от Джоел Макдърмън

Някъде около 405 г. Сл.Хр., шестнадесет годишно момче, разхождайки се по английското крайбрежие, било нападнато от пирати. Те го отвлекли и го продали на пазар за роби на главатаря на Северна Ирландия, който го принудил да пасе свине. Младият мъж издържал на мръсотията, на природните стихии, на раздялата със семейството си и годините на робство.

И все пак чистият въздух и самотата му дали ценно време за духовно размишление, и той видял в мизерното си състояние огледало на собствената си грешна душа. Неговата номинална юношеска вяра прераснала в изпълнена с живот надежда и копнеж за свобода. След шест години робство, той избягал. Качил се на местен кораб, но не пристигнал в родната си страна. Вместо това пристигнал в днешна Франция. Свързал се с един манастир. Поостанал за малко, задълбочавайки и развивайки своята вяра. Било му толкова полезно, че останал няколко години; но все пак му липсвал дома. В последствие се завърнал. Имало голямо празненство и се отнасяли с него като че е възкръснал от мъртвите. В един смисъл било вярно.
Цялата статия »

от Божидар Маринов

Въпреки вярванията на много хора, в историята библейски основаното християнство е било господстваща религия само в няколко ограничени случая. Повечето от християните в историята, дори когато са вярвали истински в Христос, са примесвали своето християнство с преобладаващите езически интелектуални тенденции на своето време. Нещо повече, когато вървим през историята, не е рядко явление да виждаме християни, които предпочитат да се срамуват или страхуват от цялостното приложение на Божието Слово в своя живот, и да предпочитат „балансираното” смесване на библейски и езически ценности и практики. Малко са онези, които поемат трудния път да се противопоставят на идолите в обществото и в църквата като се посвещават да се придържат твърдо към откровението в Писанието, независимо от популярните модни идеи. И тези малцина верни на Писанието, вместо да получат уважение и подкрепа за смелостта си да прокарват пътища там, където другите християни се страхуват да стъпят, получават критика и отричане от същите онези, за които прокарват нови и опасни пътища.

Християнската Реконструкция е именно това: Тя е интелектуално течение в Църквата, чиято цел е изграждането на цялостен библейски мироглед във всяка област от живота. Мироглед не само в смисъла на „пасивно познание,” но също и като инструкции за действие за християните в изпълнение на Великото Поръчение. В продължение на повече от 30 години – от издаването през 1973 на Институти на библейския закон на Ръшдуни до сега – християнските реконструкционисти изграждат постепенно интелектуалната и практическа основа за бъдещата християнска цивилизация. Нито една от техните идеи не е взета от езическите мислители на нашето време. Християнската Реконструкция е последователно изградена върху откровението на Писанието и вярното прилагане на това откровение във всяка област от живота.
Цялата статия »

от Кевин Суонсън

Тази година съм на 43 години. Бях домашно образован от 1969 до 1981 година, като една година бях в частно християнско училище по време на 5-ти клас. Както при почти всеки, който минава през шаблонните учебни програми, не мога да си припомня всичко, което съм научил през тези дванадесет години. Но има няколко неща, които никога няма да забравя. Това са неща, на който моят баща ме научи. Както при повечето домашно образовани, баща ми участваше по-малко във формалното образование – но той винаги имаше допълнителни мъдрости, които искаше да ни предаде.

Иронично, в по късните години винаги оставаха нещата, на които баща ми ме беше научил, и ме държаха в добра позиция в някои от най-важните моменти в живота ми. Когато бях повикан в президентския офис на една от най-големите автомобилни корпорации за среща на много високо ниво с General Motors и Ford по важни бизнес въпроси, мъдростите на баща ми винаги се връщаха при мен. „Поеми отговорност за собствени си решения…“ чувах думите му в главата си, „говори силно, говори ясно и говори честно, сине мой!“
Цялата статия »

от Лия Макхенри Смит

Наложително е всяка жена християнка да разбира действителността, както и това какво Бог изисква от нея да направи в отговор на тази действителност. Защо?

