Жената според Притчи 31

От Божидар Маринов

Темата на тази статия е за патриархата и феминизма и какво патриархатът и феминизмът не разбират относно жената, относно нейното място в обществото и Божието царство и относно взаимоотношенията между мъжа и жената в семейството. Да, прочетохте правилно, отхвърлям и двете, и патриархата, и феминизма. Като християни, може би сте били учени да мислите, че патриархатът е библейски, а феминизмът е светски и езически. Това не е вярно. И двете, модерният патриархат и модерният феминизъм имат езически и идолопоклоннически основи и произход, и нито едното от двете не е в съгласие с посланието на Библията. В следващите редове ще се опитам да опиша истинската библейска жена и нейното подобаващо място в Божието царство, на основата на Притчи 31-ва глава.

Модерният феминизъм разбира се е напълно ирационален и безумен; това е толкова очевидно за всички, включително за тези от ляво на политическия спектър, че едва ли има нужда да бъде демонстрирано. Дори водещите фигури от ляво стоят далеч от него и водят начин на живот, който е по-близък до традиционния квази-християнски семеен живот. Крайният феминизъм е оставен на наивни улични активисти, които са културно неадекватни. Да не споменавам, разбира се, че тези модерни феминисти продължават да рушат своя собствен авторитет в очите на самите жени, за които се предполага, че те са загрижени. Най-скорошното феминистко недоразумение е заключението на едно така наречено „проучване“ публикувано в някакво предполагаемо научно списание, че е неетично кърменето да се начира „естествено“, защото има сексистки отенък. Какво означава това? Ами, това означава, че „да наричаш кърменето ‚естествено‘ определено подсилва група ценности относно половите роли“. Предполагам, че е много по-етично да наричаме кърменето „неестествено“. Чудя се как ще продадат тази безмислица на милионите майки в тази страна [САЩ – Бел.пр.]? Сериозно, искате да кажете на майка на новородено, че нейното кърмене е „неестествено“?

Истината е, че всичко което светският феминизъм постигна в последното поколение е да се излага до крайна степен. Тази философия беше възприета от умствено неуравновесени жени, чийто стремеж за защита на жените се свежда до опита да ги превърнат в мъже. Дори и най-независимата жена, ако е здравомислеща, би била скандализирана от подобна идея. Жените, които се идентифицират чрез претенцията да са мъже, са срещат рядко дори сред не-християните; и такива жени рядко могат да имат каквото и да е влияние върху други жени. Но не бързайте да мислите, че само защото съвременният феминизъм е саморазрушителен, това автоматично ще се превърне в културна победа за църквата. Не, няма. А причината е, че църквата има неща в миналото, за които трябва да се покае. Да, особено по отношение на мястото и правата на жените в обществото. Имало е време, в което църквата е била на страната на несправедливостта по този въпрос. И ние все още не сме се покаяли за това.

Първоначалното движение за правата на жените, така нареченият феминизъм на „първата вълна“, се е борил за защитата на законните права и равенството на жените в обществото, които са били атакувани от различните правни теории на Просвещението. В своите Институти на библейския закон, стр. 348-353, Р.Дж. Ръшдуни посочва факта, че поради биологичната си основа на теорията за жените, Просвещението бързо унищожава равнопоставеността, която европейското християнство е изградило. Да, чухте го добре. Противно на това, което мнозина вярват днес, унизителният по-нисък правен статут на жените през 19-ти век не е бил продукт на християнството, а на Просвещението. Така че първоначалното движение за правата на жените не е било насочено към унищожаване на семейството, а само към това, което Ръшдуни нарича „възстановяването на жените на законното им място и авторитет до мъжете“ – тоест, на мястото, на което са били издигнати след векове на християнство. Езичеството не е предоставяло законни права, нито законно място на жените в обществото. Правният статут на омъжените жени в древна Атина, например, не се различава от правния статут на омъжените жени в съвременната Саудитска Арабия: на жените не е разрешено да напускат дома без надзор и не им е позволено да наследяват имущество. Всъщност куртизантите се радвали на по-голяма свобода и обществено влияние, отколкото омъжените жени. Християнството, от друга страна, издига жените и им дава специално място в обществото, културно и правно. Особено на омъжените жени. Просвещението връща езическия възглед за жените и води до ограбване на гражданските им права. Ранното движение за правата на жените се опитва да възстанови идеала за християнството.

