от Божидар Маринов

„Не искам мъжете да ме гледат похотливо, докато работя тук.”

Ето как мюсюлманка момиче, касиерка в Wal-Mart, отговори на въпрос на съпругата ми за предназначението на покривалото, плътно увито около главата ѝ, което закрива всичко освен лицето ѝ.

Моята първа реакция беше, „Ха, как така предизвикваш у някого похотливост с косата си?” В християнското общество косата на жената е нейната слава (1 Коринтяни 11:15). За нас е необичайно мъжете от Запада да фантазират с женската коса, а според Библията косата е законно украшение на жената. Отклонения, разбира се, са съществували във всяка култура, но толкова често ли се срещат в западните общества, че да се постановява такова строго изискване за облеклото? Кое е накарало момиче мюсюлманка да има толкова странни възгледи относно благоприличието?

Нейните възгледи не са осведомени от стандартите на Западното общество, а от убежденията на нейния мюсюлмански мироглед. Според учението на мюсюлманската религия, жената е сексуален обект от косата до стъпалата и всяка част от нейното тяло е повод за съблазън. Западняците обикновено смятат, че бурката и яшмака на мюсюлманките имат някакво религиозно значение – нещо като покриването на главата, което Павел споменава в 1 Коринтяни 11. Но те нямат такова значение. Единственото значение на женските мюсюлмански дрехи е да се избегне сексуално привличане към жената. Бурките не са религиозен символ; те са предпазна мярка, предпазваща и мъжете и жените от мъжката сексуална похот.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Според Яков, „вярата отделена от дела е мъртва“ (Яков 2:26). На необходимата връзка между вяра и дела набляга ап. Павел (Римляни 3:31) и много силно, Господ (Матей 7:16-29). Думите им означават, че ако действаш като противен човек, значи си такъв, докато ако си благочестив във всичките си пътища, си благочестив. Както Господ казва, доброто дърво дава добри плодове, а лошото дърво – лоши плодове. Вярата и делата са свързани.

Джоел Р. Бийк е описал това по следния начин: „Покорството идва спонтанно и е като принесен плод, изложен на показ.“ Той казва също, че „новото раждане неминуемо води до нов живот.“ Това, много просто, означава, че Господ прави големи промени в живота на човека. Не можем да оправдаваме лошите постъпки на някого като казваме, че каквото и да прави, сърцето му не се е отклонило от Господа. Това е груба обида спрямо Бога; това предполага, че съживяващата сила на Неговата благодат е безсилна да промени човека.

Когато има земетресение, настъпва промяна. Когато се образува торнадо можете да видите силата на движението му. Земетресението и торнадото имат малка сила в сравнение с възпроизвеждащата благодат на Всемогъщия.
Има много хора по църквите, които претендират, че са спасени, но не се различават по нищо от хората около тях, които не са християни. Нищо чудно, че някои църкви са безсилни.
Живата църква, църквата изпълнена с новородени личности, винаги е била движеща сила на земята. Бог ни изпраща хора, които могат да променят църквата и света с Неговата сила.
Цялата статия »

От Ина Манли Пейнтър

Всяка мъдра жена съгражда дома си,
a безумната го събаря със собствените си ръце. (Притчи 14:1)

Една жена не избира да бъде безумна или мъдра по същия начин както избира между шоколад и ванилия, памук и коприна. Тя избира да бъде безумна, когато не се стреми да бъде мъдра. Ако няма страх от Бога, тя е безумна. Ако се страхува от Бога, Святият Дух ѝ дава възможност да стане мъдра, защото Божията мъдрост е в нея и е като светилник на краката ѝ и виделина на пътеката ѝ (Псалом 119:105). Всички ние имаме вродена склонност да действаме безумно, но жената, която е описана тук, е напълно и абсолютно безумна. С времето и възможността тя става още по-извратена, както се вижда от крайния резултат в дома ѝ.

Като говорим за мъдрите и безумните жени, не изключваме мъжете, нито неомъжените жени. Безумен мъж и безумна жена са тези, които не се страхуват от Бога, които опозоряват живота си и не допринасят нищо за премахването на безнравствеността, злите пожелания и алчността (Колосяни 3:5).
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Истински слепи хора са тези, които вярват единствено на това, което виждат, и преднамерено не виждат нищо. Те гледат света около тях и отказват да видят ред, цел или смисъл. Те отричат Бога и свръхестественото, и настояват, че величественият и сложен замисъл в естествения свят е случаен, а не е планиран и подреден. Това не е само преднамерено самозаслепяване, а и удивителна вяра в безсмислени чудеса. Да вярваш, че създаденият свят, със своя ред, закон и замисъл, е случайност изисква по-голяма вяра в чудесата, отколкото е нужна спрямо Библията.

Псалмистът ни казва: „Небесата разказват славата Божия; И просторът известява делото на ръцете Му.“ (Псалом 19:1) Павел заявава: „Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.“ (Римляни 1:20) Свидетелствата са толкова неустоими, че само целенасочено заслепяващ себе си човек може да ги потисне.
Цялата статия »

от Р. Ч. Спроул младши

Подобно на калвинизма и реформираното богословие, тези две понятия често се използват като синоними но могат да бъдат разбирани като род и вид. С други думи, приемането на калвинизма е част от това, човек да бъде реформиран, но не е всичко. По подобен начин някои хора биха казали, че теономията е част от по-цялостната рамка от убеждения, наричана реконструкционизъм. Теономията може да бъде разбрана като убеждението, че обществения закон, който Бог е дал на Израил в Стария Завет, трябва да бъде закона на земята във всички нации. Реконструкционизмът, ако не се смята просто за синоним, включва теономичните убеждения, както и оптимистична есхатология – това е убеждението, че Божието царство расте и преди завръщането на Христос ще покрие цялата земя, както водите покриват моретата. Той включва и поначало посвещение спрямо Вантилската или презумптивна апологетика. Този възглед гласи, в зависимост от това кого питате, че трябва или да приемем съществуването на Бога за даденост, за да можем да докажем съществуването Му, или че опитите да докажем съществуването на Бога са невъзможни и неблагочестиви, и трябва вместо това да го приемем за даденост. Други хора може би ще добавят още определения за реконструкционизъм (например включването на заветното богословие), но тези четири, калвинизъм в богословието, теономия в етиката, оптимизъм в есхатологията и презумптивизъм в апологетиката, са ключови.
Цялата статия »

от Кенет Джентри

“Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да ѝ надделеят.” Матей 16:18

Този стих е предизвикал значителен дебат заради граматическите затруднения, намиращи се в него. Някои учени дори поправят текста, за да “отстранят проблема”. Необичайно е стоящи на едно място порти да правят активни опити за надделяване или завоеваване на църквата. Как е възможно порти да атакуват?

Друг проблем е да се определи какво Исус има предвид, когато казва хадеш. Гръцката дума е обичайният превод на еврейската дума шеол в Стария Завет. Шеол (както и гръцкият превод хадеш) може да се отнася за мястото на мъртвите, означавайки или мястото, където почиват Божиите хора или мястото на мъки, определено за нечестивите (ада). А може би просто означава “гроба” без никакво допълнително значение в едното или другото отношение (представлява смъртта без отношение на възнаграждение или наказание). В Новия Завет се използва всяко от тези значения на различни места.
Цялата статия »