пътищата и етажите

По време на даването на закона се появяват внезапни различия, главното от които е централизацията на жертвеното поклонение и осигуряване на колекция от подробни инструкции, които го регулират. Важно е да отбележим, защото почти изцяло е пренебрегван този факт, че с даването на Закона, Бог постановява и поддържа двулентов път управляващ живота и поклонението на църквата. Този двулентов път, остава в сила до времето на нашия Господ Исус Христос (въпреки, че всяка лента бива подложена на съответни промени през периода на чакане). При Възнесението, горното ниво е повдигнато на небето (за което винаги е свидетелствало – Евреи 9), и от това фиксирано място на Храма, долното ниво – Синагогата на Христос, или Църквата – получава значението си.

Помислете за движението на такава форма: Мостът Веразано (най-красивият на света, разбира се) свързва Бруклин и Стейтън Айлънд. Магистралата, водеща към него, като идва от Бруклин е с няколко платна, но само едно ниво. Мостът обаче има горно и долно ниво. Когато пристигнете в Стейтън Айлънд отново сте на едно ниво. Подобно, децентрализираното поклонение от периода на църквата преди Мойсей (магистралата, която води към моста) се фокусира върху вярата (в Божието Слово), присъствието на необходимите елементи за поклонение (жертва), и молитвата. Когато стигнем до Мойсеевия период, мостът, който ще ни преведе до Християнската ера, се разделя на горно и долно ниво.

Установяването на скинията/храма, които ще наречем горното ниво, очевидно е по-важният път от Мойсей до Христос. Характеризиран е с уникалност – оттогава нататък жертвите се приемат само ако се принасят на мястото където Бог положи името Си конкретно да обитава, накрая това е храмът в Йерусалим. Също така е характеризиран със строга взискателност и прецизност, до толкова че на пръв поглед малки нарушения на реда за поклонение са наказуеми със смърт (напр., използване съставките на тамяна за друга цел, докосване на ковчега или други осветени неща, небрежно пристъпване към Бога, или приближаване до Него в Светая Светих във всякакъв случай или по всякакъв начин различен от предписания от Него в Закона). [2. Трябва да се отбележи, че при изключителни обстоятелства, Бог позволява свобода дори по въпроси отнасящи се до храма и жертвите. Виж например, Господ уважава молитвата на Езекия да разреши отклоняването от церемониалните предписания с оглед на преобладаващите обстоятелства и искреността на търсещите (II Лет. 30:17-20). Освен това, развитието на елементите в долното ниво (децентрализирано) за спазване на Пасхата (да не споменавам други празници) не се ценят от съвременни регулативисти. Церемониялната вечеря, която Христос спазва е почти изцяло продукт на заветно развитие. Къде напр., Законът изисква чашите за вино да са скелета около който церемониалната вечеря да бъде изграден? Въпреки това техническо име за определена чаша в церемониалната вечеря, чашата на благословението, директно е внесено в Християнската общност (I Кор. 10:16).]

Жертването е ограничено до едно място, така че цялата жертвена система и законите които я регулират, да може по-добре да служи като учител водещ към Христос (Гал. 3:24; 4:2). Но широко разгледано, поклонението на заветната общност по никакъв начин не е толкова ограничено или специализирано. Бог осигурява заветни инструкции, заветно поклонение и заветна продължителност в областите извън Йерусалим, като осигурява децентрализиран, действително нарочно разпръснат, Левитски ред. Левитите, които Бог е квалифицирал и им е възложил да асистират на свещениците в храмовата служба в Йерусалим (Числа 3:9), също са натоварени да поучават Божия Закон в Израил (Втор. 33:8,10; II Лет. 35:3; ср. Неем. 8:7 и Мал. 2:4-8). Свещениците могат да служат като свещеници само в храма в Йерусалим, а Левитите могат да помагат на свещениците в Йерусалим или да служат като учители в заветното царство. Дръжте погледа си на долното ниво.

Коренът на синагогата

В Левит 23 гл. имаме списък с определените празници на Израил. Повечето от тях включват изпълнението на специално свещеническо обслужване в скинията/храма. Но на чело на списъка със святи събрания е Господната Събота: „Шест дни да се работи, а седмият ден е събота за тържествена почивка, за свято събрание: в нея да не извършвате никаква работа; във всичките ви жилища е събота на Господа“ (Левит 23:3).

