от Филип Папратилов
Много хора в днешно време търсят някаква неопределена лична връзка с Бога, някакво близко взаимоотношение, по някакъв начин приличащо на взаимоотношенията между нас хората.
Но Бог е определил заветни отношения с нас. Какво означава това?
Че нашите взаимоотношения с Бога са определени и дефинирани чрез завет, а не са свободно интерпретирани ситуационни отношения и добри чуства споделени между нас и Него.
Те са УСЛОВНИ. Заветът съдържа изискванията и описанието на взаимоотношенията – какво представляват, как се изявяват, как се наказва неспазването им.
Трябва да разберем нещо много важно за завета: заветът не е доброволен – той се налага върху нас. Той е налагането на Божието управление върху нас и чрез нас. Той ни дава нова идентичност (В Израел детето е получавало официално името си, когато е било обрязвано [Лука 1:59-60]; в България се нарича „кръщаване“; на английски исторически първото име се нарича „християнско име“).
Завета е тотален, всеобхващащ. Той включва всичко наше, цялата ни същност, целия ни имот, всичко, над което имаме власт. Няма област от живота, която да е независима от завета, към която Бог да няма претенции или интерес какво се случва там. Затова и закона е всеобхватен, защото Бог има претенции над всяка сфера, към всеки сантиметър от творението.
Цялата статия »