(към част 4)

от Божидар Маринов

Бъдещето, Божието царство, последните дни

Стигаме до въпроса, от който започна тази поредица от статии: Бакалов твърди, че е постмилениалист, аз също поучавам постмилениализъм, това не е ли проблем? Защо, ако критикувам теологията на Бакалов, нашите възгледи за бъдещето изглеждат еднакви? Ако теологията на Бакалов е небиблейска по отношение на другите точки, не е ли тя небиблейска и по отношение на есхатологията?

Трябва да започна този анализ със забележката, че противно на твърденията на някои в българските църкви, постмилениализмът не е ерес. Фактът, че преобладаващата есхатология в църквите в България е премилениална, не прави постмилениализмът да е ерес. Нито фактът, че Бакалов, или неговият наставник Питър Вагнер използват думичката “постмилениализъм,” прави постмилениализмът да е ерес. В края на краищата, множество култове като Децата на Бога или Свидетелите на Йехова са строго премилениални в своята есхатология, но това не прави всички премилениалисти да са еретици. В историята, мнозинството от християнските автори в ранните векове са били постмилениалисти: Евсевий, Атанасий, Августин, Исидор от Севиля са само някои от имената. Августин и Исидор оказват голямо влияние със своята теология и философия на историята върху църквата и християнските мисии в продължение на векове, и следователно повечето мисионери през този период са практически постмилениалисти. Реформаторите като цяло избягват да коментират книгата Откровение, но следващото поколение протестантски християни и учители веднага след тях открито възприемат постмилениални позиции. Съвременната европейска цивилизация е изградена от протестантски християни с постмилениални възгледи: холандски и швейцарски калвинисти, английски и американски пуритани и шотландски презвитериани. Ранните баптистки общности в Англия и Америка са безкомпромисно постмилениални в своята теология; в своите проповеди Чарлс Спърджън се колебае между постмилениализъм и премилениализъм. Ако трябва да сравняваме историята на пре- и пост-милениализма, популярността на премилениализма нараства едва през последните два века. А версията на премилениализма популярна днес в България – диспенсационализъм – пък въобще не е съществувала преди 1830 година.
Цялата статия »

(към част 3)

от Божидар Маринов

История, заветни санкции, изповеди на вярата

Има ли историята смисъл? Съдържа ли тя нещо полезно за вярващия, от което той може да научи важни неща за своето спасение и своя живот в Господа? Можем ли да се научим от предишните поколения? Дали Бог е Господар на историята и дали изявява Себе Си в историята? Ако да, как я управлява, според какви принципи, и как тези принципи изявяват Бога и Неговото изкупление? Какво е мястото на църквата в историята? Какво е мястото на семействата и народите в историята? Кой е главният фактор, който променя историята и формира цивилизациите и обществата? Защо някои общества оцеляват дълго време и преуспяват, а други изчезват? Защо се издигат и падат империите? И какво трябва да вижда християнинът в този възход и падение, и на какво трябва да се научи, и да научи децата си след себе си?

Има няколко различни отговора на тези въпроси, които преобладават в българската действителност.
Цялата статия »

(към част 2)

от Божидар Маринов

Закон, етика, взаимоотношения

Централната характеристика на едно общество са неговите закони. Те са които свързват обществото в едно цяло, и правят връзката между поколенията. Отделните индивиди се раждат и умират, институции и организации и семейства идват и си отиват, технологиите и икономиката се развиват или западат; но най-трайният елемент на обществото, този който му дава самата дефиниция, са законите.

Аз използвам думата “закони” тук в обобщения смисъл: не само официално прокараните държавни закони, налагани със силата на държавата. Всъщност, в много случаи в историята, и дори днес в България и на много други места, някои държавни закони са закони само по име, но на практика въобще не действат като закони, и обществото не бива регулирано от тях. Някои юристи наричат това “законодателна саморегулация” на обществото срещу глупави или неадекватни закони. “Закони” в този случай включва цялата съвкупност от обществени правила, норми, доброволни съглашения, наследени традиционни практики и обичаи, които регулират поведението на хората. И да, държавните закони са включени в това, както са и църковните канони и правила. Включени са също общоприетите празници и начини на празнуване, наследените навици и придобитите нови практики, формите на пазарна размяна и производствена организация, взаимоотношения между членове в семействата, между различните институции, между господари и слуги, работодатели и работници, мястото на военни и полицейски организации в обществения живот, участието на науката и технологиите в решенията на хората и в икономическия живот, организацията на местния живот, жилищата, доброволните организации и тяхното място в обществото, и т.н., и т.н.

