от Р. Дж. Ръшдуни

Съвременността е създала нов възглед за закона. На него се гледа като на противопоставящ две сфери; едната сфера – обществената, принадлежи на държавата и нейния закон и юрисдикция. Другата сфера е личната, която е извън закона на държавата. Разграничението е модерна измислица, създадена от привържениците на държавния контрол. Нещо повече, правото да се определя обхвата на обществената сфера е запазено за държавата. Естествено, тя постепенно увеличава претенциите си за сметка на личната сфера, която постепенно се свива.

На всичкото отгоре държавата се чувства свободна да определя кое е обществено и кое е лично. До неотдавна абортът беше в обществената сфера и подлежеше на закон; сега общо взето е преместен в личната сфера и е въпрос на мнение или личен избор и не подлежи на закон. Хомосексуалността изцяло е прехвърлена от обществената сфера и от законовия контрол в личната сфера и свободния избор. Правят се опити да се осъществят подобни прехвърляния с проституцията, кръвосмешението и скотоложеството.

Междувременно от частната към обществената сфера биват прехвърляни и други области: семейството, особено децата; църквата и християнското училище; медицината и много, много други.
Цялата статия »

от Гари Демар

Получих e-mail от една библиотекарка, която отговори на следното твърдение заявено от мен:

“Теокрацията е идея, която не може да се избегне. Отхвърлянето на едно теократично правителство води до избирането на друго теократично правителство.”

Тя предложи следното възражение:

Горното твърдение не е вярно. Има други форми на диктатура или автокрация, които нямат нищо общо с Бога или с това да бъдат бог. Върховният Съд не се нарича бог и не предприема действия, като теокрация. Може би смятате, че ви налагат възгледите си, но това не ги прави теокрация. Освен ако хората, които наричате теократични (Маурин Доуд, Бил Мойерс и др.) създават правителство, основано на Божи правила (Християнство, Ислям, Юдаизъм), това не е теокрация. Коригирайте си терминологията. Не познавате политическите термини и злоупотребявате с думата теокрация. Разбира се, много християни не ходят на уроци по логика и ще повярват на думите ви, но вие сър, грешите.

Отговорих ѝ като посочих, че тя ограничава значението на думата “теокрация” в теологичната ѝ употреба:
Цялата статия »

от Джон Оуен

Отец е излял гнева Си заради; Синът е понесъл наказание вместо:

1. Всичките грехове на всички хора.
2. Всичките грехове на някои хора, или
3. Някои грехове на всички хора.

В такъв случай може да се каже:

• Ако последното е истина, всички хора имат някакви грехове, за които да отговарят, следователно, никой не е спасен.
• Ако второто е истина, тогава Христос е страдал заради всичките грехове на всичките избрани в целия свят, и това е истината.
• Но ако първото е вярно, защо не всички хора са свободни от наказанието за техните грехове?

Вие отговаряте: “Заради неверието им.”
Аз питам, неверието грях ли е или не? Ако е, тогава Христос или е понесъл дължимото наказание за него или не е. Ако го е понесъл, защо неверието ги възпрепятства повече от другите грехове, за които Той е умрял? Ако не го е понесъл, тогава Той не е умрял за всичките им грехове!”
Цялата статия »

от Д-р Майкъл Влах

Забележка от Nicene Council: Д-р Влах е диспенсационалист богослов, който преподава в The Master’s Seminary.

Забележка от Парчета разум: Тази статия е информационна. Ние не заставаме зад идеите, които са изложени в нея. Есхатологичният възглед на нашия екип е Постмилениализъм.

Въведение

От средата на 19 век богословската система позната като диспенсационализъм е оказала голямо влияние върху възгледа на много християни относно еклесиологичната и есхатологичната доктрина. В тази статия ще проследим историята на диспенсационализма и ще обърнем внимание на основните вярвания, свързани с тази система.

История на диспенсационализма

Богословите продължават да спорят относно произхода на диспенсационализма. Диспенсационалистите твърдят, че основите на диспенсационализма водят началото си още от апостолите и първото поколение на църквата. Тези, които не са диспенсационалисти твърдят че това е ново богословие, което се е появило през 19 век. Ясно е обаче, че диспенсационализмът, като система е започнал да се появява в средата на 19 век.
Цялата статия »