Особено важно е да отбележим, че а) този ден трябва да се спазва в цялата земя („навсякъде, където живеете“ в новия превод); б) трябва да се почита чрез спиране на обикновената работа; в) това е ден на свято събрание. Не са дадени други инструкции относно характера или елементите включени в тези святи събрания, освен това, че трябва да ги има. Това е неуловимият корен на системата със синагогите: [3. Бенерман, в Библейска доктрина за църквата, отбелязва че апостолите разбират, че системата на синагогата е от древността. „от старо време“, казва един от лидерите на еврейската християнска църква в Йерусалим… Колко далеч назад отива това старо време? Витринга, в първата си книга от големия си труд, De Synagoga Vetere, разглежда с присъща изчерпателност всички отпратки към поклонението в Стария Завет от сътворението нататък… но не успява да намери синагогата преди изхода. Не спорим с това, стига да се приеме, както Бренеман, че можем да разпознаем подготовка за системата на синагогата преди това, че същите цели са търсени и постигани чрез други средства в по частичен и подготвителен начин… Ние се интересуваме само да покажем, че на Бога са се покланяли децентрализирано и без строги регулации, преди Мойсей, както и повреме и след установяването на Левитския ред.] децентрализирано, свободно събрание на Божия народ с изразна цел да имитира Него, като спре работа на седмия ден, и да Го хвали в свято събрание, като Създател (Изход 20:8-11) и Спасител (Втор. 5:15).

Ако отхвърлим твърденията на юдеите за божествената автентичност на Устния Закон, стигаме до заключение, че тези децентрализирани святи събрания, дори и божествено заповядани, не са божествено регулирани в техните подробности (освен това, че се събират да хвалят истинския Бог, вероятно са включени инструкции в Неговото Слово и заветни отношения). Ако това е така, тогава заповедта във Втор. 12:32, „Внимавайте да изпълнявате всичко, което ви заповядвам; да не прибавяте към него, нито да отнимате от него“, е главно и конкретно обяснение на свещеническата система (горното ниво) и само общо, принципно обяснение на децентрализираното поклонение.

Второзаконие 12 гл. категорично осигурява напътствия за горното ниво, централизирана жертвена система: „Да не правите никак, както ние днес правим тук – всеки каквото му се вижда за добро. Защото още не сте дошли в почивката и в наследството, което Господ, вашият Бог, ви дава. Но когато преминете Йордан и се заселите в земята, която Господ, вашият Бог, ви дава да наследите, и Той ви успокои от всичките неприятели около вас, и живеете безопасно, тогава на мястото, което Господ, вашият Бог, избере, за да настани Името Си, там принасяйте всичко, което ви заповядвам: всеизгарянията си, жертвите си, десятъците си и приносите, които издигаш с ръцете си, и всички подбрани от теб оброци, които сте обрекли на Господа“ (12:8-11).

Допълнителни заповеди в контекста разкриват Божията загриженост Неговият народ да не бъде изкушен да жертва – тъй като всекидневният им живот е извън града в който обитава името Му – ежедневната си храна на друг бог (ст. 20-22), да не търсят живот в жертва или чужда кръв, както ханаанците, а да търсят Него (ст. 23-25), и да носят и да жертват посветено, обречено и всеизгаряния само на централното място указано от Бога (ст. 26-28). Стиховете предхождащи заповедта да не добавят, нито да отнемат, забраняват дори справка как тези противни народи се покланят на гнусните си фалшиви богове, сякаш е приемливо да ги следват. Тъй като тези народи стигат толкова далеч, че да жертват собствените си синове и дъщери (29-31), нещо, което Бог никога не би заповядал (Йер. 7:31; 19:5; 32:35).

Тогава целият пасаж се занимава с това, което ще стане основна грижа на горното ниво: централизираната, жертвена система водеща – чрез символи, сенки и обяснения – към единствената ефективна жертва на Христос. Преди тогава децентрализираното заветно поклонение включва жертва и молитва в светлината на Божието Слово. Елементите на жертвата, които са божествено разкрити по-рано (Бит. 3-4), са прехвърлени изключително на мястото което Бог ще избере да обитава името Му. Другите молитвени събрания откликващи на Словото Му изглежда възникват не толкова от изразена заповед, колкото от божествено посят импулс в сърцата на поклонниците да призоват Неговото име. На Синай, пътя на завета се разделя на горно и долно ниво.

