Р. К. Спроул В крайна сметка съществуват само два подхода към етиката. Единят подход е прагматичен, а другият принципен. Разбира се, прагматизмът сам по себе си винаги е незавършен. Иначе казано, не можем да отговорим на въпроса какво работи, докато не знаем за какво работи. Например етиката на Съветска русия твърди, че добро е това, […]

от Р. Дж. Ръшдуни Човек е създаден по Божия образ и му е заповядано да покори земята я да я владее (Битие 1:26-27). Не само че е призован да упражнява господство, но това е и естеството на човека. Тъй като Бог е абсолютен и суверен Господар и Създател, чието господство е пълно и чието всемогъщество […]

от Р. Дж. Ръшдуни Съвремнният човек няма право да се оплаква от разрастващите се проблеми и кризи по света. Когато хората уповават на държавното управление вместо на Бога, винаги ще получават повече етатично управление вместо Божие управление. Когато хората вярват в контрола вместо в свободата, те ще получават повече заробващ контрол и все по-малко свобода. […]

от Р. Дж. Ръшдуни Основна грешка в хуманизма и модернизма е вярата в „доброто естество на човека“. Чрез провала си да вземе предвид грехопадението, хуманизмът не може да се справи ефективно с проблема на греха. Той постоянно задълбочава затрудненото положение на човека като приписва злото на обстоятелствата, а не на сърцето на човека, като не […]

от Натаниел Дарнел Колко църкви са разделят, не заради различия в доктрините, но заради лични обиди? Какво казва Библята за да ни помогне да избягваме конфликтите помежду си, така че да не се „хапем” и „ядем“ един друг (Виж Галатяни 5:15)? Тъй като дори и най-доброто от нас все още има грешна природа наследена от […]