Мъдрата жена и безумната жена

От Ина Манли Пейнтър

Всяка мъдра жена съгражда дома си,
a безумната го събаря със собствените си ръце.
(Притчи 14:1)

Една жена не избира да бъде безумна или мъдра по същия начин както избира между шоколад и ванилия, памук и коприна. Тя избира да бъде безумна, когато не се стреми да бъде мъдра. Ако няма страх от Бога, тя е безумна. Ако се страхува от Бога, Святият Дух ѝ дава възможност да стане мъдра, защото Божията мъдрост е в нея и е като светилник на краката ѝ и виделина на пътеката ѝ (Псалом 119:105). Всички ние имаме вродена склонност да действаме безумно, но жената, която е описана тук, е напълно и абсолютно безумна. С времето и възможността тя става още по-извратена, както се вижда от крайния резултат в дома ѝ.

Като говорим за мъдрите и безумните жени, не изключваме мъжете, нито неомъжените жени. Безумен мъж и безумна жена са тези, които не се страхуват от Бога, които опозоряват живота си и не допринасят нищо за премахването на безнравствеността, злите пожелания и алчността (Колосяни 3:5).

Безумната жена никога не излиза от мода, иначе Бог не би съхранил тези своевременни съвети за всички поколения. Тя е като незабележими термити, които прояждат основите на живота и дома, изкъртвайки ги малко по малко докато не остане нищо за съсипване. Нейните унищожителни стремежи са подобни на интригантския ум на Иродиада, като постепенно и съзнателно измисля зло (Матей 14:3-12). Тя е умел унищожител, притежаваща оръжия, добити от собствения ѝ опит. Тя не зачита и руши авторитета на съпруга си. Когато е смирена, това се обяснява с пресметната изгода. Тя не се удоволства в желанията на съпруга си, нито мисли за тях. От време на време може да демонстрира малко добрина, за да го контролира по-нататък, като точи изобретателните си умения, до още по-голяма острота. Поради липсата на истинско удовлетворение тя търси лично време за себе си, като изключва съпруга си, смятайки, че той не трябва да иска от нея малки частички щастие.

На пръв поглед, безумната жена прави твърде добро, за да е реално, впечатление. Все пак е успяла да си осигури съпруг. Оттук нататък тя манипулира всички или поне така си мисли. Нейната измамност, както Далила, която предава Самсон, изтощава жертвите ѝ (Съдии 16:4-21). Любезността и милостта на първата любов са загрубели и са се превърнали в ежедневна съравноваваща се битка. Нейните действия имитират подигравателно това, което преди е било мила интимност. Тя рядко е благодарна или доволна, не я е грижа много за чисто и почтено поведение (1 Петрово 3:2). Нейната гордост държи всички на разстояние а пред тези, които дръзват да я изобличат с истината, тя се измъква, като ги напада със своята шлифована риторика.

Мъдрата жена изгражда дома си и духовно и физически. Установяването на нейния дом започва в сърцето ѝ. Мъдростта ѝ е основана в страха ѝ от Бога, противоположно на безумната жена, която презира Божията мъдрост и наставления (Притчи 1:7). Къщата на мъдрата жена е нейното основно владение, откъдето тя действа като помощник на съпруга си. Тя създава обстановката, за да съдейства по най-добрия начин за изпълнението на целите, дадени ѝ от Бога. Тя укрепва дома си с вяра и почтенност, прибавяйки към неговата красота и функция.

“Добрата жена е голямо благословение за семейството; чрез плодовитата съпруга, семейството се умножава и изпълва с деца и така се изгражда; чрез благоразумната жена, такава, която е благочестива, трудолюбива и внимателна, делата на семейството преуспяват, дълговете се изплащат, имуществото нараства, има осигуряване, децата са добре образовани и хранени и семейството се наслаждава на спокойствие отвътре и уважение отвън; така домът е изграден. Жената гледа на него като на свой макар да знае, че съпругът ѝ управлява (Естир 1:22)”[1]

“Добродетелната жена е венец на мъжа си;
А оная, която докарва срам, е като гнилота в костите му.”
(Притчи 12:4)

“Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.” (1 Коринтяни 11:7) Бог е направил жената от мъжа, за да бъде красящо благословение. Тя е негов представител, негова слава. Той е нейната глава; тя е неговата върховна наслада. Добродетелната жена показва себе си достойна за доверието на съпруга си. Той няма нужда да търси печалба навън (Притчи 31:11), защото неговата душа е спокойна в светилището на техния дом. Той и децата са благословени непрестанно чрез нейното предано смирение. Тя не е упорита в своите желания и страсти, макар да е способна и съзнателна в своето от Бога отредено призвание. Тя понася изобличение, не е упорита и не изисква да я глезят. Съпругът ѝ е нейният авторитет, тя е неговото допълнение и подкрепа. Тя благоговее пред Бога и се стреми да Го прослави (Притчи 31:30); вярна е в служението си към нуждите на тези, които Бог е поверил на нейната грижа (Притчи 31:27). Усърдна и трудолюбива, тя е жена на добре свършената работа (Притчи 31:12-20); смирена, готова да се учи от най-малкия пример до най-големия враг.

