Десет фатални недостатъка на диспенсационализма

от Юри Брито

Диспенсационализмът не е погрешен заради своите привърженици. Като преобладаващ евангелски етос в нашата страна съм срещал хиляди верни, вярващи в Библията, ревностни светии, които се придържат към различни диспенсационални характеристики. Това е начинът, по който американската църква функционира. Повечето американски евангелисти превръщат диспенсационализма в своя есхатология по подразбиране. Тя най-добре обяснява времето, войните и най-лошото човешко поведение.

Джон Макартър веднъж отбеляза: „Правилното разбиране на есхатологията е благословение, а правилното разбиране на есхатологията ще ви пречисти“. Макартър вярва, че всяко отклонение от диспенсационните категории вреди на разбирането ни за Писанията и дори на самите нас.

Но защо диспенсационализмът е подложен на такъв удар? Защо привържениците му са остарели, докато се борят да предадат тезите на следващото поколение? И защо диспенсационализмът е преминал през толкова много вариации, които го доближават все повече до стандартните заветни принципи? През 1993 г. Кен Джентри правилно отбелязва:

Диспенсационализмът е изоставен от мнозина, а сред тези, които му остават верни, той се променя радикално в заветна посока. Лошата новина е, че: Подобно на Римската империя, диспенсационализмът е толкова масивен, че ще отнеме много време да рухне.

Действително диспенсационализмът продължава да се срива. Той не се проваля, защото неговите защитници не го защитават добре; той се проваля, защото не успява да осигури богословска и библейска последователност.

Искам да посоча десет причини за провала и упадъка на учението на диспенсационализма:

1) Буквализира текста на места, където буквалното четене е ненужно. Този подход пренебрегва богатата, жанрово наситено литературно съдържание на Библията, което е източник на дълбоко обогатяване за християнския читател. Диспенсационалната херменевтика практически няма типология. Символичните текстове се тълкуват буквално, което води до абсурдни твърдения за библейския текст.

2) Диспенсационализмът разделя богословски парадигми като закон и евангелие, като по този начин пропуска благодатното естество на закона и заповедните повеления на благовестието. Диспенсационализмът редовно отделя Стария завет от Новия завет, като ги прави напълно различни, вместо да разглежда Закона на Мойсей в приемственост със Закона на Христос, който е Новият Мойсей.

3) Той не пропуска да види завладяващата история на Израил като подготовка за историята на новия Израил. Израел е семето, посадено в изпепелените пустинни места, подхранвано от свещеници, пророци и царе, и разцъфтяло под управлението на Единствения свещеник, Пророк и Цар. Църквата е Божият Израил, зрялата невеста, която израства от пустинните места до обетованата земя на изкуплението.

4) Орязва библейски категории, които изискват много повече слава и тежест в текста. Той свежда заветните реалности до етапи, а не до съзряването на историята. По този начин този есхатологичен модел не позволява на текста да израсне от детството до зрелостта.

5) Субективизира и морализира историческите персонажи, вместо да види тяхната типологична и историческа функция в текста. Р. Ч. Спроул веднъж отбеляза, че неприязънта му към диспенсационализма се състои в това, че той ти казва, че можеш да имаш Духа в себе си и да си в състояние на спасение, без да има каквато и да е промяна в живота ти. Той въвежда понятието „плътско християнство“, като по този начин свежда до минимум ролята на послушанието и делата в спасителния план на изкуплението.

6) Отрича есхатологичните реалности, които са били обявени за истинни и осезаеми през първи век, като ги пренасят в едно бъдещо хилядолетие. Диспенсационализмът може да чете Матей 24, Марк 13 и Лука 21 и да отхвърля ясната и обективна реалност на съвременното изпълнение през първи век. Вместо да я утвърди, системата е принудена да превърне тези реалности в духовни или да направи символичния език буквален. По този начин те стигат до заключението, че такива неща не могат да се случат.

7) Разграничава Израил и Църквата, без да чете месианската история като повторение на историята на Израил. Исус Е по-великият Израил. Той преминава през цялата история на Израил, но става по-велик по сила и послушание. Той извърши това, което първият Израил не можа да постигне.

8 ) Одухотворява тази епоха и по този начин не успява да види земните преобразяващи ефекти от Христовото изкупление. Диспенсационализмът на практика пренебрегва възнесението на Исус, като го тълкува като обикновена стъпка в историята, на която Христос се застъпва за нас, но не вижда, че то изразява и изкуплението на Христос в историята, триумфа на Исус над всички народи на земята. Диспенсационалното Велико поръчение е нищожно по сила, защото свежда до минимум възнесението на властта.

9) Превръща благочестието в интроспективна парадигма, която разглежда спасението на душите като задължително условие за християнския опит. Диспенсационализмът подхожда към християнския живот в разнообразни гностични категории. Той предлага идеология на бягството от отговорност. Както Джеймс Джордан отбелязва:

Гностицизма вижда доброто и злото дуалистично… Бог е изпратил Христос, за да победи Сатана и да спаси хората от неговото владение. Същността на делото на кръста не е задоволяване на Божествената справедливост, а поражение на злите сили. Светът все още се контролира от тези зли сили, а „християните“ трябва да изоставят този свят и да съзерцават онзи свят. Спасението е грабване от този свят. Индивидуалистичният гностицизъм се фокусира само върху душите на вярващите и гледа единствено към спасението в следващия свят.

10) И накрая, диспенсационализмът разпокъсва библейската история и по този начин не успява да види всеки библейски текст като част от всеобхватното цяло. Диспенсационалните тълкуватели изолират текстове, вместо да ги виждат в цялостта на Писанието. Те приемат, че Йоан и Павел са писали извън свещеническия, пророческия и царствения контекст.

Заключение

В обобщение, диспенсационализмът е бавно загиваща система. Като модел на тълкуване той не може да издържи на изпитанието на времето или на съвременните тестове на библеистиката. Той е умрял от хиляди пъти чрез своите фалшиви учители, а освен това дори и по-учените гласове са променили своя диспенсационализъм, за да избегнат очевидната непоследователност на системата.

Диспенсационализмът не може да придаде смисъл на библейските данни. Той не може да се движи и да има своето съществуване в Библията, защото зависи от външни новинарски цикли, за да осмисли своя тълкувателен метод. Както веднъж Грег Бансен отбелязва: „диспенсационализмът практикува вестникарска екзегеза“. И така, той с право ще умре своевременно или ще се промени дотолкова, че ще бъде само сянка на ранните си проявления.

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>