Тогава употребата на Втор. 12:32 да установи, така наречения регулативен принцип за нежертващата (но вярваща в жертвата на Христос) църква на Христос – която, както ще видим е по модела на долното ниво, модела на синагогата – е погрешна и несъстоятелна. В най-лошите си форми е довела до чудовищната арогантност на някои с предполагаемо право да изключват християни, сякаш се покланят на Бога без лиценз. В най-добрите си форми е пречила на изповедното единство на църквата. Каквито и позитивни норми да напътстват децентрализираните святи събрания, не се намират тук, защото тук намираме само общо приложими забрани: Никой, никъде, по никое време, не може да жертва деца, на никой не е позволено да консумира кръв (за да добие живот), и никой, никъде не може да се покланя на друг бог (чувате ли очакванията на Деяния 15:28,29 тук?).

Изглежда местните събрания са знаели какво да не правят. Но ако, както твърдят регулативистите, никой не може да добави към Божието Слово, което регулира поклонението според Втор. 12:32, децентрализираните святи събрания не са можели да правят нищо, защото жертвите и приносите (единствените позитивни елементи) сега трябва да бъдат на централното място. Местните събрания заповядани в Левит 23:3 стават крайно безсъдържателни.

Тогава Левит 23:3, косвено потвърждава употребата на осветен заветен смисъл, първо забелязан в Бит. 4:26, да нареди децентрализирано поклонение. Жертвата, не Божието Слово, е ограничена до Йерусалим. Поклонението е уместният отклик към Божието себеразкритие. Това което съставлява правилната жертва и принос е разкрито отгоре. Другите елементи на поклонението – молитва, хваление, молба и поучение – изглежда възникват спонтанно чрез (да, подсказано от Духа) мъже на земята. Заветните мъже се събирали за молитва и хваление, и публично да покажат себе си, че са Божии хора, вярващи в Неговото заветно Слово, носители на благословението Му, и тези които почиват според модела разкрит в Бит. 1 и 2 гл. Единствените алтернативи на този възглед, според този автор са 1) Талмудизъм (предположението на втори божествено вдъхновен код отделен от Писанието, който да оправдае вярването, че децентрализираните служби са били строго регулирани), или 2) предположението, че Бог всъщност не е искал да Му се покланят изобщо извън Йерусалим, след като жертвата е била ограничена до това място.

Соломон до Неемия

По времето когато скинията преминава в храмовата служба, Соломон казва много ясно, че са търсили и ще търсят Бога, и ще Му се покланят извън пределите на Йерусалим. Може би, първо трябва да се отбележи, че при посвещението на храма, Соломон напълно осъзнава неговия символичен характер и публично заявява, че „небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат, колко по-малко този дом, който построих!“ Макар че Божието присъствие сред народа Му ще бъде явно чрез храма, Соломон моли Бога, когато е отправена молитва към това място, Той да чуе от небето (III Царе 8:30,34,36 и т.н.).

Освен това той моли Бога внимателно да слуша молитвите отправени с вяра извън пределите на Йерусалим. „Ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им (буквално, в земята в нейните порти)…всяка молитва, всяка молба, която би била принесена от когото и да било човек или от целия Ти народ Израил, като всеки познае раната на своето сърце и протегне ръцете си към този дом, Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и направи, и въздай на всеки според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти познаваш сърцата на целия човешки род), за да се боят от теб през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни“ (ст. 37-40).

Соломон се моли също за чужденците, които ще дойдат и ще се поклонят на истинския Бог, Той да отговори на молитвите им и да занесат обратно познанието за Бога в техните (без храм) страни (ст. 41-43). И той се моли: „Ако народът Ти излезе на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име, тогава послушай от небето молитвата им…“ Той моли Бог да чуе молитвите на народа Си извън земята „ако… Ти се помолят в земята на поробителите си… и се обърнат към Теб с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите си, които са ги пленили“ (ст. 44, 47, 48).

До Йерусалим са ограничени жертвите, а не поклонението. Така четем плача на Асаф в Псалом 74. Той оплаква разрушението извършено от Вавилон: “Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти. Като го повалиха на земята. Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове (нов превод – места на Божиите събирания – бел прев.) по земята“ (ст. 7-8).
Древните са разбирали по-добре от нас, че войната е религиозна по естество, затова вавилонците са се стремяли да унищожат не само храма, а всички места за събиране, където евреите са се покланяли на Бога. Думата преведена като места за събиране в превода Кинг Джеймс е техническо понятие за събрание и в по-широк смисъл, място за събиране. Някои учени, смутени от това явно потвърждение за места подобни на синагога, съществуващи преди плена, са опитали различни начини да го пропуснат [4. Любопитно е, че Калвин е между тях. Но вижте забележката на Банерман относно разрешението, което Калвин дава на с. 123 от Библейската доктрина на църквата].

