От 17 век насам християнският светоглед е изгубил значително влияние на запад. Това се дължи до голяма степен на силното влияние на хуманизма, наложен от големите литературни великани на Англия и Америка. Това са отстъпниците. Веднъж допуснато, отстъпничеството е бавен процес и една християнска нация не се разлага просто в продължение на двайсет години. Масите през 16 век никога не биха купили очевидния атеизъм, който имаме днес. Но през 17 и 18 век сърцата на хората започват да се обръщат много бавно към човеко-центрираната епистемология, метафизика, и етика. С настъпването на 19 век, хора като Натаниел Хоторн и Марк Твен изразяват своята новооткрита вяра в хуманизма с ярки тонове и поразителна яснота.
Най-големите войни, водени в историята на света не са водените с меч. Най-големите битки се водят в областта на идеите. Никога преди не са се впримчвали толкова много хора в човеко-центрирана, светска форма на хуманизъм, както виждаме тук, в отмирането на християнския Запад. Никога залозите не са били толкова високи. От началото на християнската църква преди 2 000 години не са се отклонявали от християнската вяра толкова много хора както сега.

Дошло е времето, когато християните трябва да контраатакуват. В противен случай няма да има християни. Време е да спрем да губим тази битка. Християните трябва да включат енергично своя светоглед в света на голямата литература. Ако не направят това, техните деца ще бъдат завладени от човеко-центрирани идеи и голямото отстъпничество ще стане още по-голямо в бъдещите поколения.
Цялата статия »

от Андреа Шварц

Вдовиците никога не са били популярна група през която и да е епоха в историята. Отношението към тях в много общества е било толкова лошо, че в някои случаи те са били погребвани заедно с умрелите си съпрузи. Понякога обществото не е позволявало на жените, чиито съпрузи са починали да се омъжат отново. Това е ставало, дори ако бракът е възникнал, когато жената е била още дете.[1] Пренебрегването на вдовиците трябва да е съществувало и по времето на Стария и Новия Завет, защото в Библията има многократни инструкции и предупреждения за грижа към вдовиците и сираците.

Има два добре известни пасажа, на които днес рядко се обръща особено внимание от тялото на вярващите. Твърде често християните бързат да цитират недостатъците, изкривяванията и отрицателните последици на съвремения хуманистичен държавизъм, без първо да извадят съчицата от собствените си очи (Матей 7: 5).

Двата пасажа, които на думи се знаят, но практически се игнорират, са:

Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.
(Яков 1:27)

По тази причина искам по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, за да не дават на противника никакъв повод за клевета.
(1 Тимотей 5:14)

Цялата статия »

От Божидар Маринов

Темата на тази статия е за патриархата и феминизма и какво патриархатът и феминизмът не разбират относно жената, относно нейното място в обществото и Божието царство и относно взаимоотношенията между мъжа и жената в семейството. Да, прочетохте правилно, отхвърлям и двете, и патриархата, и феминизма. Като християни, може би сте били учени да мислите, че патриархатът е библейски, а феминизмът е светски и езически. Това не е вярно. И двете, модерният патриархат и модерният феминизъм имат езически и идолопоклоннически основи и произход, и нито едното от двете не е в съгласие с посланието на Библията. В следващите редове ще се опитам да опиша истинската библейска жена и нейното подобаващо място в Божието царство, на основата на Притчи 31-ва глава.

Модерният феминизъм разбира се е напълно ирационален и безумен; това е толкова очевидно за всички, включително за тези от ляво на политическия спектър, че едва ли има нужда да бъде демонстрирано. Дори водещите фигури от ляво стоят далеч от него и водят начин на живот, който е по-близък до традиционния квази-християнски семеен живот. Крайният феминизъм е оставен на наивни улични активисти, които са културно неадекватни. Да не споменавам, разбира се, че тези модерни феминисти продължават да рушат своя собствен авторитет в очите на самите жени, за които се предполага, че те са загрижени. Най-скорошното феминистко недоразумение е заключението на едно така наречено „проучване“ публикувано в някакво предполагаемо научно списание, че е неетично кърменето да се начира „естествено“, защото има сексистки отенък. Какво означава това? Ами, това означава, че „да наричаш кърменето ‚естествено‘ определено подсилва група ценности относно половите роли“. Предполагам, че е много по-етично да наричаме кърменето „неестествено“. Чудя се как ще продадат тази безмислица на милионите майки в тази страна [САЩ – Бел.пр.]? Сериозно, искате да кажете на майка на новородено, че нейното кърмене е „неестествено“?

Истината е, че всичко което светският феминизъм постигна в последното поколение е да се излага до крайна степен. Тази философия беше възприета от умствено неуравновесени жени, чийто стремеж за защита на жените се свежда до опита да ги превърнат в мъже. Дори и най-независимата жена, ако е здравомислеща, би била скандализирана от подобна идея. Жените, които се идентифицират чрез претенцията да са мъже, са срещат рядко дори сред не-християните; и такива жени рядко могат да имат каквото и да е влияние върху други жени. Но не бързайте да мислите, че само защото съвременният феминизъм е саморазрушителен, това автоматично ще се превърне в културна победа за църквата. Не, няма. А причината е, че църквата има неща в миналото, за които трябва да се покае. Да, особено по отношение на мястото и правата на жените в обществото. Имало е време, в което църквата е била на страната на несправедливостта по този въпрос. И ние все още не сме се покаяли за това.

