Скритото принадлежи на Бога

от Ерик Раук

Херменевтика е техническата дума за изучаването на тълкуването. Ние „упражняваме“ херменевтика всеки ден през живота си. Винаги когато получим съобщение от някой друг – независимо дали е писано, гласно или негласно – ние трябва да го „разшифроваме“, за да стигнем до това, което вярваме, че подателят е искал да ни каже. Някои съобщения са доста по-ясни от други, по-лесно се тълкуват. Например „Пази се!“ е по-малко вероятно да бъде разбрано неправилно, отколкото „Това е интересна картина“. Някои съобщения, като това за картината, се използват, за да бъдат трудни за тълкуване. Когато майка ми не харесва конкретно ядене, тя го нарича „различно“. Технически няма нищо невярно в това да наречеш нещо „различно“, но истинската причина е да избегнем неприятната ситуация като кажеш на готвача, че яденето му е гадно. Понеже съм наясно с това (аз самият съм готвил „различна“ храна), аз съм по-добър в „тълкуването“ на това, което майка ми влага като смисъл, отколкото някой, който я познава отскоро. Тъй като познавам „кода“, моите тълкувателни възможности в тази област са по-добри от тези на другите, поради опита ми.

Във Второзаконие 29:29 се казва, че „скритото принадлежи на Господа“. Този стих е ползван безброй пъти от пастири и учители в опитите им да се измъкнат от трудност при тълкуване на Писанията. Във второто си послание, апостол Петър признава, че някои неща в писмата на Павел са „трудни за разбиране“. Той продължава, като казва на читателите си, че „неучените и неутвърдените изопачават [думите на Павел], както правят и с другите писания, за своята погибел“ (II Петър 3:15-16). В този пасаж, Петър предупреждава своите читатели за реалната опасност от неправилна херменевтика. Той им казва, че неправилното тълкуване на Писанието може да доведе до погибел. Затова Яков с голяма сериозност съветва читателите си да помислят внимателно относно това да станат учители: „Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане“ (Яков 3:1). Ако Бог поставя такава цена за Своята истина и „скритото“ Му принадлежи, как можем изобщо да знаем нещо? Останалата част от Второзаконие 29:29 – частта, която повечето пастири и учители не цитират, когато се позовават на този стих – дава отговора: „Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон“.

Канонът на Писанието – завършеното, вдъхновено и непогрешимо Божие слово – Библията е откровението на Бог за Неговите хора, инструкциите Му към тях. Това, което Второзаконие 29:29 всъщност учи е, че нещата които Бог НЕ ни е разкрил – неща като как е възможно да е Един и Трима едновременно, или как може да бъде навсякъде, или защо избира едни, а други не – не са ни дадени да разбираме, те са „скритото“. Обаче нещата, които ни Е разкрил, което е  всъщност цялата Библия, са ни дадени да ги разбираме и да им се подчиняваме. Петър не осъжда лъжливите учители, че поучават от Писанието. Той ги осъжда, защото поученията им са грешни. Ще попитате: „Как можем да знаем дали поучаваме от Библията правилно или погрешно, след като Петър казва, че има трудни за разбиране неща?“ Отговорът е лесен: „Херменевтика“. Но каккога и къде да прилагаме херменевтиката е по-трудният отговор, който отнема години практика и опознаване на самата Библия.

Джим Джордан е изучавал Библията през целия си живот и е много талантлив учител. Джордан разбира „аналогията на вярата“, херменевтичен принцип, който съществува от дните на ранната Църква – често наричан по-просто „Писанието тълкува Писанието“. Аналогията на вярата гласи, че неясните пасажи в Писанието трябва да се тълкуват в светлината на ясните. С други думи, Библията учи едно послание – тя не си противоречи. Знаейки това, ние можем безопасно да заключим, че една част от Писанието  няма да противоречи на друга. Като честни тълкуватели, ние трябва да оставим Библията да ни учи и да не си позволяваме да тълкуваме какво учи тя според нашите предубеждения. Например знаем, че Библията учи, че Бог е абсолютно суверен спрямо всичко в творението, така че не трябва да изземваме контрола Му в никой момент, дори ако имаме най-добри намерения да съхраним репутацията Му. Християните имат този навик, когато възникне въпросът за греха. Но ако Бог е суверен относно всичко, значи Той е суверен и относно греха, независимо колко неудобно може да ни звучи. Въпросът как относно тази истина е едно от „скритите неща“, но фактът е от „откритите“ ни неща.

Чрез курса си от шест лекции в аудио серията Четене на Библията (ОТНОВО) за първи път, Джордан помага на своите студенти да започнат да „виждат“ с библейски „очи“ като прилагат аналогията на вярата върху познати пасажи от книгата Битие. Един от реалните проблеми на библейската херменевтика е, че докато четем Библията сме склонни да пропускаме важни детайли. През последните два века библейските учени са се влюбили в подхода на „систематичното богословие“ и са по-малко загрижени за „библейското богословие“. Джордан прилага библейско богословие за книгата Битие и изкарва наяве много подробности, които дълго са били пренебрегвани. Привидно обикновени неща като изгряване на слънцето, облекло, земя и вода, измиване на ръце, и местенето от едно място на друго придобиват съвсем ново значение, когато са разбрани библейски. Библията надгражда върху себе си и не бива да подминаваме повтарящите се словесни картини. Джордан разбира, че Библията е литературна творба написана от Бога и ние трябва да я разбираме като такава. Въпреки че съдържа максими и закони, тълкуването ѝ само като книга с максими и закони (като Корана) изпуска цялостното послание, което тя носи. Джордан помага на днешните библейски студенти, колкото и да са затънали в дребнавостта на систематичното богословие, да направят крачка назад и да погледнат цялата картина на библейското откровение; да разбират Библията като история на растеж и развитие – от детинство до зрялост, от незрялост до мъдрост.

Не се сещам за по-добра серия за представяне на целта и практиката на херменевтиката от тази. Преподаването на Джордан понякога е абстрактно и предизвикващо ума, но такава е и Библията. Той помага на своите студенти да видят, че Второзаконие 29:29 не е скрита клауза за поощряване на херменевтичен мързел, а призив за по-задълбочено и наблюдателно четене (и слушане) на Божиите думи. Бог ни се е открил в Своето Слово и очаква децата Му да четат и разбират. „Откритото“ принадлежи на нас и на децата ни ЗАВИНАГИ, така че сега би трябвало да ги научим. Божията истина е същата вчера, днес и завинаги (Евр. 13:8) и нещата които са ни открити ще бъдат наши на небето, както са на земята. Четене на Библията (ОТНОВО) за първи път е идеално място за начало на лична мотивация да гледате по-дълбоко и да мислите по-дълго за дълбоките но прости истини на Божието открито Слово.

Статията е взета оттук: http://www.americanvision.org/article/the-secret-things-of-god/
Превод: Филип Папратилов

Един отзив

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>