от Р. Дж. Ръшдуни

Отживелица ли е църквата? Отговорът очевидно е, че много църкви са отживелица. Основното определение на думата „отживелица“ е „излязъл от употреба“. Преди не много години конят и каруцата са били необходими в повечето ферми; днес те са отживелица, а за голяма част от фермите дори и плевнята е отживелица. Те нямат никаква реална функция или предназначение по отношение на нуждите на фермерския живот днес.

Дали същото важи и за църквата? Според библейското определение църквата е тялото на Христос, съставено от Неговите части, управлявано от Неговото Слово и ръкоположени служители, и свиквано на поклонение чрез проповядване на Божието Слово и отслужване на тайнствата. Според Библията църквата не принадлежи на човека, а на Исус Христос; тя е Негово притежание, призвана да Му служи и да изпълнява Неговите цели.

Църквата е отживелица, когато се проваля в предназначението си. Всъщност църквата не е църква, когато не успява да изпълни Христовата цел. Когато тя се превърне в средство за разпространение на неверието, когато отрича основните доктрини на вярата, тя е отживелица. Когато се присъедини към социалната революция, когато подкрепя беззаконието, бунтовете и организираното посегателство върху правото на собственост на фермери и бизнесмени, църквата е отживелица. За всяка фалшива църква Исус Христос казва: „Ще дойда скоро при теб и ще воювам срещу тях с меча на устата Си“ (Откровение 2:16). Неговото обещание за лъжецърквите е да ги осъди остро (Откровение 2:23). В очите на Христос фалшивите църкви са отживелица, безполезни за Него и затова трябва да бъдат унищожени.

Ако Христос, според Своето Слово, смята лъжецърквите за отживелица, за безполезни за Него, ние нямаме право да се отнасяме към тях по различен начин. Не можем да стоим с църква, която е изоставила Исус Христос, и да очакваме Той да ни благослови и защити.

Дори един виден левичар, Майкъл Харингтън, наскоро протестира срещу позицията на църквата днес. Макар и да се съгласява с революционните им политически идеи, той заяви, че „те все още са длъжни да говорят за своя стар богословски герой – Бог. Ако не желаят да направят това, трябва да свалят одеждите си, да захвърлят церемониалните атрибути и да излязат на светския студ заедно с останалите. В противен случай кръстовете … са просто бижутерия“. Харингтън заключава: „И така, моят радикален съвет към тези радикални религиозни дейци е: Бог трябва да ходи на църква. И може би не бива да се мотае толкова много по баровете.“

Не само кръстът, но и цялата форма на църквата е просто „бижутерия“ за повечето духовници днес. Те използват формата ѝ, за да популяризират същността на социалистическата революция. Те използват формата на проповядване на Божието слово, за да издават пропаганда за политически и икономически каузи, които са враждебни на библейската вяра.

Апостол Павел описва тези проникнали в църквата като „предатели, опиянени, високомерни, любители на удоволствията повече, отколкото на Бога, [имащи] вид на благочестие, но отричащи силата му; от такива се отвърнете“ (II Тимотей 3:4-5).

Що се отнася до Христос, такава църква и такъв клир са отживелица: те са загубили своята полезност за Него. Но църква, която е безполезна и все пак продължава да процъфтява, трябва да има някаква полза за някой друг. Въпреки че е отживелица за Христос, църквата очевидно е полезна за враговете на Христос.

Статията е взета от “A Word In Season,” Volume 6, pp. 53-55
Превод: Филип Папратилов