За съжаление църквите през 19-ти и 20-ти век не реагират библейски на движението за права на жените, а вместо това се присъединяват към езическия възглед на Просвещението относно жените и тяхната роля в обществото. Това разбира се е една от многото причини за отслабването на християнското влияние на Запад. За повече от хилядолетие християнският свят е бил изградил справедлива основа за мястото на жените в обществото. След това, в рамките на няколко поколения справедливостта е била отхвърлена и църквата се присъединява на страната несправедливостта. Така че дори и съвременният феминизъм да е саморазрушителен това няма да възстанови църквата на нейната позиция на авторитет. Тази позиция ще бъде възстановена чрез покаяние и заставане зад справедливостта. Казано просто, църквата е жена, невяста. Една жена не може да установи собствената си власт, като омаловажава авторитета на други жени в обществото. Това би трябвало да е очевидно за всички.

Модерният феминизъм е безумие. Той подхожда към мъжете и жените като изолирани атоми, които не би трябвало да бъдат в каквато и да е значима връзка по между си като „мъж и жена“. И доколкото това е очевидно идиотско, модерният феминизъм е лесна мишена. Бил е мишена за много консервативни проповедници и църкви, чиято цел е била да се възстанови и защити библейското семейство. Дотук добре. Проблемът с много, ако не повечето от тези консервативни проповедници и църкви е че техният критицизъм на феминизма и защита на библейското семейство са базирани на друга крайност, която има езически корени: патриархата. Патриархатът като идея, че бащата и съпругът в семейството е властелин в семейството. Властелин до там, че жената е погълната в семейната единица като притурка, не като индивидуална отделна личност със заветна власт. Властелин до там, че жената няма независима собствена власт, а нейната власт е само „делегирана“ от нейния съпруг. Концепцията за „владичество“ е била разширена не само над децата в тяхното ранно детство (библейски децата правно са считани за не по-различни от роби според Гал. 4:1), но също и върху децата в техните по-късни години. Очаквало се е те да останат в клана, покорявайки се на баща си дори и когато вече са имали свое собствено семейство и деца. Момичетата не са били насърчавани да се развиват академично и професионално, защото тяхното място е само в кухнята така или иначе или да раждат повече деца. Както казвят някои модерни застъпници на патриархата „жена, която работи извън къщи върши грях“. Това институционално подчиняване на жените се разширява до идеология на онтологична и следователно на интелектуална непълноценност на жените – което е точно концепцията на Просвещението, наследена от езичеството. Една от популярните книги в Патриаршеското движение Family Man, Family Leader, от Филип Ланкастър, съветва съпруга, преди да тръгне за работа сутрин, да остави на мама списък с неща, които трябва да прави през деня, с ясни инструкции за всяка точка. По този начин, според книгата, мама знае, че тежкият товар да решава това, което трябва да се направи, е свалена от раменете ѝ и всичко, което трябва да направи, е да следва списъка. След това, в края на деня, татко се връща у дома и прекарва време с мама в преглеждане на списъка, като я хвали за това, което е свършила, и работи за подобряване на точките, които не е направила. Не се шегувам, намерете книгата и я прочетете. Книгата е доста добър пример за съвременните патриархални идеологии: тя е посветена на установяване на авторитета на мъжа, като омаловажава и унижава жените като слабоумни хора под настойничество.