Първо, защото Бог казва: „Лицемери! Вие знаете да разтълкувате изгледа на небето, а знаменията на времената не можете!” (Матей 16:3)

Исус открито порицава фарисеите и садукеите, че са способни да разбират и предвиждат незначителни неща като метеорологичното време, а са неспособни да видят собствената си порочност, както и случващото се в тяхното време. Те са невежи за това какво Бог всъщност иска от тях. Ето няколко оправдания, които жените използват, за да избягат от отговорността си да разбират времената.
Цялата статия »

от Марк Ръшдуни

Белег на неновородения човек е, че възприема смъртта като проблем. За него смъртта представлява безмислеността на живота. За християните смъртта означава, че Бог царува.

Бог създаде Адам и Ева безгрешни. Но имаше един бунтовнически път на неподчинение и смърт, по който можеха да тръгнат и те тръгнаха точно по него.

Нямаше да бъде достатъчно за човека да се опита да бъде „като боговете“, щеше да пожелае да живее вечно в този грях. Затова, в знак на милост, Бог отпрати човека от Градината и му попречи да яде от дървото на живота. Не само временният живот в градината му беше отнет, но – и вечният живот в грях. Човек все още е удовлетворен да живее е грях, да се бунтува срещу търсенето на благословения. Когато човек се оплаква от трагедия, смърт или скръб, обикновено пита „Защо?“ „Защо трябва да страдаме?“ „Защо не можем да живеем добре?“. Човекът все още иска да живее в рая, да се наслаждава на някакъв вид Едем или някаква утопия.
Цялата статия »

Предговор

Написал съм смущаваща книга. Написал съм пристрастна книга. Написал съм откъслечна книга. Написал съм непълна книга. (Мисля, че черният ми дроб е болен.)

Ако имах достатъчно време Срещу християнството би била изтощителна, изчерпателна, задълбочено проучена, внимателно нюансирана и обширно компетентна, няколкотомна творба. Уви, нямам.

Или може би не „Уви“. Тази книга е богословско самоделство и на много места залита към форма на богословско хайку (кратка форма на японска поезия – бел. прев.). Все пак мисля, че всичко това е за добре, защото ефектът на който се надявам е ефектът на хайку. В най-добрия случай, хайкуто поглежда към познатото от нов ъгъл; това към което обикновено подхождаме директно, то го представя отстрани, или отдолу, или отвътре навън, и ни помага да го видим в напълно нова светлина.

Надявам се книгата ми да има подобен ефект. Не мога да се надявам да „убедя“ читателите или да „докажа“ нещо тук, тъй като определено не съм осигурил достатъчно аргументи или доказателства, за да наложа съгласие. Вместо това се надявам да загатна, насоча, издиря или скицирам един нов подход към тези (главно еклесиологични) въпроси които обсъждам, по-скоро да променя гледната точка на читателите отколкото да убеждавам.
Цялата статия »

от Р. Ч. Спроул младши

Ако някой вземе карта на света, за да оцвети страните, които са повлияни най-силно от богословската мъдрост на Жан Калвин, ще му бъдат нужни доста фулмастери. Калвинизмът, тази система на Библейско разбиране, която, разбира се, е по-стара от Калвин, по време на реформацията се радва на по-широка приемственост дори от лутеранството. Двата основни източника на реформация се припокриват доста. Но реформираните, или калвинисткият клон на реформацията, стигат по-дълбоко не само в Швейцария, но и в Холандия. Чрез усърдния труд на Джон Нокс, Клавинизмът стига в Шотландия. Когато се връща там от изгнание в Женева, той се е подготвил да занесе реформацията в собствената си страна, започвайки с ръкополагането на Робърт Кемпбъл Спроул, мой пряк предшественик. Чрез смелостта на хугенотите, калвинизмът повлиява на Франция, макар и да не я завладява. Калвинизмът става преобладаващо богословско учение в Англия, чрез усилията на църковни мъже като Крейнмър, Латимър и Ридли, както и свободомислещи хора като Джон Бъниан.

Калвинизмът, разбира се, не е останал единствено Европейски въпрос. Наличен бил Новият свят, където различни групи от искрени калвинисти започнали нов живот. Те на свой ред, през вековете, изпратили мисионери по целия свят, основавайки църкви, посветени на калвинизма – както принцът на проповедниците Чарлс Хадън Спърджън го нарича “галеното име на християнството”. В днешни дни някои от най-големите калвинистки църкви в света са в Корея, до голяма степен благодарение на ранните мисионери, които са били там.
Цялата статия »