от Р. Дж. Ръшдуни

Малко неща са толкова често криворазбрани колкото са същността и значението на теокрацията. Обикновено се предполага, че това е диктаторско управление на самоназначили се хора, които твърдят, че управляват от името на Бога. В действителност теокрацията в библейския закон е най-близкото нещо до цялостното либертарианство, което може да съществува. В библейския закон единственият обществен данък е при преброяването, еднакъв за всички мъже над 20 годиншна възраст (Изход 30:11-16). Този данък осигурява компенсация или защита на хората, т.е. осигуряване на защита за гражданите от страна на държавата под формата на министерство на правосъдието (Римляни 13:1-7). Този силно ограничен данък е продължен от евреите след падането на Йерусалим и от 768-900 сл. Хр. спомага еврейското княжество Нарбон (във Франция) и други райони да станат важни и влиятелни области (виж Arthur J. Zuckerman: A Jewish Princedom in Feudal France 768-900; New York, N.Y.: Columbia University Press, 1965,1972). Този данък е ограничен до половин шекел сребро на човек.

Всички останали функции на държавата се финансират от десятъка. Здравеопазване, образование, социални грижи, поклонение и т.н.; всички те се осигуряват чрез десятъци и дарения. Една десета от този десятък (т.е. един процент от доходите на човек) отиват за свещениците, за поклонение. Вероятно еквивалентно количество отива за музика и за поддържане на храма. Десятъкът е данъкът на Бога, осигуряващ основно управление по Божия начин. Вторият и третият десятък финансират социалните грижи и семейната почивка и веселие пред Бога (виж E.A. Powell и R.J. Rushdoony: Tithing and Dominion, Ross House Books, P.O. Box 67, Vallecito, California 95251).
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

През 1963 година в университета по право Йеил Л. Л. Фулър изнася лекции на тема “Моралът на закона”. В тези лекции той говори за омразата на Карл Маркс към взаимната зависимост. Омразата на Маркс към зависимостта го е довела до отхвърляне на капитализма за сметка на социален ред, в който всички мъже биха имали равен капацитет да правят всичко и следователно не биха имали нужда един от друг. Фулър описва позицията на Маркс като една от “фундаменталните диверсии на зависимостта.”

Тази диверсия е типична за грешните хора, чието желание е да си бъдат сами богове и да определят какво е добро и зло за тях самите (Битие 3:5).

Ние като християни имаме създадена нужда един от друг, защото сме Божии творения и безпределно имаме нужда от Господа. Мъжът не беше създаден да живее сам (Битие 2:18). Самотата е форма на смърт и отшелническото затворничество е тежка форма на на наказание.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Двата най-големи врага за Карл Маркс са били библейският Бог и семейството. Свързани помежду си, той е гледал на тях като на големите защитници на частната собственост. За Маркс и Енгелс частната собственост е била крайъгълният камък на семейството, а семейството – основната институция на Библейската религия. Християнството е трябвало да бъде атакувано, за да бъде унищожено частното притежание на собствеността.

Маркс и Енгелс правилно са знаели кои са истинските им врагове. Библията защитава собствеността в две от десетте заповеди: “Не кради” и “Не пожелавай къщата на ближния си … нито какво да е нещо, което е на ближния ти”. Но това не е всичко. Мойсеевият закон не включва данък собственост: човек, богат или беден, е бил подсигурен в къщата и земята си от изселване или конфискация, и Левитският закон изрично подчертава това. Библейският закон възлага сигурността на човека в притежанието на частна собственост без възможност за конфискуване. Американските колонии преднамерено са следвали Библейския закон и са избягвали да налагат каквито и да било данъци върху собствеността. В някои щати е нямало данъци върху собственост до Гражданската война. Наскоро Небраска изостави държавния данък за собственост и щатския данък за доходи. На Камбаната на освобождението е надписан стих от Библейския закон за собствеността: “Да прогласите освобождение из цялата земя на всичките ѝ жители” (Левит 25:10).
Цялата статия »

от Божидар Маринов

Представете си, че разговаряте с две личности: социалист и Мъри Ротбард. Представете си, че социалистът изказва следното мнение:

„Няма капиталистически или социалистически начин да се помогне на бедните. Има само един начин: да им се дадат пари, за да си купят стоките, от които се нуждаят.“

Как би отговорил Мъри Ротбард на това?

Тези от нас, които са научили много от Австрийската школа и самия Ротбард могат лесно да отгатнат какво би отговорил. Той би казал нещо подобно:
Цялата статия »

от Марк Ръшдуни

Безотговорността на съвременния човек до голяма степен произтича от еволюционния натурализъм. Модерната наука е изобретила натурална история на човека, в която той е много пасивен.
Според еволюционната догма, човек е продукт на естествени процеси. Той не е създаден от справедлив Бог, но от “природата”. Той е такъв, какъвто е, заради наследствеността си и околната среда.

Натуралистичната наука се е разделила на два лагера относно настоящата отговорност на човека към околната среда. Единият лагер възвеличава природата като първостепенна. Той възприема всяка форма на живот като продукт на естествени процеси и вярва, че човек трябва да се съобразява с тези процеси. В този лагер са радикалните природозащитници. Те се страхуват, че човешкият интелект и неговите технологии имат прекалено голямо влияние върху живота и застрашават да разрушат непокътнатите процеси на еволюцията.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Хората определено често са ни проблем. Повечето от нас не веднъж са преживявали печални и скъпо струващи опитности заради глупостта и греха на хората. Към това можем да добавим факта, че собствената ни глупост и грях често са проблем за нас.

В резултат много хора неоправдано са се загрижили да предпазват себе си, действията си, групите си, клубовете си, църквите си и общностите си от глупаци и мошенници. До определена степен такава загриженост е необходима, но когато се стигне до крайности става опасно. Няма защитна система срещу глупаци, която да държи такива хора настрана. Докато човек е част от каквато и да е група, там винаги ще има потенциал за грях или глупост.

Този проблем възниква по времето на ранната църква между гоненията. Много членове и проповедници били изправени пред смъртни заплахи от Рим, който отричал Христос и Неговата църква. Църквите се разделили заради този проблем. Трябвало ли такива хора да бъдат приети отново или е трябвало църквата да засили изискванията си, за да се опита да елиминира всички тези хора?
Цялата статия »