от Тифани

Никой не иска да бъде роб. Никой не пораства стремейки се да бъде слуга. В независима, себецентрична Америка, всички желани позиции са на върха.

Думи като „роб” и „слуга” имат негативно значение, което ни кара да мислим като за „нискоквалифициран,” „подчинен” и, в много случаи, несправедливост или нарушени права. Тогава няма нищо чудно във факта, че много жени са отблъснати от идеята да посветят своето време и енергия в „служене” на съпрузите си. Без съмнение същата фраза отблъсква доста от вас дори само като я четете.

Дори само споменаването на идеята, че жената трябва да бъде на вратата, за да посрещне съпруга си, с децата под ръка и вечеря на масата, незабавно разгневява жени, които ти казват, че си заседнала в петдесетте, или че имаш примитивен ум, неспособен на истинско критично мислене (или както една жена атакува блога ми казвайки „Когато се прибера вкъщи, казвам на съпруга си да отиде до хладилника и да МИ донесе каквото аз искам”).
Цялата статия »

от Р. Ч. Спроул младши

Това е момент от който се срамувам дълбоко. Събранието в офиса ставаше все по-напрегнато. Аргументите бяха по-скоро разпалени. По време на дебата отрих, че не съм съгласен с мнението на президента на организацията, който беше и председател на борда. Той направи някакво предложение, на което аз отговорих: „Да не си се побъркал?“, докато останалите в стаята ме зяпаха шокирани.

Председателят остана спокоен и ми отвърна, че е съвсем наред. Знаех, че съм постъпил неправилно веднага щом думите излязоха устата ми. Когато събранието приключи, отидох при председателя, за да му се извиня. Той ми прости веднага. Не бях учуден, тъй като той ми беше прощавал откакто се помня. Председателят беше моя баща.
Цялата статия »

от Петър Порумбачанов

Разбра се, че това, което пише по-долу в този текст е твърде непопулярно сред легалистите, числящи себе си към Църквата на Христа. Доста „християни” спорят с фарисейски плам, когато стане дума за това имаме или не свободата да защитим праведните, като дадем нереална информация на противниците си. Повърхностните християни веднага квалифицират подобна възможност като лъжа и не желаят да коментират пасажите в Словото, които очевидно противоречат на техните моралистични аргументи.

Лошото познание на Библейският текст е като проказа за номиналните вярващи, които биха подложили на сеч всеки християнин, стига палача да попита къде е скрит меча. Тази посредственост е опасна за моралистите, но те сполучливо са нагодили теологията си към собствените си религиозни постановки. Така, въпреки че самите те страдат заради своята „честност”, предпочитат да нарекат преживяванията си страдание за истината, вместо така, както всъщност трябва да се наричат – глупост.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Наскоро една от дъщерите ми ми даде снимка на меню от 1843 г. Ресторантът е най-добрият в Ню Йорк, Делмонико. Цената за цяла вечеря е била точно 12 цента. По-скъпа ли е станала храната от тогава? Всъщност не; парите са станали по-евтини.

По времето около войната (1938-39), един приятел си построи къща за 7,500 долара, с ръчно редени керемиди от добър майстор, майсторска дърворезба и т.н. Днес тази къща струва 100,000 долара. Това е същата къща, 30 години по-стара, но парите са по-евтини.

Един мъж, който познавам, е женен вече 27 години. Когато се оженили, той и жена му били на еднаква възраст, но сега той е с пет години по-възрастен от нея! Тя е променила броенето.
Цялата статия »

от Р. Ч. Спроул

“Колко обичам аз Твоя закон!” (Псалом 119:97). Какво странно заявление на привързаност. Защо му е на някой да отправя любовта си към Божия Закон? Законът ограничава изборите ни, ограничава свободата ни, измъчва съвестта ни и ни затиска с огромна тежест, която не може да бъде преодоляна, и все пак псалмистът заявява привързаността си към него чрез пламенни думи. Нарича го по-сладък от мед в устата (Псалом 119:103).

Кое е това в Божия Закон, което може да подбуди такава привързаност? На първо място, Законът не е комплект от абстрактни правила и регулации. Той разкрива волята на Законодателя и в това отношение е изключително личностен. Законът разкрива на творението съвършената воля на Създателя и в същото време разкрива характера на този, чийто Закон е. Когато псалмистът говори за привързаността си към Закона, той не прави разлика между Божия закон и Божието Слово. Също както християнинът обича Божието Слово, така трябва да обичаме и Божия Закон, защото Божието Слово действително е Божият Закон.
Цялата статия »