от Р. Дж. Ръшдуни

Веднъж пастир Стийв Шлисел от Бруклин, Ню Йорк, ми обърна внимание на I Летописи 21:1 – греха на цар Давид при преброяването на народа, и на коментара на библейските учени отпреди няколко поколения. Учените, които смятат преброяването на Давид за зло, пишат: „Грехът на Давид при преброяването на народа се състои в това, че то е било или задоволяване на гордостта му, за да установи броя на войните, които може да събере … или, може би, още по-вероятно, за да въведе редовна и постоянна данъчна система, която той е смятал за необходима, за да осигури адекватна издръжка на монархията, но която е била смятана за … нововъведение спрямо свободата на народа.“ Днес един сенатор от щата Калифорния ми се обади по телефона, за да ми каже, че по време на обсъждането на нов данъчен закон е задал един елементарен въпрос: „Ами моралността на този данък?“ Всички са го погледнали безизразно, а след това са продължили, сякаш не бил казал нищо.

Обаче още в началото на историята на Съединените щати Джон Маршал предупреждава: „Властта да облагаш с данъци е власт да унищожаваш“. Нищо не е променило този факт. Бог ясно заявява: „Не кради“ (Изход 20:15). Някои държави действително са повишили данъците върху доходите, за да принудят едрите земевладелци да продадат фермите си. Това е кражба.

Но отговорът не е данъчен бунт, а завръщане към морала и вярата. Нашите правителства са лоши, защото ние, хората, сме неморални и получаваме такива управници, каквито сме си избрали и каквито заслужаваме. Промяната започва от нас. Само тогава тя е ефективна.