В учебната Библия (NIV) смело се казва, че може би е имало незаконни [5. Според източника „незаконни“ е в скоби] места в Юдея, където хората са отивали да се покланят на Бога. Но ако тези места за събиране са били незаконни, защо боговдъхновеният автор оплаква тяхното разрушаване? Йосия и другите реформатори със сигурност не са плакали, че земята е изчистена от лъжливото поклонение! Не. Това са от долното ниво, децентрализирани места за събиране. Правилата за тях са били предимно за това което не трябва да правят. Но след като молитвата и наставлението в Словото са подходящи за всяко място по всяко време, било е неизбежно да възникнат центрове за поклонение там, където заветната вяра е намирала място в сърцата на малцина.

Разбира се, по времето на плена и връщането от него, започваме да виждаме систематизиране в системата на синагогите. Повтарям, жизнено важно е да отбележим, че доколкото знаем, нищо от установените правила не е било божествено и специално разкрито. Напротив, те възникват когато обществото на вяра открива заветна нужда. Тогава, според обстоятелствата и нуждата, според уместност и възможност, основание и разискване [6. Знаете какво се казва: „Двама юдеи, три мнения – и всяко от тях се поддържа здраво], се изгражда ред около солидно ядро.

Банерман правилно отбелязва, че в Неемия са налице всички елементи на служба в синагога. Имаме публична молитва и благодарение „в събранието“… самите хора взимат ревностно участие в службата и отговарят с „Амин“ накрая на молитвите. Имаме четене и обяснение на Писанието от Ездра и други учители, които стоят на издигнат амвон или дървена платформа, с явен отпечатък върху слушателството и духовни резултати за него. [7. Пак там, с. 124].

Човек би казал, че цялата сцена всъщност е била прекалено непринудена и спокойна, за да се случва за първи път. И наистина в Юдейската енциклопедия, в статията за Синагогата се казва, че може да се прeдположи, че върналите се от плен са донесли със себе си основите на тази институция. Но каквито и подобия да откриваме в Неемия 8 глава с по-късното поклонение в синагогата и накрая в църквата, има и много повече разлики. Ето отчасти някои: Това събрание става на празника според Левит 23 глава, водят го свещеници и левити, ръководено е от поне 14 водачи, управителят има водеща роля в службата на поклонение като управител, само четенето продължава три часа, хората се покланят с лицата си до земята, цялото им сериозно участие се състои в това да кажат „Амин“ след Словото, няма общо пеене, и цялата служба се състои на площада.

Разбира се, тези разлики не представляват проблем ако помним, че строгостта на положителните правила принадлежи на горното ниво. Както посочва Юдейската енциклопедия, уместно е да обърнем внимание на факта, че създаването на синагогата означава развитието на стандартни форми на служба.
По времето на Ездра/Неемия синагогата е достигнала до тази форма: може да се създаде синагога в общество, в което живеят 120 юдеи, ако има десет свободни мъже, за да е сигурно, че ще бъде поддържана. Благочестивите юдеи (в плена) се събират в горна стая с отворен прозорец с посока към Йерусалим (виж Даниил 6:10). Хвалението и молитвата, четенето на Словото и наставлението в него съставляват ядрото на службата.

Синагогите се умножават бързо във всяка област, където са разпръснати юдеи. Поклонението на Бога, поучението от Неговото Слово, и оказване на милосърдие към Неговия народ е тройната причина за съществуване на синагогата. Образованието е било (и продължава да бъде) жизнено важно, съществено, задължително. [8. Друго име за синагога, и обикновено употребявано от моята юдейска общност, е шул (на идиш – училище, въпреки че има еквивалентни педагогически наименования на еврейски. Докато израствах в Бруклин, обичаят ни беше да не казваме: Отиваме в синагогата, а в шул].

С установяването и ранното систематизиране на системата на синагогите, службата на книжника (експерт в закона, адвокат) разцъфва. Не след дълго обаче преди така наречената стена около Тора, допълнителните закони и обичаи, измислени от тази нова класа от експерти, започва да изблъсква Божия закон от центъра.

