Въпрос 3 – Прави ли абсолютното Божие предопределение Бог несправедлив?

от Гари Норт

На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?
(Рим. 9:19).

Павел беше специалист по логика. Той знаеше точно какво обърканите (или бунтовни) хора ще се запитат, след като е описал закоравяването на сърцето на Фараона от Бога. Човекът, който не желае да приеме истината на Павловите думи, ще отвърне: “Ти казваш, че Бог не прояви честно безпристрастно отношение. Фараонът би могъл да се покае. Но Бог не му позволи да се покае. Какъв Бог е това? Казваш, че Той е всемогъщ. Тогава Той не е справедлив. Кой би могъл да противостои на волята на всемогъщ Бог? Но такъв Бог не е Бог на етиката, защото Той ограничава човешкото етично поведение. Аз не вярвам в твоя Бог. С други думи, Павле, ти си представил неправилно Бога. Ти свидетелствуваш грешно срещу Него. Бог или е праведен, или е върховен предопределящ Бог. Но Той не може да бъде и двете. Аз предпочитам да вярвам в праведен Бог, Който допуска човешка независима свободна воля. По-добре свят на възможностите, отколкото предопределен свят.”

Отговорът на Павел на такава логика е възмутителен за автономните хора: “Но, о, човече, ти кой си, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част – съд за непочтена употреба?” (Рим. 9:20-21). Накратко, замълчи, оплаквателю! Бог е върховен. Не издигай логически парадокс: “праведност срещу всемогъщество.”
Цялата статия »

Въведение в Макроикономиката

от Гари Норт

[Това е лекция изнесена пред клас по макроикономика в университет, чийто президент не е бил предупреден, че съм в програмата да водя лекция. Това се нарича висше образование от типа удряш и бягаш.]

Дами и господа…

Бях поканен да говоря пред този клас от вашия виден професор, който, понеже не е на постоянна длъжност, вероятно излага академичната си кариера на риск. Но тъй като е на такава възраст, че дори да го допуснат на постоянна длъжност, времето му за пенсиониране ще е дошло, той си е казал: „Защо пък не?“

Това е курс по макроикономика. Чудя се какво ще стане, ако на изпита ви първият въпрос е този:

Обобщете разликите между микроикономиката и макроикономиката с илюстрации от учебника.

Никой не задава този въпрос на изпит, защото двата курса не се взимат последователно. Това е важен аспект в преподаването на модерната икономика, понеже от първокурсниците никога не се очаква да разбират разликата, нито пък са насърчени да я разберат.
Цялата статия »

Въпрос 2 – Можеше ли Фараонът да се покае?

от Гари Норт

Защото писанието казва на Фараона: “Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят.
(Рим. 9:17)

Издигна ли Бог Фараона заради неправилна цел? Или възвеличаването на Неговата собствена слава беше достатъчна причина за издигането на Фараона? Но ако Той издигна Фараона поради тази причина, тогава как би могъл Фараонът да преодолее Божието намерение, чрез покаяние и позволение на евреите да напуснат Египет в мир?

Преди Мойсей да започне своята мисия към народа на Израел, Бог обеща, че ще закорави сърцето на Фараона. “Но Аз ще закоравя Фараоновото сърце, и ще умножа знаменията Си и чудесата Си в Египетската земя. Но понеже Фараон не ще ви послуша, Аз ще положа ръката Си на Египет…” (Изход 7:3-4).

Бог действително закорави сърцето на Фараона, за да може “да положи ръката Си” – да осъди – Египет. Това е, което Той каза на Мойсей относно Своя план доста преди първия сблъсък на Мойсей с Фараона. Можеше ли Фараонът да преодолее Божието закоравяване на сърцето си? Как? “Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той накъдето иска го обръща” (Пр. 21:1). Резултат: “Но Господ закорави сърцето на Фараона, та не ги послуша, според както Господ беше говорил на Мойсея” (Изход 9:12). Библията е ясна: Фараонът беше под върховния контрол на Бога.
Цялата статия »

Избиране на мъж

от Нанси Уилсън

Когато младите жени наближават възраст за женене е добре и разумно да помислят над желаните качества в бъдещия съпруг. Да бъде християнин и с 36.8 градуса температура не е достатъчно. Идеалния случай би бил дъщерите да имат добър пример в баща си, но понякога, поради различни причини, положението е различно. Въпреки това Писанието хвърля светлина по въпроса. Следният списък от въпроси може да предостави начало. Това не са единствените въпроси, но те засягат някои от най-важните основи.

