от Божидар Маринов

Преди години един реформиран американски мисионер в Европа ми се оплака, че в основаната от него църква има само едно семейство.

– Защо не насърчиш несемейните да започнат семейства? – го попитах аз.
– Няма да стане – ми каза той – повечето са жени. Не се нуждаят от моето насърчение. Просто няма мъже на разположение. Понякога на събранията идват мъже но не се застояват. А малкото мъже които имаме не са заинтересовани от брак.

Сещам се само за едно решение за проблем в църквата: пастирът трябва да проповядва Библейското му разрешение.

– Може би трябва да започнеш да проповядваш и да поучаваш върху семейството. Така ще насърчиш мъжете да се оженят, да имат семейства и деца, да станат отговорни възрастни.
– Правя го, – каза той – проповядвам и поучавам какъв чудесен дар е семейството, проповядвам как Бог благославя семействата.
– Нещата за взаимоотношения ще привлекат и насърчат предимно жени. Ами нещата, които привличат мъжете? Проповядваш и поучаваш ли предназначение, това, за което е създадено семейството? Поучаваш ли заповедта за плоденето и изпълването на земята, за многодетството и превземането на културата чрез тях? Проповядваш и поучаваш ли за образователната функция и цел на семейството; възпитаването на децата в Господа? Учиш ли ги на предназначението на семейството като Божия институция за икономически решения и действие? Поучаваш ли ги за ролята на бащите като защитници и завоеватели? Поучаваш ли ги във функцията на семейството като обргижваща агенция, единствената институция назначена от Бога да се грижи за бедните и нуждаещите се? – го попитах аз.

В разговора ни се разбра, че той не поучава тези неща. Беше малко притеснен да говори по въпроса за децата поради причината, че Европа така или иначе е пренаселена, както и ниския доход на повечето хора – наличието на много деца би създало тежко бреме на младите родители. Говоренето за многодетство не било популярно в Европа. Икономическата функция на семейството: не беше сигурен относно това, защото в семинарията никога не го е учил; а и това е част от нещата с „относителна важност“, а не Благовестието, а той не трябваше да проповядва нещо друго освен Благовестието. Относно образованието, в Европа имат много добри държавни училища, така че бремето на образованието може да бъде снето от родителите, за да могат те да се фокусират върху духовните неща в Благовестието; на всичкото отгоре единствената приложима алтернатива е домашното образование, а той е загрижен дали домашно образованите деца после ще могат да си намерят работа в Европейската икономика. Не иска да поеме отговорността да дава съвети на родители, които съвети в последствие може да се окажат непрактични. „Пазители и завоеватели“ не му беше ясно, в крайна сметка не се опитваме да наложим християнска диктатура, а сме загрижени единствено за спасението на тези души, пък Европа така или иначе има много ниска престъпност. Грижа за бедните? Същото нещо: Европа има чудесна социална система, няма нужда от притеснение за бедните – държавата върши много добра работа.
Цялата статия »

от Грег Бансен

В какво вярваме

Нека започнем като си припомним какво означава Заветно богословие. Бог се разкрива в страниците на Писанието конкретно като Бог, Който пази завета. За да бъдат разбрани личността и действията Му правилно, ние трябва да Го виждаме в светлината на завета, който е направил и реазлизира с Неговия народ.

Вече сме виждали, че отношението между Бог и човек от самото начало е заветно по естество. Неговият завет е заветен по естество. Заветът Му с Адам е милостив по характер, суверенно наложен, взаимно свързващ, изискващ доверие и подчинение от страна на Адам, и включва санкции (благословения или проклятия). Когато Адам съгреши, Бог милостиво реустанови заветно отношение с него, в който завет милостивият и обещаващ характер се простират още по-нашироко – в обещанието за идващ Спасител, обещание, което прогресивно се разгръща и надгражда през целия Стар Завет.

