от Джери Джонсън

Едно от съвременните погрешни схващания е, че християнството няма нищо общо с политиката. Християнството, говори се, е единствено за духовни въпроси. То не се интересува от временни въпроси. За съжаление този нео-платонически начин на мислене е помел християнската църква и обществото ни, оставяйки унищожително объркване след себе си.

Във великото поръчение Христос казва на учениците Си:

“Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, и научете всички народи…”

Забележете внимателно – Исус казва, че Му е дадена “всяка власт на небето и на земята”. Ако Исус има всяка власт на небето и на земята, тогава властта Му не обхваща ли и политическите въпроси?
Цялата статия »

Тук съпоставям Малката русалка на Дисни с историческата личност, царица Естир, чиято история е разказана в Библията.
Цялата статия »

от Лии Дуигън

Тази книга е важна, защото представя търсене на истината относно много противоречив въпрос – кръстоносните походи.

Преди няколко години, някои западни лидери умували, кой ще предложи най-унизителното извинение за кръстоносните походи. Колко велико и важно, да “оправдаваш” нещо случило се преди хиляди години! Твърди се, че кръстоносните походи са били предприети напълно злонамерено, безмислена агресия срещу невинни и беззащитни хора, и че целия мюсюлмански свят се разрушава оттогава насам; и тази оправдана несправедливост извинява всяко Мюсюлманско насилие срещу запада в днешно време. Нещо повече, предполага се, че кръстоносните походи са причината Ислямът да бъде толкова изостанал в сравнение със запада културно, технологически, политически и икономически (стр. 4).

Всичко това са глупости, казва Родни Старк.
Аргументът на Старк е толкова ясен и състоятелен, че може да се обобщи в един параграф:

“Кръстоносните походи са били провокирани. Не са били първият ход на Европейската колонизация. Не са били провеждани заради земи, плячка или за индоктриниране. Кръстоносците не са били варвари, които са жертвали култивираните мюсюлмани. Те искрено са вярвали, че служат в Божиите батальони.” (стр. 248)
Цялата статия »

от Радослава Петкова

Като защитник на правото на родителите да образоват децата си, често се натъквам на аргумента, че родителите са безотговорни и неадекватни, и че образованието на децата, бидейки огромна отговорност, трябва да бъде поверено единствено на компетентните държавни институции. На човек му трябва само бегъл поглед из вестниците, електронните издания и новините, за да разбере, че има много загрижени хора в страната, които ден и нощ се потят над проблемите, създавани от родителската безотговорност. Отговорността на родителите според тези хора е да родят децата, да ги хранят и обличат, и да ги изпращат своевременно в конвейера за производство на отговорни и възпитани граждани – контролираните от държавата образователни институции.

Но докато внимателно наблюдавах този процес вече повече от 8 години, не само от интерес към теоретични размишления, но и от силно практични съображения – самата аз като родител, достигнах до същия извод, че родителите са наистина безотговорни и неадекватни. Моите аргументи за това са в известна степен твърде противоположни на изтъкваните от образователното статукво. Но за да не засегна безпричинно родителите, нека да изложа доводите в полза на моето заключение.
Цялата статия »

от Петър Порумбачанов

Новият проект за Закон за детето, можете да изтеглите оттук

Възгледът за детето:

Новият проект за Закон за детето отразява ясно възгледа на държавата за детето. Държавата дава дефиниция за детето не само като личност, но и като конкретна идея, като обществено очакване към детето. Този закон представя децата като чисти и невинни създания, нуждаещи се от благоволението на „милостивата” и „вездесъща” държава, която трябва на всяка цена да защити беззащитните малки същества, ако е нужно дори от собствените им родители.

Чиновникът си позволява безусловно да определи кой, кога и до кога е дете. Всички деца, според държавната дефиниция за дете, са под юрисдикцията на този проект за закон. Философията, която е плаващият пясък под държавната представа за дете, няма нищо общо с твърдата канара на „старите” християнски норми и истини по отношение на детето. Това, което българските чиновници са преписали и парафразирали от редица европейски закони, намираме ясно изразено като концепция у старите британски автори Хеминг и Болс, които в книгата The Child is Right твърдят, че “…ние, възрастните, държим в ръцете си бъдещото щастие, характер и постижения на нашата страна … Детето е съвкупност от жива, волева, мислеща, чувствителна плът, неутрална към доброто и злото … и тя е изцяло в ръцете на възрастните.”[1]
Цялата статия »

от Уейн Хънтър

“Дълбоко в сърцето си всеки мъж копнее за възхищение от неговата мъжественост – за своите мъжки умения, способности, постижения, идеи, мечти и мъжествено тяло. Той гладува за това като за хляб. Както ти се нуждаеш от любов, той се нуждае от възхищение. Всъщност, центърът на женското щастие в брака е да бъде обичана – но центърът на мъжкото щастие, е в това да му се възхищаваме.” Хелън Анделин (Fascinating Womanhood, 79 стр., 2007 г.)

„Горнилото е за пречистване на среброто, а пещта – на златото; а човек се изпитва чрез онова, с което се хвали.“ (Притчи 27:21)

Цялата статия »