По времето на нашия Господ

Четиристотин години по-късно, по времето на пребиваването на нашия Господ, твърдо се установяват както синагогата, така и човешките традиции. Исус няма възражения за първото, защото то не анулира нито заменя храма, а градивно го допълва. Но Той изпитва язвително, свято презрение към второто, защото променянето на Словото води до премахването му, до изместването му (виж Марк 7:9-13).

Формата на долното ниво е много по-малка грижа за нашия Господ отколкото съдържанието и функцията.
Исус е имал обичай да посещава службите в синагогата в събота (Лука 4:16). [9. Вероятно Исус вижда в Левит 23:3 оправдание за синагоги извън Йерусалим (макар че е имало много и вътре в Йерусалим), или може би не е одобрявал регулиращия принцип за долното ниво, или може би и двете]. Синагогата в Назарет е тази, в която Той първо (драматично!) съобщава за Своето Месианство в началото на Своята проповед (Лука 4:14-27). [10. Проповедта е приета добре (ст.22) преди Той да спомене за Божието право да спаси езичниците. Множеството изобщо не харесва това. Това ще бъде главният проблем между Христос и апостолите от една страна, и юдеите от друга, през всичките Евангелия до края на книгата Деяния]. И накрая на земното Си служение Исус казва на любопитния първосвещеник: „Аз говорих открито на света, винаги поучавах в синагогите или в храма, където всички юдеи се събират“ (Йоан 18:20).

Исусовото весдесъщо присъствие между юдеите води неизбежно до тежък сблъсък. Като група (слава на Бога, имало е много изключения), учителите на Закона, вместо да изпълняват функцията на Левити да поучават хората и да показват милост, ги презират за тяхното невежество. Общото им отношение става явно в Йоан 7 глава, където главните свещеници и фарисеите укоряват храмовите пазачи затова, че са приели Исусовите думи: „И вие ли сте заблудени? Повярвал ли е някой от първенците или от фарисеите? Не! Но това простолюдие, което не знае закона, е проклето“ (47-49). Ако това простолюдие не е знаело закона, виновни са учителите. Те осъждат себе си.

Исус е не само Пророкът, Свещеникът и Царят. Той е и Левитът. Лука заявява, че в първата си книга е записал всичко, което Исус е вършел и учел откакто започва (Деяния 1:1). Двойната функция на левитите е да поучават хората и да ги изцеляват с милост, да се грижат за тях, да ги обичат. По времето на Исус водачите са станали специалисти не в Божия Закон, а в грижата за себе си (виж Йезекиил 34). Но Исус не би използвал Своята божествена сила за да посрещне собствените Си основни човешки нужди (Лука 4:3,4). Той я използва, за да служи.

Ето Левитът: „Тогава Исус обикаляше всички градове и села и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ. А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир“ (Матей 9:35-36). Когато законоучителите виждат множествата, те ги презират и ги подлагат на духовен глад. Когато Исус вижда множествата, изпитва съчувствие към тях, поучава ги, изцелява ги и се моли за тях. Просто като върши правилното нещо, като прави това, което водачите трябва да правят, Исус става предмет на най-силна омраза.

Основаване на Христовата Синагога

Синагогата става центърът на много важна заветна дейност. Синагогата трябвало да служи на завета. Невярващите водачи смятали, че заветът трябва да служи на синагогата. Исус, Който е въплътеният Завет (Исая 42:6), е прекалено голяма заплаха за религиозните водачи, които желаят единствено да поддържат своята власт и позиция. Ако Исус е бил заплаха, трябвало е да си отиде. Но те първо се споразумяват ако някой изповяда, че Той е Месия, тогава да бъде отлъчен от синагогата (Йоан 9:22).

Важността на този пасаж за разбирането, че църквата е Христовата синагога е толкова голяма, че не е възможно да се наблегне достатъчно силно. Юдейските водачи, които са наследили всичките милости на завета, са конфронтирани от самата Надежда на този завет. Вместо да се подчинят на това, което толкова много неучени хора могат да видят – дори слепецът (Йоан 9), – те решават да отлъчат от завета всеки, който приеме, че Исус всъщност е Месията.

Малко преди този случай със слепеца, Исус се е погрижил за него като установява Христовата синагога. В Цезарея Филипова Исус пита учениците: „Според както казват хората, Кой е Човешкият Син?“ След като съобщават за различни спекулации по онова време за Христовата идентичност, Исус повтаря: „А вие какво казвате? Кой съм Аз?

