Какво представлява християнското образование? Понякога християнските училища са християнски само по име: те са хуманистични училища, в които Библията е добавена към курс от хуманистични предмети. Сериозна грешка правим като приемаме, първо, че има неутрален предмет, който може да бъде преподаван по същия начин както в християнски училища, така и в хуманистични училища. Да разсъждаваме така означава да отхвърляме Божия всеобхватен суверенитет над всички неща. Това означава, че съществуват области, в които господ е не Бог, а човекът. В цялото творение няма неутрална област. Това което вярваме, определя нашeто виждане в математиката, историята, биологията, геологията, изкуствата, физическото образование, и всичко останало. Триединният Бог е абсолютният Творец на всички неща и следователно техен абсолютен Господ и определител. Всички предмети биват преподавани или от библейска, теистична гледна точка, или от хуманистична гледна точка, в центъра на която е човекът.

Второ, трябва да помним, че фактите никога не са неутрални, както Корнилиъс Ван Тил ни е учил. Преди факта е вярата. Вярата обяснява и определя фактите. „Фактите“ на вселената са много различни за будиста, екзистенциалния хуманист, и правоверния християнин. За будиста всичко е илюзия и злочестина. Неговата вяра изисква да отрича съществуването на света и живота. Maйa и кармата определят всичко. За екзистенциалния хуманист „фактите“ имат единствено чисто лично значение, значението, което всеки човек им приписва. Нито човекът, нито творението имат някаква същност, някакво сътворено и предопределено значение. Доброто и злото и всяка друга форма на смисъл е самозародена: те са стойности, които аз приписвам на нещата по собствена воля. Не съществува значение, дадено от Божието творческо действие. Всичкото значение идва от творческото действие на човека.
Цялата статия »

Ние сме забравили каква дълбока културна революция е извършило християнството. Всъщност забравяме за нея именно защото е толкова дълбока: Има много идеи, които просто приемаме наготово като естествени и очевидни, но те не са съществували преди появата на християнството, което е променило напълно нещата. Вземете, например, идеята за децата.

Днес приемаме наготово факта, че невинността и уязвимостта на децата ги прави същества със специална стойност и имат право на специална грижа.

Придаваме им и романтичност – на тяхната красота, тяхната радост, тяхната живост. Нашата култура ни насърчава да се оставим на сантименталните си чувства, когато гледаме снимки на бебета. Какво би могло да бъде по-естествено?

Всъщност исторически погледнато, това виждане за децата e странност. Ако не сте съгласни, просто вижте какъв е бил възгледът за децата, който е преобладавал в Европейския древен езически свят.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Една стара поговорка казва: „Всички щяхме да сме богати, ако не трябваше да ядем“. Или иначе казано всички имаме приоритети, според които правим изборите си.

Някои хора предпочитат да мизеруват що се отнася до храна, дрехи и дом, защото ценят парите много високо. Може и да харесват семействата си, но обичат парите повече, затова жертват всичко, за да правят повече пари. Други жертват за децата си и всичко останало в живота им остава на заден план.
Мога да дам много други примери, но можем да заключим по следния начин: винаги празим избори, съзнателно или не, съобразявайки се с това, което ценим най-много. Нашите избори изявяват нашата вяра.

Исус Навин призовава към избор Израил и нас, заявявайки: „изберете днес кому искате да служите“, на Бог или на лъжливи богове (Исус Навин 24:15). По-късно Илия извика хората да изберат между Бог и Ваал (III Царе 18:21). Отново и отново Библията изисква да изберем и ни предупреждава, че всяко наше действие представлява избор.
Цялата статия »

от Марк. Р. Ръшдуни

По-голямата част от образованието си съм получил в арминиански, защитаващи свободната воля училища. Благодарен съм за влиянието, което са ми оказали и за искрения, любящ християнски дух, който са имали преподавателите. Въпреки че съм (както бях и тогава) в силно несъгласие с тяхното богословие, това не означава, че поставям под въпрос тяхната искреност и посвещение. Малко хора са напълно последователни в мисленето си. Още по-малко пък са способни да видят последствията от мисленето си. Някой ден, в подножието на престола, всички ще бъдем последователни и изчерпателни. Дотогава трябва да се предизвикваме един друг, особено онези, които мислим, че са убедени в нещо погрешно.

