от Гари Демар

Твърде много коментари върху книгата Откровение твърдят, че са най-буквалната интерпретация на тази най-сложна книга в Библията. Всъщност, често се спори, дали буквалистичният метод е единствения начин да се тълкува Откровение. „Буквално” значи ли „вярно” или означава, че смисълът е „просто каквото казва стихът и нищо друго”? Не може да значи последното, тъй като никой, дори тези които твърдят, че тълкуват Откровение буквално, не тълкува всеки отделен стих буквално. Разбира се, това също не значи, че всичко е само символи, далеч не е така.

Книгата Откровение е изпълнена с огромен брой символи, които се отнасят за конкретен аспект на реалността. Ако това е значението на „буквално”, то и аз интерпретирам Библията буквално. Да тълкуваш Библията буквално – от латински litera – означава да тълкуваш спрямо нейната литература (стилът на писане). Например в Откр. 1:20 се казва: „…тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.” Седемте звезди и седемте светилника са наречени ангели и църкви. Тези съвсем ясни образи, които Йоан вижда, изобразяват нещо друго. Със сигурност, звезди и светилници съществуват реално, но в символа има нещо повече от самите им образи. Същата логика важи за по-голямата част от книгата Откровение.

Цялата статия »

от Грег Бансен

Д-р. Ван Тил ни учеше, че “няма алтернатива, съществуват само теономия и автономия” (Christian-Theistic Ethics, стр. 134). Всяко етично решение предполага някакъв краен авторитет или стандарт, който е или самоустановен закон (“автономия”), или Божият закон (“теономия”). Невярващите може да считат себе си за крайния авторитет определящ правилно и погрешно, докато вярващите осъзнават, че единствено Бог е в позиция на прерогатив.

Съвременната позиция, която с времето е придобила наименованието “теономия”, е в подкрепа на това, че Божието слово е единственият, върховен и неотменим стандарт за действията и отношенията на всички хора във всички сфери от живота. Нашето задължение да пазим Божия закон не може да бъде оценявано от извънбиблейски стандарт, като например дали конкретни изисквания (когато са правилно изтълкувани) са свойствени за отминали традиции, или съвременни настроения и практики.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

През последното си пътуване до Америка, Колумб се разболява много сериозно по време на голяма опасност и вероятен бунт. Много изморен и на легло с висока температура, той е слаб не само физически, но и духовно.

В дневника си пише към себе си: „Викаш за помощ със съмнение в сърцето си. Запитай се кой те е опечалявал толкова горчиво и често: Бог или света? Благословенията и обещанията, които Бог дава, не са отменени от Него. Нито казва на тези, които Му служат, че е имал друго предвид, или трябва да се разбират в друг смисъл. Нито пък нанася някакви мъчения, за да покаже силата Си. Каквото обещае изпълнява в повече, защото такива са пътищата Му.“
Цялата статия »

от Р. Ч. Спроул, младши

Между Божия град и града на хората има огромна разлика. Въпреки това, между съравноваващите се армии на семето на жената и семето на змията има нещо общо – всички сме грешници. Всъщност определящото качество на разликата може да бъде открито в начина, по който гледаме на греха. Ако анкетираме тези извън Божието царство по въпроса за злото, повечето от тях ще започнат да разсъждават чрез своите любими отговори на този често задаван въпрос: защо на добрите хора им се случват лоши неща? Това е така, защото за света проблемът със „злото“ е повече проблем на човешкото страдание. „Злото“ се дефинира в умовете им чрез неща като урагана Катрина и Уилма или това, което понякога наричаме „Божии дела“.
Цялата статия »

Как на практика да изградим умения свързани с бъдещето на нашите деца?
Говорител: Явор Русинов
Място на провеждане: Бургас
Дата: 24.09.2011

Разговарят двама безработни:
– Навремето ми казваха: „Учи, сине, за да не работиш, учи, сине, за да не работиш“ – и аз тогава учих, учих и ето сега не работя…

За съжаление анекдотите често отъждествяват реалността. Университети продължават да произвеждат безработни с почти нулев шанс на реализация по специалността. Академичното знание придобито в гимназиите и висшите училища е неадекватно на пазара. И въпреки всичко това родителите не жалят пари и време, за да обрекат децата си на безработица и зависимост.
Цялата статия »