от Божидар Маринов

Не видях смисъл да се намесвам в наскоро избухналите спорове относно ченгетата в църквите. Няколко приятели – от двете страни на дискусията – ме попитаха дали няма да си кажа мнението. Обещах и на двете страни, че ще го кажа. Не че не съм го казвал и преди, още по времето, когато не беше много популярно да говориш против ченгетата в църквите. Тогава някои, които сега са най-върлите противници на ченгетата, си играеха игричките заедно със същите ченгета, против които днес викат. Макар че искрено желая да видя ченгетата изгонени от църквите, няма как да се присъединя към хора, чиято дружба или вражда с ченгетата са изцяло мотивирани от лична изгода, не от принципна позиция.

Преди десетина години, когато публично пишех против ченгетата, гласът ми остана глас в пустиня. Е, не е толкова страшно, като се има предвид, че дори по-известен и влиятелен мъж от мен, Стефан Банков, премина през същото след като публикува книгата си, Досието. В повече подробности отколкото аз бих могъл да го направя, той разкри корумпираната същност на цялата църковна система на българското протестантство, с конкретни данни как тези, които биват наричани “пастири,” всъщност активно са съдействали на враговете на църквата, и активно са препятствали Благовестието.

Е, и? Какво като ги разкри? Това случайно да предизвика вълна от възмущение из църквите? Да предизвика някакви промени, институционални, структурни, кадрови, идеологически? Банков също остана глас в пустиня. Пасторите го оклеветиха, охулиха, и на човека не му остана друго освен да се прибере в Щатите.

Но това няма чак такова значение. Господ Исус Христос беше разпънат, от римските власти, по внушение от религиозните водачи.

По-важният въпрос днес е следният: Има ли смисъл вече да се говори относно ченгетата в църквите, има ли смисъл да се водят кампании против тях, има ли смисъл въобще човек да се главоболи относно какво точно става с протестантската църковна система в България, нейното минало и нейното бъдеще?
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Една от най-редовните забележки, които съм чувал през годините, е свързана с възражението на хората за нещо в Библията или във вестниците. „Един добър Бог не би допуснал това да се случи“, сериозно заявяват те.

Това, което казват, е че Бог трябва да бъде ограничен според техния стандарт за доброта и ако Той не отговаря на този стандарт, значи нещо не е наред с Него! Истината е, че нещо не е наред с тези хора и с техния стандарт за доброта.

Това ми напомня на разглезено дете, което крещи на майка си „ти не ме обичаш“, когато исканията му не бъдат посрещнати. Стандартът на това дете изисква то да бъде удовлетворено, за доказателство, че е обичано. Ако майката изпълни изискванията му, няма да покаже любов, а безразличие и дори омраза.
Цялата статия »

от Лии Дъган

„Да се отрича смъртното наказание е да се настоява за живот за злото; то означава, че на злите хора е дадено правото да убиват, отвличат, изнасилват и нарушават закона и реда, и в това техният живот е защитен от смърт. На убиеца е дадено правото да убива без да изгуби живота си, а на жертвата и на възможните жертви е отречено тяхното право на живот. Хората могат да говорят за безусловна любов и безусловна милост, но всяко действие на любов и милост е условно, защото като го давам на един човек, аз утвърждавам условията за неговия живот и заедно с това ги отричам на други. Ако съм изпълнен с любов и милост към убиеца, аз съм без любов и без милост към неговите настоящи и бъдещи жертви. Нещо повече, тогава аз съм в открито презрение против Бога и Неговия закон.“
Р. Дж. Ръшдуни*

Преди няколко години в моя квартал една млада майка отишла на пазар с малкото си детенце. Така и не се върнала. Един мъж я отвлякъл, оставил двегодишното някъде по пътя и в следващите няколко часа, изнасилвал, биел и мъчел майката. След като я подложил на неописуеми мъки и терор я убил.

Скоро след това полицията го хванала и като го конфронтирала с обвиненията мъжът направил самопризнание. Било сигурно че е убил и бил обвинен, нямало никакво съмнение във вината му.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Едно от нещата с които повечето от нас ще се съгласят е, че телевизията е пълна с програми, които са естетически и морално на много ниско ниво. Обичайните цели на телевизионните критици са силните акценти върху секса и насилието. (Към това може да се добави и нарастващата вулгарност по телевизията, която е болезнена за гледане дори и за момент, такава евтина и унизителна представа за човека.) Но критиците прави ли са? Дали “почистване” е това, от което телевизията има нужда? Ще имаме ли по-добра телевизия ако елиминираме противните секс и насилие, ругатните и вулгарността, или действителност няма да е и по-лошо?

Нашият Господ отправи предупреждение за фалшиви и празни “почиствания”. Изгонването на един демон без човека да се поправи означава демона да се върне със седем други духа, по-зли от него (Матей 12:43-45). Такава фалшива реформа води до превръщането на хората във “варосани гобници”, които са въплащение на нечистота (Матей 23:27).
Цялата статия »