от Маги Маринова

В Библията виждаме, че семейството е установената от Бога институция отговорна за възпитанието на децата. Нашите домове трябва да бъдат най-безопасното място за децата ни. Домът е предназначен да бъде не само физически подслон, но също и място за духовно и емоционално развитие. Ако семейството се разпадне, детето бива оставено без подкрепа и без необходимите му условия за развитие. Светът извън нашите домове не е безопасно място за децата ни.

Исус казва в Матей 18:6:

„А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.“

Тези думи показват слабата природа на децата и колко внимателни трябва да бъдем с тях. Ако оставим децата си без необходимата грижа, ние ги оставяме в свят на изкушения, с който те не могат да се справят, и следователно ги правим да грешат. Светът извън дома не е безопасно място, а децата нямат изградена вътрешна морална структура, за да бъдат способни да устоят на изкушенията и на греха. Нашата работа като родители през годините, в които се формират, е да ги научим как да покоряват своята паднала природа, как да устояват на греха и как да се подчиняват на Божието Слово.
Цялата статия »

Когато се спомене думата успех, повечето хора я приравняват само до финансов успех. Тези 10 принципа обаче, които учат децата ви на библейски успех, са много по-важни.
Докато ги четях си мислех колко ценно би било за децата и младежите да ги научат отрано в живота и да им се напомнят често.

Това са великите истини, които помагат на християните да останат силни и верни на Бог, което е в основата на просперитета и благословията.

1. АКО БОГ Е ПРОТИВ, ТО И АЗ СЪМ ПРОТИВ.

“А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство. А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон. А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите ѝ.” (Галатяни 5:19-24)

2. ВСЕКИ ГРЯХ ПРОИЗХОЖДА ОТ СЪРЦЕТО.

“Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае?” (Еремия 17:9)

“Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.” (Притчи 4:23)

“Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.” (Римляни 13:14)

Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Християнството и хуманизмът са диаметрално противопоставени религии. Едната е поклонение пред суверенния триединен Бог, а другата е поклонение пред човека. Нека накратко разгледаме някои от ключовите точки на различие между християнство и хуманизъм, така както засягат образованието. Това съвсем не е изчерпателен анализ. Целта ни е да осигурим кратък списък на някои от основните разлики:
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Тъй като образование означава обучението на поколенията да встъпят в основните ценности, цели и стандарти на едно общество, контролът на образованието е ключов за властта. Затова в западния свят, където преди образованието е било грижа на християните, с настъпване на хуманизма под формата на Просвещението, образованието започва да привлича държавния интерес. Новата църква на модерния човек, неговият спасителен ковчег, е държавата. Следователно модерният човек прогресивно се стреми да доведе образованието напълно под контрола на държавата. В различните форми на социализма, национален и международен, това е задължително: образованието е изцяло държавна функция, и нито на родителите, нито на църквата е позволена гласност по въпроса.

Контролът на бъдещето изисква контрола на образованието и на детето. Следователно християните да толерират държавното образование, или да позволяват децата им да бъдат обучавани по този начин, означава да се откажат от власт в обществото, да отхвърлят децата си, и да се отрекат от Христос като Господар над целия живот.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Основен въпрос пред който трябва да се изправим, за да дадем възглед за образованието е този за притежанието. На кого принадлежи детето?

Държавните образователи действат според своя отговор на този въпрос, и ние няма да успеем да схванем последствията на държавното образование ако пропуснем тяхната често ясно заявена презумпция, именно че детето е собственост на държавата. Херълд Бенджамин, бивш професор по педагогика и директор на Международни Образователни Взаимоотношения, САЩ Министерство на образованието, 1945, е откровен в изявлението си на държавния довод. Според него ние можем да схванем проблемите в образованието като зададем няколко въпроса. Един от тези въпроси е: „Какво да се преподава, и с каква цел?“ Бенджамин по свой начин иска променен живот: „Крайните продукти на образованието трябва да са хора, които са съществено променени от годините прекарани в обучение“. (Harold Benjamin, „The Problem of Education“ in Lyman Bryson, editor: An Outline of Man’s Knowledge of the Modern World, p. 383. Garden City, New York: Nelson Doubleday, 1960.) Според Лиман Брайсън, целта на образованието е „да направи „нормални“ личности“ от учениците. (Пак там.) Държавата и нейната образователна програма ще определи какво представлява нормална личност и какви промени трябва да се направят в детето.

Цялата статия »

от Марк Ръшдуни

Някои християни отбягват рождествената елха като неподходящ или дори нехристиянски символ заради продължителното ѝ използване в езически обичаи. Този автор смята рождествената елха за Библейска важна традиция, която представлява значимата победа на Божието царство над езичеството.

Много от традициите ни са с неясно начало. Различни източници и обичаи са се смесвали в продължение на векове или дори хилядолетия. Обикновено не е една историята, а сбор от много истории, които са омешани в днешния възприет обичай. Украсяването на рождествена елха е един от тези обичаи. Някои смятат че това е езически символ, неподходящ за празника. Други гледат на елахата като на важна част от християнското празнуване. Всъщност и двете разбирания биха могли да бъдат правилни. Елхата има дълга история, където е използвана и като езически и като християнски символ. Тези противоречиви символи са представени в Писанието.

Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

В днешно време, когато хората правят любовта изцелител на всичко и изискват тотална любов към всичко, посланието на Писанието е освежаващо и здравословна антиотрова. Когато Исус Христос се обръща към църквата в Ефес, Той ги поздравява, за това, че мразят това, което и Той мрази: „Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя“ (Откровение 2:6). В Писанието има много такива изявления: всички те предполагат нуждата от омраза като част от привилегията да се обича. Ако обичаме доброто, ще мразим злото. Ако обичаме и почитаме радостите и свещенството на брака и семейството, ще мразим всичко, което работи за неговото разрушаване. Ако обичаме християнската вяра и налседство, ще мразим анти-християнските сили, които воюват срещу тях. И ако обичаме страната си, ще мразим тези, които я съсипват, водят войни срещу нея или се опитват да я унищожат.
Цялата статия »