1. Уважаваш ли го? Писанието възлага на съпругите две главни отговорности: уважение и покорство (Ефесяни 5:22-24,33; Колосяни 3:18). Тези задължения очевидно са свързани; жена, която уважава съпругът си ще намери удоволствие в покорството и защитата. Там където липсва уважение, покорството се превръща в дълг на неудоволствие изпълнен със смут, но въпреки това то се изисква. Първо, трябва да се открие какво е уважение и как изглежда. Възхищаваш ли му се и гледаш ли с уважение на него? Доверяваш ли му се, че ще взима богоугодни решения на които да се подчиниш? Покорява ли се на Божието Слово? Служи ли за пример с богоугодно покорство на тези над него? Такъв тип характер ли е, който не би направил компромис и не би се сринал под напрежение? На кратко, какъв тип християнин е той? Уважаваш ли го повече от всеки друг, когото познаваш? Способна ли си да го почиташ и подкрепяш до края на живота си? Или има ли области за които си обезпокоена и се надяваш, че може би ще ги промениш по-късно? Не се омъжвай за мъж все едно е проект; не допускай, че можеш да го промениш след като вече сте женени. Може ли той да води или ти го водиш поемайки ръководството? Ако имаш най-малкото съмнение относно тези неща, спри дотук и чакай за някой друг.
Цялата статия »

Въпрос 1 – Не мразеше ли Бог неродения Исав?

от Гари Норт

Макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава, рече ѝ се: “По-големият ще слугува на по-малкия”; както е писано “Якова възлюбих, а Исава намразих.
(Рим. 9:11-13)

Бог предрече на Ревека бъдещето на нейните двама сина. Исав щеше да служи на Яков. Павел е ясен: Бог произнесе тази присъда срещу Исав – по-големия брат, преди двамата сина да бяха родени или да са направили някакво зло.

Текстът означава точно това, което казва, ето защо той затруднява толкова много християни. Те скачат към грешно заключение: “Исав никога нямаше шанс да докаже себе си. И все пак се казва, че Бог го намрази. Това не е справедливо от страна на Бога. Бог е справедлив, така че текстът не може да означава това, което казва. Той трябва да означава нещо друго.”

Павел знаеше, че хората щяха да си кажат точно това, затова веднага задава риторичен въпрос, който има смисъл единствено ако Божията омраза към Исав започна преди Исав да беше направил добро или зло: “И тъй какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!” Тогава Павел продължава да говори за Фараона от книгата Изход по подобен начин (Въпрос 2).

Павел цитира Мал. 1:2-4. В стих 3 четем, че Бог дори осъди всички от Исавовите наследници, Едом: “А Исава намразих и направих горите му да запустеят…”
Цялата статия »

Политически спасители

от Р. Дж. Ръшдуни

Според германския историк Етелберт Щауфер религиозният принцип на Римската империя след Август е бил спасение чрез Цезар: „Спасението може да се намери единствено в Август и няма друго име дадено на човеците, чрез което да се спасят.“

Това ни помага да разберем смелостта на ап. Петър и тоталната власт, за която той заявява, че принадлежи на Хритос, когато казва за Него: „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ (Деяния 4:12).

Следователно война между Христос и Цезарите, Християните и Рим, е била неизбежна. Държавата и нейните императори твърдели, че предлагат спасение. Църквата заявява, че само Христос го предлага.
Цялата статия »

Върховенството на Божия закон

от Еван Уийлър

Да ходите по всичките пътища, които Господ вашият Бог ви заповяда, за да живеете и да благоденствувате, и да се продължат дните ви на земята, която ще притежавате.
Второзаконие 5:33

Този пасаж не важи днес за нас в Новия завет… или? Имам предвид че не сме Израил и не сме в обещаната земя, и спазването на Стария завет е отминало. Чакайте, върнете се обратно към обещанията на Авраам. Върнете се там, където Павел говори за довеждането на езичниците в Израил и дори проследете цялостната тема на Писанието; възстановяването на Едем.

Едемската градина включва благосъстоянието на Божието снабдяване, сигурност, здраве и господство, всички от които за съжаление са означени като „празни надежди на просперитет“, въпреки това, от самото начало Бог даде обещание на Адам, че ще смаже Змията (виж Битие 3:15).
Цялата статия »

0 Коментара