от Денис Пийкок

Всеки образован човек знаещ нещо за стратегията на така нареченото „разрушаване на културата“ знае, че промяната на значението на думите е основна част от процеса. Между другото, „разрушаване“ е първият термин използван от Марксистките революционери, за да опишат процеса на систематично унищожаване или основно изменяне на властващите и ценностни структури в едно общество, и заменянето им с нови. С други думи това е „изкуството“ на Обществената революция да използва думи вместо оръжие, за да събори съществуващите обществени структури и институции. То работи ефективно ако саботьорите контролират значим достъп до масовите медии, радикални студентски групи и „връзки“ с групи в целевото общество, които са понесли реална или привидна несправедливост. Другата нужна съставка за успех е „политическо мнозинство“, което едновременно не знае за стратегията на разрушителя и дори да разбере би било „твърде учтиво“, че да се съпротиви с равна или по-голяма сила от тази на разрушителите революционери. Невероятно; мислите ли, че може би описвам съвременна Америка? Откакто се помня, политическите стратези на гейовете са най-добрите, които съм виждал; понеже съм ученик на историческа революция, това подсилва мнението ми. Добрата „лингвистична стратегия“ е форма на изкуство. Обърнете внимание на настоящата двусмисленост или промяна на значението за последните около 40 години на важни думи като: „свобода“, „толерантност“, „предубеденост“, „избор“, „семейство“, „американски“, „разнообразно общество“, „единство“, а сега „брак“. Това е само кратък списък – ами думата „гей“? Моят Webster речник никъде не посочва, че има значение „хомосексуален“. Тия хора си ги бива.
Цялата статия »

от Петър Порумбачанов

Целият свят непрестанно предизвиква християните, които трябва да защитят адекватно своята вяра. От това, колко подготвен е всеки от нас зависи доколко успешно ще защитим убежденията си. Християните са провокирани ежедневно от близки и роднини, от приятели и комшии, от телевизия, кино, литература, учебни програми, политика, улични реклами и плакати, отношение на хората към други хора и самоотношението, което всеки има. Всички тези възможности са шанс за добрият апологет да бъде успешен свидетел за Христос. Всяка ситуация е повод за правна защита на християнството.

Никой не може да се оплаче, че има недостиг на възможности или теми в които може да участва, за да прояви своите дарби за слава на Бога. Има достатъчно фронтални атаки срещу християнството от страна на атеисти и езичници. Огледайте се около вас и ще се убедите, че е по-трудно да разпознаете християните от всички останали. Мнозина ще претендират, че са християни, макар животът им категорично да доказва, че не са. Такива заслужено ще чуят думите на Господа, записани в (Матей 7:23) „Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.”
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

От надежден източник знам, че действията на един шофьор по големите градски магистрали имат последствия с голям обхват. Ето защо ако на конкретно място на една магистрала шофьорите в някоя лента, или всички ленти, в даден момент спрат техните коли, ще настъпи голяма верижна реакция. Поне за час, а понякога и за два, всички коли достигащи приблизително това място по време на пиков час ще спират. С едно действие се създава верига от последствия и реакции, които продължават дълго след като спрелия шофьор е преминал.

Такава верига от последствия е дори по-осезаема в света на идеите. Винаги, когато някой подхвърли идея, противоречаща на Божиите цели, следва дълга верига от реакции и последствия. Нашият Господ адресира това, когато заявява: „А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини” (Матей 18:6). Ние не живеем в свят без хора. Това, което сме, и това, което правим, се отразява на света около нас. Способни сме да създадем различни последствия чрез действията си. Нашето нежелание да вземем позиция се предава на другиие хора и така се превръщаме във воденичен камък, който ги препъва. Отново, нашите погрешни или зли решения, думи и действия, оказват въздействие върху нашия свят, което увеличава злото, с което правим компромис.
Цялата статия »

от Марк Р. Ръшдуни

Имаш проблем с авторитета. Възможно е да не се обличаш или да се държиш като останалите. Всъщност може би се смяташ за сравнително традиционен и консервативен, но си бунтовник в сърцето си. Всички сме такива.

Ние имаме проблем с Божият авторитет. Писанието ясно казва, че проблем на човека е грехът и същността на първия човешки грях в Едем е неговия стремеж да “бъде като Бога, да познава доброто и злото” (Битие 3:5). Всички грехове са следствие от това първо грешно желание да мислим, говорим и да постъпваме като богове. Тази дързост е в основата на нашето греховно естество. Грехът поставя нашия авторитет и закон над Бога и Неговия закон.
Цялата статия »

(думата християнство е в кавички, защото християнството никога не е позорно, но ако е позорно, значи не е християнство)

от Петър Порумбачанов

Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него,
като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело.
(Тит 1:16)

Често християните се държат прекалено фриволно в общуването с враговете на Бога, като оправдават своето поведение за временно приемане на противниковите тези, с това да разчупят ледовете и да достигнат до сърцата на атеистите. Ако тези християни, бяха наистина защитници на Вярата, никога не биха приели и използвали в разговорите си презумпции, които пренебрегват, омаловажават или дори отричат Христос, като единствената Мъдрост и Истина. Тези човеци винаги забравят, че спасителната вяра не може да е основана на човешка мъдрост или хуманистични презумпции. Никой апологет не говори позовавайки се на мъдростта на този свят, защото тя е осуетена от Бога ( I Кор. 3:19). За сметка на това, мнозина считащи себе си за християни, се възхищават на глупавата човешка логика и мисъл, подведени от някое красиво изплетено изречение. Такива вече са се потопили наново в бълвоча, от който току що са били измъкнати.
Цялата статия »

от Гари Демар

Американската конституция заповядва: „Не може да бъде избирано за президент лице, което не е навършило тридесет и пет годишна възраст и не е било постоянен жител на Съединените щати в продължение на четиринадесет години” (Член II, параграф 1). Значи ли това, че кандидатът не трябва да бъде поставен под съмнение относно способностите и ограничения му опит, ако отговаря на изискването на конституцията само защото е на тридесет и шест годишна възраст? Някои смятаха Роналд Рейгън за прекалено стар. Той беше на 69, когато зае поста през 1981г. Рейгън обърна с главата надолу безпокойството за възрастта му по време на втората му предизборна кампания през 1984г., когато обеща за своя 56-годишен опонент, демократа Уолтър Мондейл, да не „експлоатира за политически цели младите и неопитните”. Въпросът за възрастта преследваше и Джон Маккейн. Въпросите за възрастта са важни, а също и тези за религията.
Цялата статия »