от Марк. Р. Ръшдуни
По-голямата част от образованието си съм получил в арминиански, защитаващи свободната воля училища. Благодарен съм за влиянието, което са ми оказали и за искрения, любящ християнски дух, който са имали преподавателите. Въпреки че съм (както бях и тогава) в силно несъгласие с тяхното богословие, това не означава, че поставям под въпрос тяхната искреност и посвещение. Малко хора са напълно последователни в мисленето си. Още по-малко пък са способни да видят последствията от мисленето си. Някой ден, в подножието на престола, всички ще бъдем последователни и изчерпателни. Дотогава трябва да се предизвикваме един друг, особено онези, които мислим, че са убедени в нещо погрешно.
Една област, в която съвременната църква трябва да бъде предизвикана е областта на сотериологията (доктрина за спасение). Либерализма или модернизма могат да бъдат разпознати лесно, понеже той отрича свръхестествения произход на вярата. Това е натуралистична философия, която отрича трансцедентността на Бога и Исус Христос, и полага увереността в човешкото добро и неговото прогресивно развитие. Религията, която вижда индивида и обществото като център на организираната религия, е хуманистична. „Либералния възглед за Бог и човека зависят от либералния възглед за авторитета и религията“ (Корнилиъс Ван Тил, The Case for Calvinism, 1968, xii). Този „либерален възглед за авторитета и религията“ е изграден върху много човешки Исус Христос, Който е съблечен от свърхестественото и по прищявка на невярващи „учени“ дори от собствените Си думи в евангелията. „Историческият Христос“ е изфабрикуван в говорител на натуралистичната вяра на модернизма. Той става символ на тяхната идеология, вместо спасител на душите им.
Църквата през XX век е безсилна да спре нарастването на модернизма заради предишното си приемане на Арминианството, който възвишава волята и разума на човека да „призове Божията справедливост на съдебната скамейка на разума; те се осмеляват уверено да нагазят в дълбокия океан на небесните тайни…“ (Кристофър Нес, An Antidote Against Arminianism (1700), Still Waters Revival Books, 1988, 1). Ако волята и разума на човека могат да съдят Божието Слово (което цялото е история на изкуплението) и могат свободно да избират между Христос и бунт на основата на действието на тези воля и разум, тогава какво може да попречи на човешката воля и разум да отсъждат и свободно да избират валидността на Писанието или приложението му? Арминианите не са стигнали задължително толкова далеч, въпреки че много от църквите им са приели идеята за свободна воля и тичат с нея напред към модернизма. Поради тази причина фундаменталистите намират съответно за нужно да наблягат на основните доктрини на вярата. Така те избягват натурализма и включващият се в него хуманизъм в полза на Христовата божественост, наблягайки на Христовото изкупително дело и непогрешимостта на Словото. Но устоят на фундаменталистите е като пръст сложен на пропукана язовирна стена, за чието напукване са помогнали те самите чрез приемането на свободната вола за библейска доктрина. Модернистите разширяват свободната воля и разума, докато фундаменталистите го ограничават до спасението на човека. Странно, в тяхното противопоставяне срещу либерализма, фундаменталистите стъпват върху Божия суверенитет относно откровението и съхранението на Писанието, но не и по отношение на спасението.
Цялата статия »