Така всички завети след грехопадението (дори Мойсеевото управление) са милостиви по характер, допълващи и разширяващи предишните с Христос и Неговото изкупително дело в центъра – а не фокусиращи се толкова върху евреите или земята Палестина. Старият Завет гледаше напред към Христос и Неговото дело (чрез предвиждане и пророчество), докато Новият Завет гледа назад към Христос и Неговото дело, прогласявайки благовестието, че Божието спасително царство вече е дошло. Тогава това всъщност е един всеобхващащ завет под различни администрации.
Цялата статия »

от Р. К. Спроул

Може да се случи дори във внимателното системно богословие. Колко повече с популярната евангелска терминология? Взимаме това, което Библията всъщност учи, формулираме го така, че да го разбираме, и в крайна сметка започваме да вярваме в нашата собствена формулировка, вместо в действителната библейска истина. Не е злонамерено, но е опасно. Следват пет разпространени мисли, често срещани изрази в евангелската църква, които просто не са така.

„Всички грехове са равни в очите на Бога“. Ами, не. Вярно е, че всеки грях заслужава Божия вечен гняв. Вярно е, че ако сме нарушили част от закона сме нарушили целия закон (Яков казва това). Вярно е, че несправедливият гняв е нарушение на заповедта, забраняваща убийство (Исус казва това). Обаче нищо от тези неща не означава, че всички грехове са равни в очите на Бога. Да се каже че всички грехове са равни понеже всички грехове заслужават вечен гняв, е като да се каже, че всички числа над 100 са равни. В същност Исус каза на фарисеите, че докато те правилно отделят десятък от джоджена и кимиона, пренебрегват по-важните неща от закона (Матей 23:23). Никой грях не е незначителен, но някои са по-тежки от други.
Цялата статия »

Р. К. Спроул, син

Бог е изцяло всемъдър, самият източник на всяка истина. Библията е Неговото Слово и е истинна във всичко, което учи, както е и достатъчна да ни води във всяко добро дело. Словото Му е разбираемо и ясно. Но не цялата Библия е еднакво ясна. Общо казано тези основни правила ни информират, че Библията ни казва всичко, което трябва да знаем, но може би не всичко е директно изложено на открито. Той не само не ни е оставил сираци, но не ни е оставил и слепи. С това казано, ето пет неща, които не са толкова ясно изложени в Библията, по начина, по който аз бих очаквал да бъдат.
Цялата статия »

от Кен Хам

Мнозинството християни в църквите вероятно не са сигурни дали Бог е сътворил всичко за шест буквални дни. Много вярват, че няма значение дали е отнело шест дни или шест милиона години. Но да се вярва в шест буквални дни е от съществена важност поради множество причини. Главната е, че позволяването на тези дни да бъдат дълги периоди време подрива основата за посланието на Кръста.

Защо хората се съмняват в дните?

Основната причина хората да се съмняват, че дните на сътворението са буквални 24 часови дни обикновено няма нищо общо с това, което Библията казва, но произтича от външни влияния. Например много го вярват, защото учените предполагаемо са доказали, че земята е стара милиарди години и следователно дните в сътворението не може да са обикновени дни.

Ако се опитват да ползват Писанието, за да защитят позицията, че дните на сътворението са дълги периоди от време, хората обикновено цитират пасажи като II Петър 3:8: „… за Господа един ден е като хиляда години …“ Поради това, те мислят, че дните може да са хиляди години, вероятно дори милиони години. Но ако погледнете останалата част от стиха, там се казва: „… и хиляда години – като един ден.“ Това анулира аргумента им! Контекстът на този пасаж се занимава с второто идване на Господ Исус Христот. Този конкретен стих казва на хората, че с Бога, чакането един ден е като чакането хиляда години, и чакането хиляда години е като чакането един ден, защото Бог е извън времето – Той не е ограничен от природните процеси и времето. Това няма абсолютно нищо общо с дефинирането на дните при сътворението. Освен това думата „ден“ вече съществува и е дефинирана, поради което във II Петър може да се сравнява с хиляда години. В пасажа няма позоваване към дните на сътворението.
Цялата статия »