Симон Петър отговори: Ти си Христос, Син на живия Бог.

Исус му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но моят Отец, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Матей 16:13-19).

Нито самият Петър, нито Петровата изповед, разгледана абстрактно, съставлява основния камък на Христовата църква, а по-скоро изповядващият Петър, Петър, който представлява всички присъстващи тогава и всички, които след това ще изповядат, според личното разкритие от Отец на Неговото избрано дете, [11. Виж I Коринтяни 12:3] истината, че Исус е Месията, Божият Син.

Изповедта, че Исус е Месия, става, в едно и също време, основата за отстраняване от отстъпническата синагога и основата за приемане в Христовата синагога. Така четем в Йоан 9:35: „Исус чу, че го изпъдили навън, и като го намери, му каза: Ти вярваш ли в Божия Син? Той отговори: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него? Исус му каза: И си Го видял, и Който говори с теб, Той е. А човекът каза: Вярвам, Господи; и Му се поклони“.

Растеж на църквата. Растеж на Христовата синагога

Господ Исус нашият Месия, преди да напусне, изяснява две неща за нашите две нива: Горното ниво ще бъде взето в Него и издигнато до небето. Горното ниво е свидетелствало за Него. Сега след като е дошъл, Той е погълнал цялата му истина в Себе Си, завел я е в гроба, възкръснал е като Новия Храм, възнесъл се е и е установил този храм завинаги в небето. Старият храм винаги е насочвал окото на вярата към това (Йоан 2:18-22. Виж Послание към евреите).

Исус изяснява също, че долното ниво – децентрализирано, което свободно е направлявало поклонението, извършвано в дух и истина, ще изпъкне, няма да се извършва под сянката на горно ниво, а ще живее в светлината на тази система, която е установена в небето. Накратко, то ще влезе в свободата на зрелостта. „Вярвай ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина, защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му“ (Йоан 4:21, 23 Виж също Малахия 1:11).

Синагогата ще завладее земния храм, защото истинският храм ще бъде поставен в небето. Ако искате да знаете къде е горното ниво, погледнете към новия Йерусалим, където седи Месия отдясно на Бога. Горното ниво е отишло на небето и направляващият принцип, който управлява поклонението, е отишъл на небето с него. Но изумително гъвкавата синагога е родена от Бога и поддържана за време като това.

Христовата синагога ще се отличава с тези основни особености: събиране на хора, които Го изповядват като Месия и Господ, които искат да се покланят на Бога в дух и истина и да се хранят от Словото Му. Така в книгата Деяния намираме 120 вярващи (Деяния 1:15; необходимото число за създаване на нова синагога) събрани в горна стая (1:13; мястото, където първите поклонници от плена биха се събрали), ревностно молещи се (1:14; основната дейност на синагогата), и присъстващи сред тях са необходимите десет мъже (плюс един плюс един), които са подготвени от Христос да се грижат за новата синагога. Всички системи са налице.

Днес съм писалка

Както видяхме, горното ниво на поклонение за Мойсеевия и пост-Мойсеевия период неизбежно е било ограничено до Йерусалим. Имало е специален храм, специално свещенство, специален календар, специален ред от предписани приноси и т.н., всичко на едно място и ограничено. Когато възникват децентрализираните синагоги, поклонниците ги смятат за предни стражи, органически свързани с храма в Йерусалим. С други думи, синагогите сe възприемат като долното ниво.

С храма, свещенството, приносите, и други, видяни и взети в Христос, ние се нуждаем от нова и жива връзка, органична връзка между нашия Спасител в небето и Неговата синагога на земята. [12. През периода на втория храм има органична връзка между храма и синагогата… Юдейска енциклопедия за синагогата]. Не само заради самоосъзнатата връзка. Ние се нуждаем от сила. Задачата на църквата, синагогата на Христос, е далеч по-изчерпателна и разширена от задачата, дадена на Израил. Ние трябва да проповядваме Христос на целия свят, да кръщаваме народи и да ги учим да се покоряват на всичко, което нашият Господ е заповядал.

С други думи, синагогата на Христос трябва да излезе от границите на Йерусалим, извън границите на Израил, да създава синагоги на Христос (центрове за поклонение/поучение) по целия свят. [13. Макар че имаме все още много работа, християнството е единствената религия в света днес с последователи във всяка страна]. Църквата трябва да бъде способна да напусне дома и да се възпроизвежда.