Не е възможно да има общество без закони; то би се разпаднало. Всъщност, дори не може да се дефинира такова общество – то би било лудница, не общество. (Дори и в лудницата има някакви установени правила на взаимоотношения между лудите.) Въпросът никога не е дали ще има закони или не; въпросът винаги е: Чий закон ще управлява обществото?
Цялата статия »

(към част 1)

от Божидар Маринов

Човек, общество, институции

Възгледът на Реформацията относно човека и обществото може да се обобщи по следния начин: Човекът е поставен да владее над земята, но не и над другите хора. Властта на човека над земята е установена в самото начало, при Сътворението:

И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
(Бит. 1:26-28)

Тази заповед за господство над земята и всичко, което е на нея, е наричана от теолозите “мандат за господство,” или “завет за господство.” Тя е основата на цялата дейност на човечеството след Грехопадението. Дори в своето паднало състояние Адам и Ева все още носеха в себе си мандата за господство, и дори когато бяха изгонени от Градината, те продължиха да вършат дейността по разширяване на господството на човека върху създанието. Беше много по-трудно, тъй като земята извън Градината не беше обилно напоена с вода, както беше Градината, и нямаше дървета, които да дават всекидневна храна на хората. Задачата стана по-трудна, но човечеството не беше освободено от нея.
Цялата статия »

от Божидар Маринов

Преди известно време една читателка на Библиотеката ме попита каква е разликата между моите възгледи и възгледите на Георги Бакалов от църква Прелом. Знаела, че има разлика, но е била притеснена от някои прилики – или поне което изглежда като прилики на повърхността, а именно, есхатологията. Аз съм постмилениалист, тоест вярвам в победата на Божието царство в историята и на земята. Бакалов също твърди, че е постмилениалист, и даже използва реторика, която напомня на аргументите в книгите, които съм превел и издавам. Читателката – която съвсем основателно има подозрения относно Бакалов и неговите учения – беше притеснена от това. Обещах ѝ да напиша подробно каква е разликата между вярванията на Бакалов и учението на Реформацията, което е моята позиция.

Разбира се, постмилениализмът не е единствената повърхностна прилика между нас. Друга прилика е, че Бакалов е възприел думата „реформация“ за своето движение. Аз също използвам тази дума, тъй като смятам себе си за духовен и интелектуален наследник на Реформацията, онова движение и обновление в теологията, църковния и обществения живот на Европа през 16 век, което променя историята, и до голяма степен формира съвременния свят. Не само смятам себе си за наследник, но също и се опитвам да „работя по въпроса.“ Мои са първите преводи на цели книги от Реформацията на български език, включително Робството на волята на Мартин Лутер и Институти на християнската религия на Жан Калвин. Теологията на Реформацията – която не е нищо повече от възстановяване на теологията на Ранната Църква – е и моя теология. А дали Бакалов наистина има нещо общо с Реформацията или само използва понятието като пропагандно средство, ще видим по-късно в тази статия.
Цялата статия »

От Джефри Боткин

Време е да поговорим прямо за ухажването. Когато стромоден обичай стане поп феномен, той може да се превърне в пълен боклук. Ухажването е модерно или поне е било докато хората не са започнали да се вманиячават.

Не малко са добрите мъже и жени, които са разбили надеждите си в тресавището, което стои между тях и брачното щастие. Ухажването е трудно. Скорошна статия в списание WORLD отбелязва, че много момчета християни се справят с трудността като не правят нищо спрямо момичетата християнки. Някои момчета искат колкото се може по-малко взаимоотношения. Други искат колкото се може по-малко разговори. Трети нямат представа какво искат. Ергените християни придават напълно ново значение на шахматния термин “пат”.
Цялата статия »

от Лиз Томас

Прилежност: Редовно старание във всеки вид работата; полагане на постоянни усилия за постигането на непостигнатото; усилие на тялото или ума без ненужно бавене или мързел. (Речник на Уебстър, 1828)

Това е дума, която изниква в съзнанието ми всеки ден, когато се захващам със задачата да поддържам чист дом и атмосфера, която изразява багодарността ми към Бога за всичко, което ми дава. С осем малки деца и служение на пълен работен ден от дома, да бъда добър управител определено изисква постоянни усилия и много напрягане на тялото и ума! Иска се прилежност.
Цялата статия »