от Ева Х.

Не трябва да съдите книга по корицата ѝ. Това е истина. И ако имате време в библиотеката да прелистите и да прочетете задната корица или половин глава, ще се прибирате у дома с невероятна книга, дори и корицата всъщност да не е обещавала много. Но колко често имате време за всичко това? Между децата, домакинстването, работата, семейството, хобитата… доста често връхлитаме в библиотеката и изхвърчаме от нея за петнадесет минути и трябва да се задоволим с първите впечатления. След известно време ставаш доста добър в това. Наясно си кой тип илюстрации най-вероятно обещават добра книга или какъв тип шрифт е най-често използван просто за да привлече внимание към евтина, сензационна, научнопопулярна книга. Често имаме приятна или неприятна изненади, но като цяло знаем какво сме взели. В края на краищата научният труд обикновено няма цветна снимка на деца, играещи на фона на житно поле, а семейните романи рядко имат лъскава черна и обложка с кървави капки около заглавието.

По същия начин, хора, които нямат време да ни опознаят наистина и са изненадани от нашата личност, трябва да ни съдят по това, което виждат – жената, която подминаваме в бакалията, библиотекаря, хората, които срещаме на улицата. Въпреки че е вярно, че красотата започва отвътре, начинът по който се представяме показва дали ни е грижа за чувствата на другите, които ни срещат. Не е речено, че трябва да се обличаме по начин, който да предизвиква внимание, но да се представим с красотата, с която Господ ни е надарил, незасенчена от повърхностност или небрежност, е деликатен жест.
Цялата статия »

от Джоуел Макдърмън

Християнските родители днес се чудят защо по-голямата част от техните деца напускат Църквата и никога не се завръщат в нея. Ето отговора на този въпрос: Голяма част от проблема се дължи на факта, че повечето християнски пастори, учители и родители постоянно и безсмислено тъпчат върху темите Грабването и Последните дни. Чували сте фразата „Икономиката, глупако.“ В днешно време християнският еквивалент би трябвало да бъде – „Есхатологията, глупако.“

Вашата есхатология е от значение. Вярата ви за бъдещето ще повлияе до голяма степен върху начина, по който живеете живота си, ще повлияе много и на вашия характер. Тази истина е още по-актуална във време на криза. Истинските вярващи ще постъпят според вярата си без дори да се замислят. Това може да нанесе вредни последици, които може да са дори трагични.

Скорошен трагичен пример е случаят на Лин Бендето, 47 годишна жена от Калифорния, която се опитала да убие децата си за да ги пощади от участта да преживеят Голямата Скръб. Тя вярвала на предсказанието на Харолд Кампинг, че Грабването ще се случи на 21 Май, 2011 г. и очевидно се страхувала, че тя или дъщерите ѝ ще го пропуснат. Бендето прерязала китките и гърлата първо на двете си дъщери, едната – на 11, другата – на 14 години, а след това повторила действието върху себе си.
Цялата статия »

от Петър Порумбачанов

Една от честите атаки срещу християнството е, че то противоречи на разума и логиката. Всъщност, мнозина от критиците започват още от думата вяра, обявявайки смело, че дори използването на подобно понятие, дава достатъчно основание да бъде отхвърлена всяка претенция на християните за каквато и да е рационалност. Езичниците дефинират вярата най-често като: „увереност в нещо, въпреки доказателствата срещу него” или „увереност в нещо дори при отсъствие на доказателство за него”. При подобни твърдения, неминуемо ще е нужно да пиша за презумпции, но преди това трябва да разберем защо езичниците твърдят, че християните настояват да вярват в нещо, което знаят, че не е истина!

Та какво рационално, нормално, непротиворечащо на природните закони има в убеждението, че Бог е станал човек, че море се разделило на две, че Слънцето е останало неподвижно, че трима евреи не изгорели в огнената пещ, че Илия потеглил към небето с огнена колесница, че Исус е умножил рибата и хляба, направил водата на вино, възкресил мъртви и т.н, и т.н.!? Всички тези неща, „противоречат” на здравия разум и мнозина не желаят да се съгласят с подобни твърдения, които очевидно са ирационални.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Животът на Олимпия Фулва Мората (1526-1555) е доста различен от днешните ни представи. Брилянтната дъщеря на велик италиански учен, която става известна писателка и философка. Но за момиче, което е израстнало сред доста добри обстоятелства, животът ѝ е особено бурен. Ранните ѝ години са били луксозен и щастлив аристократичен живот. Когато се премества в Германия със съпруга си, Андрю Грънтлър, са затворени зад стените на град Швайнфурт, във Франкониа, за девет месеца. Извън стените върлува смъртна епидемия. Андрю също се разболява и замалко не умира. Градът е превзет и те изгубват ценните си притежания в пожара и плячкосването, и избягват, за да спасят живота си. След тези събития затварят съпруга ѝ. След промени, заминават за Хайделберг през 1554, където Андрю е професор по медицина, но след две години Олимпия умира и скоро след това умират съпругът и брат ѝ; здравето им е разхлабено от епидемията, глада и бягането. И тримата са погребани в Чапела Св. Петър в Хайделберг.

Животът за забележително и брилянтно момиче, което е израснало с кралски особи, почтеност и учени, е бил кратък и труден. Но Олимпия, посветена християнка, заявява, “Наградата от живота идва не от ученето, а от конфликтите и опитите.” Може да има твърде много конфликти и опити, и със сигурност Олимпия е минала през по-голям дял от тях, но никога не се е оплаквала. Вместо това тя е смятала, че това я изгражда.
Цялата статия »

от Крис Ортиз

През 1986 година взех една странна книга назаем от един приятел, който ме увери, че животът ми ще бъде коренно променен. И преди съм го чувал. Всяка книга обещаваше толкова славно трансформиране, но обикновено малко или изобщо не променяше вярата ми. Тази книга беше различна и приятелят ми беше прав: предстоеше ми да бъда изумен.

Книгата е Възстановеният рай: Библейска теология на господството от Дейвид Чилтън. Има странна корица изрисувана с една от онези майсторски илюстрации използвани често за книгите на Dominion Press – изображение на златна планина, водопади, разцъфнали цветя с капки вода. Корицата сама по себе си e революционна. Кориците на повечето книги за „последните времена“ изобразяват облаци от взрив или горяща планета. Тази изобразява една визия за рай, който, заедно със заглавието, веднага ме провокира с очевидната си теза: че Бог няма да унищожи света утре, а по-скоро ще го възстанови до първоначалната му слава.

Тъй като бях отраснал в нехристиянски дом, нямаше много за отучване. Признавам, че бях приел третокласната есхатология на надвисналите последни дни, но като цяло съм оптимист. Също така бях харизматик. Следователно всичко, което намекваше за прогрес на християнството, ми харесваше.
Цялата статия »