Денят, в който се роди Спасението

от Андреа Шварц

Поглеждайки назад към детството ми, си спомням не толкова рождествените подаръци, които са ме зарадвали, колкото подаръците, които са ме разочаровали. В съзнанието ми се открояват два случая. Но нека преди това ви въведа в контекста.

Израстнала съм в пределите на град Ню Йорк. От четири деца аз съм трета, а баща ми беше доктор – личен лекар – който все още практикуваше посещения по домовете. Майка ми се оплакваше от телефонните обаждания посред нощ и винаги подчертаваше, че не бива да се омъжвам за доктор. Един ден, мисля че беше през лятото, се обринах много сериозно. Татко веднага ми инжектира кортизан и кризата беше избегната. Както и да е, той стигна до извода, че обривът ми е в резултат от това, че съм алергична към шоколада.

Шоколад??? За мен шоколадът оглавяваше списъка от главните елементи на живота стоеше дори преди хляба и водата! Сякаш това не беше достатъчно разочароващо, когато ме поканеха на рожден ден, майка ми се обаждаше на майката и чинно я информираше, че тортата не трябва да е шоколадова, за да може Андреа да присъства. Можете да си представите как от този момент поканите започнаха да намаляват значително. Това също означаваше, че на всеки празник шоколадовите валентинки, великденските зайчета, тикви, пуйки, ангелчетата и фигурките щяха да изчезнат. За да е честно, леля ми реши, че тъй като аз не трябва да ям шоколад никой няма да яде. Можете да си представите колко популярна бях за брат ми и сестрите ми.

Нека се върна към двата подаръка, за които споменах по-рано. В първия случай, когато бях в четвърти клас, учениците, които се бяха трудили усърдно, бяха награждавани с подарък, който си избираха от рождествената торба с изненади. Бях спечелила това право. Бях готова за страхотен подарък. Можете ли досетите? Моят подарък изненада беше кутия с шоколадчета! О, как плаках.

Случаят с втория рождествен подарък започна през ноември, когато си бях вкъщи поради болест. Все пак не бях чак толкова болна, че да не мога да се промъкна в килера на мама и да прегледам всички подаръци, които тя беше купила за Рождество. Когато очите ми се спряха на определен подарък (сега наистина не мога да си спомня какво беше), се развълнувах. Помня как си мислех, че това ще е най-хубавото Рождество.

Седмици наред упражнявах перфектно изражение на изненада пред огледалото за момента, в който ще отворя подаръка си. Внимавах да не съм прекалено изненадана, но не исках да изглеждам и самодоволна. На Бъдни вечер, след като се прибрахме от църква, както беше обичаят ни, отворихме подаръците си около полунощ. Въпреки че бях изморена от събитията през деня и нетърпеливо очаквах подаръка си, напомних си за актьорската игра, която ми предстоеше. За съжаление, видях как по-голямата ми сестра отвори моя подарък и разбрах, че изобщо не е бил за мен. Разочарована и съкрушена, актьорската ми игра сега трябваше да ме представи щастлива, а не ограбена.

Излишно е да казвам, че вниманието и приоритетите ми на Рождество бяха свързани повече с мен самата, отколкото с признателност за реалността, която се празнува: тайната за Божия Син, Който става човек, за да стане заместител за Божието осъждение над греха. Проблемът не е, че рождествените химни не повтарят тази тема отново и отново, а че аз нямах уши да чуя.

Като растях, за мен рождествените празници означаваха повече ваканция от училище, пари от роднините, които не знаеха какво да ни купят, харчене на пари по разпродажбите след Рождество и грижата да купя подарък на всеки в списъка ми. Думите на онези химни ставаха все по-бледи. Радост за света? Кажете ми, кога започва радостта!

Впоследствие, някои лоши решения в живота, някои егоистични избори и загубата на хора, които обичам, направиха Рождество каша от емоции. Офис партитата, гостуването на приятели и роднини, рождествените светлини и празничните украшения не заличиха огромната дупка, която винаги присъстваше в живота ми – но по-забележима на Рождество.

Нещо липсваше. Вътре в мен имаше копнеж по нещо, който не беше задоволен със съпруг, син, покрив над главата, пари в банката, достатъчно храна и голяма фамилия и приятели. Не знаех какво точно търся, но каквото и да беше, знаех, че го нямам.

В един куплет от известния химн на Айзак Уотс, „Joy to the World“, два от редовете гласят:

Да не се увеличават повече греховете и скърбите,
И тръните да не опостушават земята;

Това общо взето обобщава нещата. Година след година в живота ми се трупаха грехове и скърби. Усещах, че получавам своя дял от тръни. Имайте предвид, че не бях бедна. Семейството ми нямаше лишения. Но нямах и отговори за живота. Знаех, че не съм способна да запазя брака ни, когато имахме сериозни проблеми. Знаех, че не мога да контролирам лошите неща, които си смислех за хората, с които имах разногласия. Можех да се преструвам, но дълбоко в себе си знаех, че не съм добър човек. Дали се чувствах така сякаш животът ми е прокълнат? Не винаги, но много пъти, да.

И така, какво беше онова непостижимо нещо, което постоянно ми убягваше? Останалата част от куплета, който цитирах по-горе, продължава така:

Той идва да излее благословенията Си
До където се простира проклятието

Какво е това проклятие? Това е проклятието на греха – проклятието на отделянето от Бога, Който ни е направил. Дали е широко разпространено? Да, определено. И в днешния свят доказателствата са навсякъде около нас – хората губят своите домове, работа и пенсии; браковете свършват с развод; децата не се разбират с родителите си. Къде не може да се намери това проклятие?