Бар Мицвах (което буквално означава син на заповедта) е церемония, която отбелязва обективна, историческа промяна в живота на един младеж. Тя отбелязва неговото полово съзряване, степента на физическо развитие, когато възпроизвеждането става възможно. [14. Това се загатва индиректно в често срещаната шеговита забележка на Бар Мицвах „Днес съм писалка“]. Тя бележи също момента, когато той започва да носи отговорност за това дали е покорен на принципите и прилага законите, които е научил в младостта си.

Църквата не се ражда на Петдесятница. Тогава претърпява Бар Митцвах. Тя се изпълва с Божия Дух, изпратен от Отец и от Сина. Църквата трябва да доведе цялото обучение, което е получила в детството си, до плодоносна реализация в своето призвание. Отсега нататък църквата е подготвена да изпълни дадената ѝ заповед да кръщава народите и да доведе Божия Закон-Слово до успех във всяка област. Тя може да напусне дома. Може да проповядва благовестието в Йерусалим (на юдеите), след това в Юдея и Самария (на полу-юдеите), тогава до най-далечните части на земята (неюдеите). На Петдесятница църквата е била способна да се възпроизвежда. И получава сила да обучи своите членове да въплътят Закона в живота.

Църквата е организирана според децентрализирания модел на синагога и има задача да установи долно ниво заветни центрове навсякъде без изключение.

Тези центрове са единни в това, че гледат към дясната страна на Отец за своето спасение, обединени от обща вяра и дух. Съществените елементи, които ще характеризират Христовите синагоги отсега нататък, са налице от самото начало: Събиране на кръстени семейства, посветени да слушат Божието Слово, да общуват помежду си, да разчупват хляб и да се молят (Деяния 2:42). Редът и формата на Христовата синагога, подобно на своя предшественик, допуска развитие и промяна отвреме навреме според изискването на обстоятелствата и потвърждение от Словото. [15. Например отначало са се събирали всеки ден (Деяния 2:46). Общото притежание на благата е било според нуждите и никога не е било нормативно (Деяния 2:44). Служението на справедливо милосърдие се създава поради нуждата в Деяния 5 гл.].

Синагогите на Христос, както Христос и апостолите, се събират поне веднъж в седмицата за молитва и хваление, за благословено общение, и за наставление в Словото, под водителството на мъже, които разделят помежду си функциите на левитите: старейшините са служители и управляващи, които трябва да са способни да поучават закона и благовестието. Дяконите са служители на милосърдие, основано на закона.

Когато възниква критичният въпрос за положението на новообърнатите езичници, на него е отговорено решително от гледна точка на горното и долното ниво. Докато храмът съществува, от юдеите вярващи не се изисква да изоставят всяка следа от тяхната традиция на горното ниво (Рим. 14 и т.н.). [16. Макар че в Посланието към евреите те са предупредени строго да не се връщат напълно към нея (Хе!) или сякаш тя е имала някаква заслуга за спасението извън Христос]. Но назначеният за това събор взима решение [17. Йерусалимският събор на църквите е свикан да реши конкретен проблем. Той не е постоянен комитет от презвитери. Има по-общо с мулти-деноминационния Уестминстърски събор или Дортския Синод, отколкото с управите на църквите, възприети от синовете на тези две конвенции. Защото те, подобно на водачите от Деяния 15 гл., се събират, за да изяснят отговорите на Библията за определени проблеми, а не да образуват деноминация. Това не означава, че системата на синагогата забранява наименуването на вероизповеданието, забележете, а просто защото явно не го изисква!] езичниците да не са задължени да приемат регулиращия принцип на горното ниво, нито са били принудени да приемат обрязването [18. Несъмнено езичниците са приели решението с голяма радост! (Деяния 15:31)], което го е предшествало и е задължавало потомците на Авраам по плът да го изпълняват до Христос. Особеностите на Юдейството трябва да дадат път на универсалното. Но, както във Втор. 12 гл., апостолите и старейшините предупреждават езичниците да не се покланят на Бога по езически начин. [19. Езическото поклонничество включва жертване храна на идоли, поглъщане на кръв като означаваща живот (като ядат удушени животни, на които не е изтекла кръвта) и, както е известно, сексуална неморалност. Да кажем, че това е изчерпателна сбита форма на закона, която езичниците трябва да спазват, е абсурдно. Това им дава свобода между останалите неща, да крадат и да лъжат. Не. Апостолите и старейшините се споразумяват: Ние няма да контролираме строго какво правите (доколкото съществените елементи на поклонението в Христовата синагога са налице), но ще ви кажем какво не трябва да правите, когато се покланяте на Бога в Христос].