Иронично това, което се получило не са били повече семейства и по-стабилни семейства в тези патриархални среди, но по-малко семейства и много по-късни бракове сред младите. Причината трябва да е очевидна: такива възгледи за жените произвеждат в младите християнски мъже очакването, че жените, за които искат да се оженят, трябва по някакъв начин да бъдат склонни да бъдат единствено детегледачки и да бъдат покровителствани. Един такъв млад мъж сподели с мен веднъж, че когато се подготвя за брака, иска да излезе с избраното момиче и да наблюдава как пазарува и дали е готова да бъде коригирана в области, в които пазаруването ѝ не отговаря на неговите високите стандарти. (Направо се изсмях в лицето му, когато ми каза това: „Мислиш, че знаеш по-добре от жена как да пазаруваш?“) Това беше преди 15 години и той още не е женен. Друг, който беше търсил жена за последните 10 години, ми каза, че първо дава на момичето книга и гледа дали тя ще я прочете и след това разговаря с нея върху книгата, за да разбере дали тя ще бъде достатъчно смирена и готова да бъде учена от него. Защото, както знаете, той смята, че е негов дълг като съпруг, да учи жена си във вярата по същия начин, както обучава децата си. Отговорът ми беше, че момичето, което би се радвало да приеме такава обида за нейната интелигентност и за дадената ѝ от Бога власт, не е момичето, с което ще бъде щастлив, а останалите никога няма да търпят такова унижение и покровителство. В крайна сметка, много от тези млади мъже не търсят партньор, a домашна прислужница и вечно дете, което те ще покровителстват и управляват под претенциите за „упражняване на мъжкото ръководство“ в къщата. Патриархатът създава у мъжете впечатлението, че жените са по-низши същества и че не могат да им бъдат поверени много неща извън готвенето, прането и раждането; За всичко останало те се нуждаят от „ученичество“; И всяка власт, която имат в къщата, трябва да бъде внимателно контролирана от техните съпрузи. (И, разбира се, като продължение на тази идеология, съпрузите се очаква да останат вечни деца и следователно да бъдат постоянно контролирани от техните бащи или, в някои случаи, от техните тъстове. Системата е последователна, тъй като не позволява никакво ниво на независима зрялост под Бога, на никое ниво. Но ние ще се ограничим до авторитета на жените тук.)

Както посочих в епизода на Axe to the Root, озаглавен The Concubinage (Наложничеството), такава жена, която е ограничена до позицията на камериерка, само с делегирана, а не пряка власт в къщата, се счита за наложница в Библията, не за съпруга. Наложницата в Библията е жена, която влиза в брака без зестра и следователно няма наследство в семейството. Без наследство тя няма собствена власт в дома, освен върху собствените си деца – които, между другото, също нямат право на наследство. Тя има правата на жена, но няма привилегиите на съпруга. Всяка власт, която тя може да притежава над дома на съпруга си, може да дойде само от добрата му воля; той има право да ѝ делегира отговорности и власт, но не е задължен да го прави. По този начин, от гледна точка на завета, съвременните патриархалисти, като отнемат властта на жената в семейството и като поставят цялата власт в ръцете на съпруга – да я делегира само когато пожелае – всъщност не търсят съпруги, а наложници.

Но в света след Кръста вече няма наложници, няма съпруги втори качество. Този факт има много по-дълбоко значение отколкото имаме време да разгледаме в тази статия. Необходимо е обаче да се спомене едно приложение: това, че в света няма повече наложници след Кръста засяга начина, по който гледаме на Църквата и нейното заветно положение пред Бога. В статия в списанието Faith for All Life преди няколко години направих връзката между различните есхатологични системи и как те виждат Църквата като Невястата на Христос. Съвременният амилениализъм гледа на Църквата като на просто приятелка или в най-добрия случай на годеница на Христос. „Почти жена, но не все още“. Тя няма власт над света, който е собственост на нейния съпруг. Като добродетелна годеница, нейният фокус е върху чистотата, а не върху отговорността и настойничеството. От нея не се очаква да завладява света като нейна законна сфера на работа и господство; тя все още няма законното право на това. Съвременният диспенсационализъм гледа на Църквата като на наложница на Христос. Истинската, напълно привилегирована жена е националният Израил и всички обещания и наследство принадлежат на тази истинска съпруга. Но тъй като истинската съпруга е пристанала на езическите си любовници, Исус е взел временна жена – Църквата, с цел да подбуди истинската съпруга, националния Израил към ревност и така да обърне Израил към себе си. Църквата има всички права на жена и тя ще бъде възнаградена за службата си, но няма наследство или власт, защото всички обещания по право са на Израил. Накрая, постмилениализмът вижда Църквата като истинската, напълно привилегирована съпруга на Христос. Тя не само, че има права на съпруга, тя напълно представлява своя съпруг и има пълна власт в неговото имение, света. От нея се очаква да поеме отговорността за света сега и да упражнява властта си за привеждане на света под Христос. Тя има всички права; Тя не трябва да чака никакво допълнително позволение да управлява това, което ѝ е дадено по право. Тъй като е Христовото тяло и Неговата пълнота (Ефесяни 1:23), изкупена, увенчана и коронясана да управлява с Него, нейната работа е да завладява, или в друг превод да прави бизнес, или, използвайки гръцкия оригинал, pragmateusaathe (от същият корен като „практика“), докато Той дойде.