Но има и добри новини. Исус, въплътеният Божий Син, е „Той“, за Когото се говори в химна, Който е дошъл, за да излее благословенията Си. Как? Като премахне проклятието. Как е постигнал това? Като е послужи за заместител, Съвършен Заместител, поемайки наказанието, което всички ние заслужаваме заради нашите престъпления и прегрешения.

Ето това липсваше. Това бе нещото, за което копнеех. Прошка, възстановяване и помиряване с моя Създател. И Той не чакаше аз да се приближа до Него, а използва обстоятелствата в живота ми, за да ме доведе до Себе Си.

И така, светлините, подаръците, песните и празнуването са изцяло за тази славна Светлина идваща в тъмнината, за да я разпръсне. Когато вървите по улицата и виждате всякакви видове празнични украшения, знайте, че истинското им значение е посрещането на Бебето, родено в онова малко градче Витлеем. Те са за откликването на призива да бъдем причислени към верните, радостните и тържествуващите. Те са да разберем, че в тази най-свята нощ, нощта на раждането на скъпия Спасител, на света е даден подаръкът на спасението – подаръкът на изкуплението – това е причината, поради която небесата и природата са пели.

Тази дупка, тази празнота, която аз не можех да преодолея, беше поправена от Исус Христос. Когато реалността на Христовата изкупителна смърт стана реална за мен, сякаш получих нов живот. Затова се нарича Новорождение. Впоследствие не само че ми се наложи да се изправя срещу онези грехове в живота ми, които бяха наранили други хора, но трябваше и да призная, че без божествена помощ ще продължа да върша същите неща отново и отново. С други думи, имах всяко основание да се чувствам виновна, защото бях виновна.

Сигурно би се получил сценарий за по-добър празничен филм, ако можех да кажа, че нещата след новорождението ми тръгнаха като по вода. Всъщност в началото беше по-трудно. Трябваше да пренаредя мислите, думите и делата си. Божията благодат беше основната съставка, но общуването с други вярващи също бе необходимо. Най-значителната промяна в мен след този момент в живота ми беше, че не изпитвах омраза в сърцето си дори спрямо хора, които ме бяха наранили. Нещо беше различно. Аз бях различна и вниманието ми се обърна от това да ми служат към желание аз да служа на другите.

Предполагам може да се каже, че проблемът със спомените ми за рождествените подаръци е, че не си спомнях достатъчно назад във времето до най-значимия подарък, даряван някога в историята на света – деня, в който се роди Спасението.

Тази празнота, която описах, не е уникална за мен. Онези лоши решения, егоистични избори и повтарящи се разочарования също не са уникални за мен. Но най-добрата част от добрата вест е, че подаръкът на спасението се предлага даром; нищо не можете да направите, за да го закупите, освен да признаете нуждата си от него и да го приемете като подарък, какъвто е.

Както Чарлс Спърджън казва толкова добре:

Докато всички останали продавачи откриват, че не могат да намерят клиенти заради високата си цена, нашият проблем е, че не можем да ги намерим заради ниската цена.

Това са условията и единствените условия, при които може да се получи евангелието на благодатта: „без пари и без цена“.

Ще го получите безплатно, но Бог няма да приеме вашето пазарене.[1]

И това е, което ние всички искаме да правим с Бога. Искаме да се пазарим с Него. Искаме да Му занесем талантите си, постиженията си, мисленето си. Само човек, който осъзнава пълната си неспособност, е способен да донесе и сложи греховете си пред Христос.

Какви неща носим? Носим предателство, безбожност, завист, кражби, аборти, блудства, измами, дребнавост, алчност, безмилостност, себеправедност и лицемерие. Споменала съм само няколко.

Когато спрем да вярваме в нашите собствени опити и повярваме в Него, онова бреме, което е общо за всички ни, се изпарява. То е прекалено тежко за нас. Ръцете ни са твърде слаби. Но Неговите ръце са силни. И понеже на Рождество празнуваме, че Бог е станал човек, можем да сме уверени, че Исус разбира тези грехове, защото, въпреки че никога не е отстъпвал пред тях, Той е бил изкушен също като нас и ги е победил (Евреи 4:15).

Когато хората, семействата, общностите и народите прегърнат тази личностна реалност, проклятието, с което всички сме така добре запознати, ще изчезне. Тогава наистина всички народи ще се вдигнат радостни, присъединявайки се към ликуването в небесата с провъзгласяването „Христос се роди във Витлеем, слава на новородения Цар!“

Все още ли изпитвам трудности в живота си със семейството и приятелите? Да. Все още ли се боря със списъка за рождествени подаръци? Да, но пазаруването през интернет много ме улеснява. Все още ли трябва да се справям с неосветената лошотия, която продължава да се появява всяка сутрин, когато ставам? Да, но не ми се налага да се справям сама. И онази празнота, онзи копнеж, който е с мен още от детството ми, е далечен спомен от времето преди да чуя и най-накрая да разбера и оценя думите:

Той управлява света с истина и благодат
Кара народите да изпитат
Славата на Неговата праведност
И чудесата на Неговата любов.[2]

Този Цар на царете и Господар на господарите е дошъл на земята без фанфари, защото Неговата мисия не е да впечатли, а да спаси.

—————————
Бележки:

1. www.spurgeon.us/mind_and_heart/quotes/s.htm Назад
2. Isaac Watts, „Joy to the World,“ 1719. Назад

Статията е взета оттук: http://chalcedon.edu/research/articles/the-day-salvation-was-born/
Превод: Филип Папратилов

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>