Цялата статия »

от Деница Папратилова

Слушам по радиото някаква безспирна комедия. Толкова малоумщина на едно място, че просто не смея да не се присмея. За какво става въпрос ли? Ами за човешките права, отново. И по-конкретно за правата на хомосексуалистите. Пак щели да излизат да се демонстрират и заедно с това щели да си търсят правата. А за какви права става въпрос: Искат хората да сключват брак, както и да осиновяват деца, защото децата били човешко право. Пък и ядосани, че някой им се противопоставя. Чак се притесних – на тези хора никой ли не им е казал откъде идват децата?! При брак между мъж и жена (семейство) се получава, ама не, те искат хем така, хем инак.

Чудя се какво ли ще обясняват на децата, които искат да осиновяват, когато ги попитат откъде идват бебетата. А децата питат на ранна възраст, не е като да се надяваш някой в училище да ги светне по въпроса. Кой ги знае как ще пелтечат.
Цялата статия »

от Дженифър Торн

“Затова, насърчавайте се пoмежду си и се назидавайте един друг, както и правите”.
I Солунци 5:11

Дами, ние обичаме да говорим, нали? Искам да кажа, смята се, че жените говорят три пъти повече от мъжете. Оказа се, че това е мит, но явно жените говорят непрекъснато, докато мъжете са по-резервирани. Или поне така гласи митът.
Имах прадядо, който рядко говореше. Сядаше на масата за вечеря и просто гледаше към храната която желае докато някой забележи и му я подаде. Прабаба ми до такава степен разбираше от какво има нужда, че дори не беше необходимо да пита. Трябваше ѝ част от секундата, за да разбере. Тя, от друга страна, говореше постоянно. Мисля че тя говореше достатъчно и за двамата.
Като съпруги ние разбираме живота на нашите съпрузи така, както никой друг. Ние притежаваме голяма сила с това, че показваме обич, насърчаваме, и се молим много конкретно за нашите съпрузи – неща, които не само ще ги изградят, а и ще укрепят нашите бракове и ще изградят домовете ни.
От друга страна, ние притежаваме и голяма сила за разрушение. Нашите думи и тонът ни могат да разрушат общението и мотивацията, а критиките ни отнемат мира и обезсърчават. Тъй като сме близо до нашите съпрузи, лесно споделяме мислите си без предварително да отсъдим дали тези думи ще изградят или ще съборят.
Цялата статия »

от Стив Шлисел

Въпросът е, че църквата в Новия Завет е повече училище, отколкото храм.
– Chalsedon Position Paper #1

Обучението на … зрели хора е дейност на църквата. Целта на църквата не трябва да е да довежда хората в подчинение на църквата, а да ги обучава в царско свещенство способно да доведе света в покорство на Цар Христос.
– Институти на Библейския закон, Глава 14, 5 или 784 стр.

Какво става, когато се представя някаква карикатура на Исус, когато постоянно се изисква покорство без да се споменава определената от Бога цел на покорството, и когато човекът бива постоянно призоваван да бъде готов в Господа, но без конкретна цел? Тогава служението на църквата става безполезно, а животът на вярващия обезсърчаващ.
– Институти на Библейския закон, Глава 8, 1 или 467 стр.

Църквата не се ражда на Петдесятница. Тя е Бар Мицвах (еврейското встъпване в зрелост, бел. прев.), което е сериозно. Църквата има дълга, макар и разпокъсана история до времето когато пълнотата на Христовия Дух идва, – и славно, макар и трудно бъдеще. До Петдесятница, църквата, заради историята си, провиденчески посветената си организация и обещаното водителство на Святия Дух, е добре подготвена да изпълнява функцията си в света.

Белгийската изповед, в точка 27, казва: Ние вярваме и изповядваме една католическа или вселенска Църква… Тази Църква съществува от началото на света, и ще бъде до неговия край… Но не винаги е имала същата форма. В Едемската градина Бог идентифицира и отделя Църквата (тогава състояща се от двама), като използва основните елементи, Слово и Причастие, Обещание и Символ, които присъстват в църковната история, в една или друга форма. Нашите първи родители са създадени да разбират себе си и всичко друго чрез слово. Те получават определящото Божие Слово; чуват антисловото на змията. Избирайки определенията на дявола, те нарушават завета със Създателя си и встъпват в съюз с техния унищожител, като стават съпретенденти с него за трона.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Една от думите, с които се злоупотребява най-много във всички езици днес е думата „управление“. Когато повечето хора я използват, те визират федералното правителство или държавата, или общината, или градската управа, или всички тях взети заедно. Тази употреба на думата се отдалечава много от библейския ѝ смисъл, пуританската и ранно американската ѝ употреба.

Библията говори за управление като атрибут на Бога и Христос. Исая 9:6 заявява за Месия: „[У]правлението ще бъде на рамото Му.“
На човешко равнище, всяко управление е делегирано от Бога, като има седем основни нива на управление. Първото ниво (и най-основно) е себеуправлението: себеуправлението на божиите хора. Без него ще имаме единствено беззаконие. Един от основните ни проблеми днес е липсата на себеуправление.

Второто ниво е семейството. В Библията семейството е поставено като най-важната „институция“ или агенция на земята. За човека, семейството е първото и най-основно управление, училище и църква, от детството нататък. Ако семейното управление е слабо, цялата страна е слаба.
Цялата статия »