от Р. Дж. Ръшдуни

Не давайте съвет на хора, които не го търсят наистина. През годините научих, че има много хора, които питат за съвет без да им трябва. Те вече са решили какво ще правят и идват при теб само за потвръждение, не за размишление. Ако всичко мине добре те приемат похвалата за „мъдростта“ си. Ако не мине добре, те обвиняват за лошото съветничество.

Наскоро чух, че моето и името на един друг човек са използвани от някой, за да се оправдае за действията, които е предприел. Нито един от двама ни не беше дал такъв съвет. Човекът просто ни беше разказал какво възнамерява да направи, а ние само излушахме любезно. Когато се надянал на критика се оправдал с нас като съветници.

Всички се нуждаем от съвет и най-доброто място за това са Писанията. Думите в които трябва да внимаваме и да се вслушваме са Божието Слово. За всички глупаци Бог казва: „Не приеха съвета ми, и презряха всичкото ми изобличение“ (Притчи 1:30). Ако хората не чуват Бога, те със сигурност няма да чуят и нас.
Цялата статия »

от Божидар Маринов

„…Дон Хуан Австрийски язди към дома си от Кръстоносните походи.”

Преди сто години, Честъртън е написал тези думи в поемата си Лепанто. Днес малцина в християнския свят знаят за това велико морско сражение, камо ли да пишат поеми за него. По-рано този месец се навърши 440-та годишнина от Битката при Лепанто. Едва беше спомената в няколко блога. И все пак, без Лепанто, историята на Европа и на света щеше да бъде различна днес.

В утрото на 7 октомври, 1571, флотът на Свещената лига, състояща се от 202 галери и 6 галеаси, навлиза в залива на Лепанто, за да се изправи срещу най-големия флот, който Средиземноморието е виждало до този момент: 250 османски галери с повече от 30,000 войници, и 50,000 моряци и гребци. Неравенството било срещу християнския флот, но неговият капитан, 24-годишния Дон Хуан от Австрия, решил да нападне османците незабавно. Макар и млад, морските битки не му били чужди. Шест години по-рано се присъединил към военноморска армада, изпратена да спаси Малта и участвал в дебаркационния отряд на Дон Гарсия, където едва 8,000 испански войници подсигурили бреговия плацдарм и тогава нападнали превъзхождащата ги османска обсаждаща сила. Сега младият благородник щял да спечели най-великата битка през живота си. Противно на османския си сродник по чин, който дал богати обещания на поробените си християнски гребци, Дон Хуан бил лаконичен. Неговата мотивираща реч към екипажа му се състояла само от едно изречение: „Няма рай за страхливците.” Речта проработила. В средата на деня, когато битката вървяла на зле за християнския флот, венецианците и испанците задържали позициите си.
Цялата статия »

Р. К. Спроул

В крайна сметка съществуват само два подхода към етиката. Единят подход е прагматичен, а другият принципен. Разбира се, прагматизмът сам по себе си винаги е незавършен. Иначе казано, не можем да отговорим на въпроса какво работи, докато не знаем за какво работи. Например етиката на Съветска русия твърди, че добро е това, което съдейства за интересите на партията. Утилитарианистичната етика твърди, че добро е това, което съдейства за най-много щастие за най-много хора. Прагматизмът избира това, което най-добре служи на зададената цел, каквато и да е тя.

От друга страна принципния подход не гледа към бъдещето, гадаейки какво ще стане. Той твърди, че ние сме призовани да направим правилното, защото е правилно, а не защото ще създаде очаквания резултат. Всъщност този подход отива толкова далеч казвайки, че ние трябва да направим правилното, дори то да доведе лош резултат.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Човек е създаден по Божия образ и му е заповядано да покори земята я да я владее (Битие 1:26-27). Не само че е призован да упражнява господство, но това е и естеството на човека. Тъй като Бог е абсолютен и суверен Господар и Създател, чието господство е пълно и чието всемогъщество е безгранично, човекът, създаден по Негов образ, изразява тези Негови атрибути. Той е създаден да упражнява господство под Бога, като Негов назначен заместник над земята. Така господството е основен импулс в естеството на човека.

В резултат на грехопадението, обаче, импулсът на човека да господства е извратен, като вече не е упражняване на власт под Бога за Негова слава, а е желание да бъде бог. Именно това беше изкушението на сатана, че всеки човек трябва да бъде бог на себе си, решавайки сам кое представлява правилно и погрешно (Битие 3:5). Заявление на човека за върховенството му в закона и властта.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Съвремнният човек няма право да се оплаква от разрастващите се проблеми и кризи по света. Когато хората уповават на държавното управление вместо на Бога, винаги ще получават повече етатично управление вместо Божие управление. Когато хората вярват в контрола вместо в свободата, те ще получават повече заробващ контрол и все по-малко свобода.

Това в което хората уповават се превръща в контролираща живота им сила и богът, когото хвалят се познава по това на кого уповават. На американските монети все още пише „На Бога уповаваме“, но хората се надяват и се молят на националните и щатските управления. И се чудят защо Бог ги изоставя.

Св. Павел заявява, „Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.“ (Галатяни 6:7). Жътвата на нашето време наближава.
Цялата статия »