Но този мандат не се ограничава само до църквата. Това всъщност е мандат на всяка жена. Който твърди, че съпругите трябва да останат пасивни и чакат съпрузите им да управляват над тях и да им казват какво да правят, да командват тяхната работа, пазаруване и бизнес решения, няма представа какво е библейското виждане за добродетелна съпруга. Библейската гледна точка е изразена много конкретно в една от най-важните глави свързани с библейския възглед за семейство: Притчи 31. Всеки, който не постави Притчи 31 като основа на своя възглед за семейството, не възстановява библейското семейство, а някаква изкривена езическа гледна точка за семейството, независимо дали е патриархална или феминистка. Притчи 31:10 ни дава въведението „Кой може да намери добродетелна съпруга?“ Ако сравните всички налични преводи, ще разберете, че те доста се разминават. Някои превеждат „добродетелна“, като “превъзходна”. Други като „благородна“. Други като „със силен характер“. Други обаче го превеждат като „способна“ или „достойна“, или „усърдна“. Виждал съм разногласия между преводи, но, несъгласието относно тази дума е твърде голямо. Защо има такова несъгласие? Защото, вярвате или не, оригиналната еврейска дума не означава нищо подобно на тези думи. Оригиналната еврейска дума е „chayil“, т.е. „армия“. „Кой може да намери съпруга като армия?“ Както и да преведете буквалния текст „армейска съпруга“, едно нещо е съвсем сигурно: типът жена описван от него определено не е безличен, сервилнен, пасивен тип жена, каквато древният и съвременният патриархализъм си представят. Жената в Притчи 31 е много различна.

Както Андреа Шварц посочи наскоро, добродетелната съпруга в Притчи 31 не е известна с външната си духовност. В тази глава няма женски събирания, няма църковни дейности. Добродетелната съпруга не е известна като молитвен войн. Не че тя не се моли, разбира се, но дългите молитви и църковни дейности не са това, което я определя като добродетелена. Нито пък е определена на базата на подчинението ѝ на съпруга ѝ. Подобно послушание изобщо не се споменава в този текст – точно обратното, добродетелната съпруга е описана като независима жена, която взима решения.

Това, което я дефинира като добродетелна е нейната способност да капитализира. И повече от това, това, което я дефинира като добродетелна е нейната способност да управлява независимо от нейния съпруг, взимайки решения от негово име, относно неговата и нейната собственост, в негово отсъствие.

Като начало забележете къде е неният съпруг. Той не е в къщи раздаващ заповеди. Нищо подобно. Той е в портите да завладява света извън семейството. (Портите на града са мястото на съдебната власт в Израил.) Той не надзирава работата ѝ. Всъщност, стих 11 специално казва, че „сърцето му уповава на нея.“ (Нищо подобно с това да я учи като незряло дете.) Решенията да купува и продава са нейни, не негови, според стих 14 и 16. Далеч от това да я учи как да пазарува. Тя взима икономическите решения, като това какво семейството да произвежда(стих 13), и тя взима икономически решения за това дали нещо трябва да бъде произвеждано или купувано на по-ниска цена(стих 14). Тя контролира работната ръка в бизнеса(стих 15) и контролира благотворителността от този бизнес(стих 20). Всичко това означава, че нейната подготовка не се ограничава само до готвене, пране и раждане. Тук имаме жена, която е образована и учена, за да може да взима всички тези решения. Много от тези решения, в зависимост от от специфичната ситуация на семейството изискват бизнес образование, а производствената част изисква инжинерно или техническо образование. (Не очаквате, че „вретеното“ в стих 19 ще остане само вретено в 21-ви век, нали?) От библейската жена не се очаква да е безгласна и необразована. От нея се очаква да бъде толкова високо образована, колкото обстоятествата го позволяват, с всяка достъпна информация.