Безумната жена докарва срам. Би трябвало да се срамува, но какво прави тя? Опозорява съпруга си и децата си, винаги има последната дума, винаги се впуска в спорове, лично и публично. Тъй като упорито продължава процеса на разрушение, семейството пази безмълвна тайна, позорна тайна. Всички страдат. Нещата в къщи не са така добре както би им се искало на децата, и вероятно не така добре както ги описват пред хората. Децата са объркани и смутени и нямат търпение да напуснат дома си. Костите на съпруга продължават да гният болезнено и го правят немощен (Матей 10:36, Михей 7:6). Пълната глупост на безумната жена несъмнено е право пропорционалн на цялостното въздействие на гниенето в костите на съпруга ѝ. Човекът, който би трябвало да го прави щастлив като кралска особа, постоянно го влече към изтощително отчаяние. Със сигурност всяко напрежение, което се стоварва на семейството, влошава положението като злокачествен рак. С единственият човек, на когото съпругът би трябвало да се доверява най-много, не може да се доверява изобщо, подобно на жената на Йов, и всички, които ѝ се доверяват, скоро се оказват засрамени.

“Мъжът, който е поразен с лоша жена, е толкова нещастен, колкото би бил ако се намираше в мизерия; защото тя е гнилост в костите му, неизлечима болест; нещо повече, тя го кара да се срамува. Тя, която е глупава и ленива, прахосничка и разточителка, избухлива и говори лъжливо, разрушава както доброто име така и спокойствието на съпруга си. Когато излиза навън, главата му е наведена надолу, защото грешките на жена му са негов позор; ако се затвори в себе си, сърцето му се свива и той е непрестанно притеснен. Това е мъка, която тормози предимно духа.“[2]

“Истински въздействащ е контрастът със свадливата жена, …властна, екстравагантна, може би невярна съпруга. В лекомислието на своето държание тя забравя своето подобаващо място и подчинение: търси признанието на другите, вместо да се задоволява с уважението, което съпругът ѝ показва. Това наистина е жива болест – гнилост в костите му; разваля неговата успешност; подкопава неговото щастие. Може би го въвлича в изкушение и капан на дявола”[3]

По-добре да живее някой в ъгъл на покрива,
нежели в широка къща със свадлива жена.
(Притчи 21:9)

По-добре да живее някой в пуста земя, нежели със свадлива жена и досада. (Притчи 21:19)

Непрестанно капане в дъждовен ден и жена крамолница са еднакви;
Който би я обуздал, обуздал би вятъра и би хванал дървено масло с десницата си.
(Притчи 27:15, 16)

Съпругът може да намери подслон от непрестанните капки на дъжда, но не може да намери убежище от жената крамолница. “Дали жената жадува да управлява или роптае срещу задължението да се покорява; и в двата случая разрушава положението, в което я е поставил Бог. Винаги се намира случай за изявата на този лош нрав. …необуздана от Божествената благодат, тя се превръща в изтезание за съпруга си и в свой собствен срам.”[4]

Свадливата, безумна жена не е непременно жена, която не познава Писанието. Всъщност част от нейните умения може би е владеенето на Меча с прецизнa точност. Възможно е тя да е неудовлетворена, че се е омъжила за мъж не толкова духовен, колкото нея. Тя може би познава Бога както човек познава всяка историческа личност обаче доверието ѝ е в нея самата. В своята глупост, тя пренебрегва Божието справедливо осъждение и смята своите планове и тълкования на Словото за приемливи. Божието слово е укор за нея; тя няма наслада в него (Йеремия 6:10). Нейните нападки срещу подчинението нарастват, хитро обмислени до съвършенство. Първите плодове от нейната любов са резервирани и без цел. Те не са насочени нито към Бога, нито към съпруга ѝ. Предпочита да се занимава с чужди хора и проекти, вместо да бъде добър настойник на своите домашни задължения. Тя се прекланя пред себе си, живее само за себе си. Понеже не живее сама, всичко около нея се разваля. Тя е крайно упорита и взискателна, като наказва или със сърдито мълчание, или с постоянна свада. Нейните твърдения не могат да бъдат нито сдържани, нито съдържателни. “Който би я обуздал, обуздал би вятъра и би хванал дървено масло с десницата си.” (Притчи 27:16).

Добродетелната жена уважава и поддържа авторитета на съпруга си. Тя не говори подигравателно за мнението му, намеквайки за своята по-голяма мъдрост. Не го поправя и не му говори презрително с цел да го направи мъдър колкото себе си. Тъй като мъдрата жена се придържа към грижата за дома и домашните си, за нея се казва, че тя изгражда дома си. Домът и е основан с разум и чрез знание стаите са изпълнени със скъпоценни и приятни богатства (Притчи 24:3). Какво приятно място за душите на тези, които го обитават!

Безумен син е бедствие за баща си, и препирните на жена са непрестанно капане. (Притчи 19:13).

“Такова капане напълно разрушава домашния уют на човека и закоравява сърцето като го прави твърдо като камък. Това изпитание е още по-тормозещо, тъй като няма законен изход от него. Безумният син може да бъде изгонен. Свадливата жена трябва да бъде издържана.”[5]

“Но несъмнено нашият Бог ни учи на полезен урок за суетата на този свят, като ни дава разочарование от най-значителните светски блага. Нека неговите деца да внимават да не основават своята почивка на земното, да не бъдат впримчвани от най-добрите си благословения. В противен случай техният ревнив Баща ще вгорчи най-сладките им източници на радост и ще ги научи чрез болезнена дисциплина да не се стремят да влязат в друга почивка освен Неговата.[6]

—————————
Бележки:

1. Matthew Henry’s Commentary, vol.1, 514. Назад
2. Ibid., 508. Назад
3. Charles Bridges, Proverbs, 134. Назад
4. Ibid., 515. Назад
5. Ibid., 316. Назад
6. Ibid., 317. Назад

Статията е взета оттук:http://chalcedon.edu/research/articles/the-wise-woman-and-the-foolish-woman/
Превод: Васил Папратилов

Един отзив

  1. dessi says:

    mnogo tochno kazano

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>