Една област, в която съвременната църква трябва да бъде предизвикана е областта на сотериологията (доктрина за спасение). Либерализма или модернизма могат да бъдат разпознати лесно, понеже той отрича свръхестествения произход на вярата. Това е натуралистична философия, която отрича трансцедентността на Бога и Исус Христос, и полага увереността в човешкото добро и неговото прогресивно развитие. Религията, която вижда индивида и обществото като център на организираната религия, е хуманистична. „Либералния възглед за Бог и човека зависят от либералния възглед за авторитета и религията“ (Корнилиъс Ван Тил, The Case for Calvinism, 1968, xii). Този „либерален възглед за авторитета и религията“ е изграден върху много човешки Исус Христос, Който е съблечен от свърхестественото и по прищявка на невярващи „учени“ дори от собствените Си думи в евангелията. „Историческият Христос“ е изфабрикуван в говорител на натуралистичната вяра на модернизма. Той става символ на тяхната идеология, вместо спасител на душите им.

Църквата през XX век е безсилна да спре нарастването на модернизма заради предишното си приемане на Арминианството, който възвишава волята и разума на човека да „призове Божията справедливост на съдебната скамейка на разума; те се осмеляват уверено да нагазят в дълбокия океан на небесните тайни…“ (Кристофър Нес, An Antidote Against Arminianism (1700), Still Waters Revival Books, 1988, 1). Ако волята и разума на човека могат да съдят Божието Слово (което цялото е история на изкуплението) и могат свободно да избират между Христос и бунт на основата на действието на тези воля и разум, тогава какво може да попречи на човешката воля и разум да отсъждат и свободно да избират валидността на Писанието или приложението му? Арминианите не са стигнали задължително толкова далеч, въпреки че много от църквите им са приели идеята за свободна воля и тичат с нея напред към модернизма. Поради тази причина фундаменталистите намират съответно за нужно да наблягат на основните доктрини на вярата. Така те избягват натурализма и включващият се в него хуманизъм в полза на Христовата божественост, наблягайки на Христовото изкупително дело и непогрешимостта на Словото. Но устоят на фундаменталистите е като пръст сложен на пропукана язовирна стена, за чието напукване са помогнали те самите чрез приемането на свободната вола за библейска доктрина. Модернистите разширяват свободната воля и разума, докато фундаменталистите го ограничават до спасението на човека. Странно, в тяхното противопоставяне срещу либерализма, фундаменталистите стъпват върху Божия суверенитет относно откровението и съхранението на Писанието, но не и по отношение на спасението.
Цялата статия »

От Р. Дж. Ръшдуни

Божието слово казва, че трябва да даваме дсятък от приходите си. Бог изисква Своя десятък – малка сума в сравнение с това, което съвременната държава изисква. Но във всичко останало Бог изисква цялата ни вярност, подчинение и живот. Не можем да даваме десятък от децата си, нито от живота си. Не можем да дадем десетото си дете на Господа и на Християнското училище, а останалите девет да изпратим в държавно училище. Не трябва и да предаваме децата си на Господа за един ден, а за останалите шест или девет дни да ги предаваме на държавата.

Ние и всичко наше принадлежи на Бога. Децата са описани като „подарък“ или „наследство“ от Господа, или като „награда“, или „благословение“ (Псалом 127:3). Злоупотребявайки с Божиите дарове и благословения си навличаме Неговия гняв. Само този, „който се бои от Господа и ходи в Неговите пътища ще бъде благословен“ (Псалом 128:1).
Цялата статия »