Да се съберем

Това, което се каза в това есе, по никакъв начин няма за цел да се смята за последната дума. Несъмнено трябва да се добави още много и авторът с това моли за корекция. От значение е просто да се наблегне на свободата и гъвкавостта на църковната форма, която ни е дадена от нашия Учител и Началник. Гениалността и силата на системата на синагогата е нашироко призната като гъвкава и пластична. Същината е здрава, абсолютно необходима: Божието Слово завършено. Тайнствата са прости, необходимо такива, защото трябва да бъдат децентрализирано прилагани навсякъде по света.

Следователно съществува еднакво признание в целия Нов Завет, че местната църква е църквата. Сравнете я със семейството. Институцията семейство е недосегаема. Семейства обаче могат да се създават. И така както родът идва от Бога (Ефесяни 3:14-15) и се осъществява в семейства, така откриваме и църквата, за добро или лошо, в местни църкви. От Едем насам, Синагогата на Христос не съществува отделно от местен израз. Всички местни църкви ще отговарят пред Христос. Междувременно всички местни църкви, особено тези в едни и същи общности, трябва да си сътрудничат с други местни църкви колкото е възможно повече (не колкото е възможно по-малко) без да правят компромис със своята изповед и свидетелство за истината. Интересно е да отбележим, че едва напоследък синагогите започнаха да образуват федерации. Юдейските учени отдават това на влиянието на протестантските деноминации. Обаче деноминационализма от каквато и полза да е бил за синагогите на Христос през последните 400 години, е функционално мъртъв. Сега се намираме във време в историята, когато трябва да осъзнаем, че съдържанието на това, което изповядваме трябва да вземе първенство пред формите, чрез които е представено. Това не означава, че това са отделими въпроси, а само че всеки от тях има свой приоритет. Да се настоява за остарялата и анахронистична преданост към деноминациите – като противопоставяне на съюза между свободно и специфично изповядващи църкви, – е довело, и продължава да води с тревожна честота до: църква А, която официално е била свързана с църква Б, докато църква Б прегръща очевидни ереси, противни на изповедта на църква А. Но тъй като са в една и съща деноминация, църква А не само остава свързана, но и помага за по-нататъшното разпространение на заблудите.

Почти всички ще се съгласят, че един вярващ в Библията презвитерианец от PCUSA например има повече общо с един фундаменталист от GARB, отколкото с повечето водачи в собствената си деноминация. Днес отделни църкви може би (с думите на Уестминстърската изповед на вярата ) са повече или по-малко чисти, но деноминациите са почти постоянно много смесени. Като правило те се подкрепят не да служат на завета, а на себе си. Подобно на църковните водачи по времето на Исус, те поставят формата на преден план, а функцията назад. Тяхното поучение често разкрива опасно зложелателство за Божиите хора, което се предлага не толкова да нахрани стадото, колкото да бъдат чути и да направят впечатление. Някой шеговито е отбелязал, че институциите са се посветили да унищожат принципите, за които са създадени. Колко трагично вярно е това за деноминациите в края на 20 век!

Ключът за напредъка на църквата в наше време е във възвръщането на важността на функцията на църквата в света. За да направим това, трябва да се върнем, но не до Женева (това не е достатъчно назад), и определено не до Рим (защото той е вкоренен безуспешно и фатално в горното ниво). Трябва да се върнем до Едем и оттам да тръгнем по пътя през писанието до края му. Горното ниво ни е довело до Христос и е отишло в небето с Него. Нека смирено да следваме долното ниво и да видим как Бог е възнамерявал то да функционира.

Моделът на Новозаветната синагога е създаден да ни даде възможност да се съсредоточим върху това, което трябва да вярваме и да вършим. Това, което липсва на църквата днес със сигурност не е формата, а по-скоро Библейския закон и следователно, библейската любов. Църквата трябва да служи на завета, а не обратното. Нека да застанем заедно пред нашия Бог и Неговото Слово и да попитаме какво желае Той от нас да вършим и да поучаваме. Така ще продължим работата, започната от нашия Месия, така няма да се отклоним, а ще изпълним Неговите цели в установяването на Христовата скиния. Амин.

Статията е взета оттук: http://www.messiahnyc.org/ArticlesDetail.asp?id=84

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>