Но това не е всичко. Тя не е безмълвна също така, нито се нуждае да бъде обучавана във вярата, тоест да бъде покровителствана и унижавана. Съвсем не. Самата тя е източник на мъдрост и поучение, защото стих 26 казва, че тя „отваря устата си с мъдрост“. Съшата мъдрост, за която говори и Притчи 8. Но тази мъдрост отива и по-далеч. От добродетелната съпруга се очаква да говори с Божията власт. От къде знам това. Защото на две места (Притчи 1:8 и 6:20) авторът на Притчи увещава младежа да не отхвърля наставлението на майка си. Но думата за наставление и поука на двете места е torah, същата дума, която се използва за Божия закон. Авторът можеше да използва друга еврейса дума за „поука“, като misar. Това, че избира да използва два пъти поред думата torah за поучение от жена е от голямо значение. Когато жена и майка говори с мъдрост, тя говори като Божий представител. Нейният авторитет не е делегиран от човек, дори не и от нейния съпруг. Властта ѝ може да бъде в единство с неговата власт в същия завет, но е отделна. Тя има своя собствена власт под Бога и тя е нейна собствена независимо дали съпругът и я делегира или не. Семейството не е съпругът плюс жената като придатък. Семейството е съпругът свързан със съпругата, като негова равна, с равна и различна власт.

Толкова отделна е тя и толкова различна, че съпругата има задължение да се противопостави на съпруга си когато той се отклони от добрия път. Най-значителния библейски пример в това отношение е Ребека и измамата на съпруга ѝ Исаак. Въпреки, че нямаме време да го дискутираме едно нещо е ясно: противно на много твърдения днес, Ребека не беше в бунт срещу Исаак, когато подбуди Яков да измами баща си. Исаак беше този, който се беше отклонил от Божията воля опитвайки се да попречи на Божия план отдавайки първородството заради храна.(Което и невярващия син Исав беше направил преди години с неговия брат Яков.) Действията на Ребека целяха да държат съпруга ѝ в Божия план. Тя успя в това и Исаак го призна. Той никога не промени решението си. Слушайте проповедта ми Redeeming Jacob.

Значението и силата на авторитета на жената в семейството може да се види и във факта, че Библията не очаква жените да бъдат пасивни дори и в самото предложение за брак. В нашата култура днес приемаме практиката жените да са пасивни, а мъжете да поемат инициативата да правят предложения за брак. Това звучи доста романтично, но пасивността на жената в такива отношения не е библейски стандарт; По-скоро идва от по-ранни езически времена. Ще се въздържа да обсъждам „Песен на песните“ тук, но всеки може да я прочете и да забележи колко нормално би трябвало да бъде жената да поеме инициативата. По-важното е, че в Новия завет Павел всъщност заповядва на жените да поемат инициативата да се омъжат! Искам по-младите вдовици, казва той в 1 Тим. 5:14, да се омъжват, да раждат деца и да управляват домакинствата.(Обърнете внимание, да управляват домакинства.) Но такава заповед е невъзможна в нашата съвременна църковна култура. Как може една жена – да не говорим за вдовица – да се подчини на заповедта на Павел, ако трябва да спазва правилата на нашето съвременно общество? Ако тя трябва да остане пасивна, чакайки мъж да дойде при нея, е много вероятно тя никога да не се омъжи отново. Достатъчно трудно е за неженените момичета да намерят младоженци в съвременната църковна култура; как би могла да го направи вдовица, освен ако не бъде инициативна. И очевидно Павел свързва такава инициатива с управлението ѝ. Явно жената на Притчи 31 трябва да е жена, която може да инициира и предложение за брак.

В заключение, ако търсите пасивна, сервилна, послушна жена, жена, която ще се задоволи с това, да бъде юркана и подлагана на „ученичество“, да ѝ се казава какво да прави и да бъде покровителствана, обучавана и инструктирана… търсите неправилната жена. Вземете тези патриархални идеи и ги хвърлете в боклука. Библейската жена, от която се нуждаете, е жена, която ще бъде ваш партньор – с независим ум и дух, но посветена на същата цел. Тя е жена, която може да управлява вашето домакинство и да взима решения вместо вас, докато сте далеч. Тя е жена, която може да снабдява за семейството и да стои твърда и издържлива – като военна жена – в най-лошите от най-лошите обстоятелства. И най-важното от всичко, тя е жена, която няма да се поколебае да се изправи пред вас и да говори истината в лицето ви, когато кривнете от пътя; и по този начин да ви предпази от вас самите. Ако търсите нещо различно, вие сте в бедствие.

Книгата, което ще предложа по темата е на Rodney Stark – The Rise of Christianity. Някои от неговите твърдения може би се нуждаят от корекция, но обърнете внимание на ролята на жение в ранните векове на Християнството. Може да бъдете изненадани от това, колко много нашият свят е бил формиран от тези християнски жени.


Статията е взета оттук: http://reconstructionistradio.com/proverbs-31-woman/
Превод: Владимир Николов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>