от Грег Бансен

В какво вярваме

Писанието ни учи, че когато Христос даде Своя живот като заместителна жертва за греха, Той го направи, за да изкупи греха на Своя народ. Той умря конкретно за онези, които Отец е избрал преди сътворението на света, а не общо за всички и всеки отделен човек, който живее. Така обсега на Христовата изкупителна жертва е ограничена за избраните (спасените) – въпреки че силата и ефикасността на Неговото изкупление са неограничени, и въздействието му е в полза на цялото човечество.

Ангелът инструктира Йосиф, че Исус „ще спаси людете Си от греховете им: (Матей 1:21).
Павел пише, че Христос даде Себе Си, за да изкупи „люде за Свое притежание“ (Тит 2:14).
Конкретно „църквата на Бога“ е тази, която Той е придобил със Собствената Си кръв (Деяния 20:28). Павел ни учи, че „Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“ (Ефесяни 5:25).
Цялата статия »

от Кенет Джентри

Много коментатори посочват Йоановата демонстрация, че Исус е изпьлнението на храма (Йоан 2), като една от целите на Евангелието му, сьщо и това, че е изпьлнение на Съботата (Йоан 5), Пасхата (Йоан 6) и празника шатроразпъване (Йоан 7).[1] Христовите хора в мистичен съюз с Него са наречени „тялото“ (Римляни 12:5; I Коринтяни 12:27; Ефесяни 4:12). Също така, ние, които сме негов народ, сме наречени „храм“ (I Коринтяни 3:16-17; 6:19; II Коринтяни 6:16; Ефесяни 2:19–20; I Петър 2:5–9). Тъй като Той обитава сред нас ние имаме истинския храм в нас и можем да бъдем наречени храм. Христос в нас е надеждата на славата (Колосяни 1:27). Не само че Той, Който е истинският храм, е в нас, но и ние сме „в Христа“.[2]

Следователно пророчествата предсказващи изграждането на храма наново (когато не става дума за храма на Зоровавел от Стария Завет) говорят за Христос и Църквата, която Той изгражда. (Матей 16:18; Захария 6:12–13). Самият Той е основата и крайъгълният камък (Лука 20:17; I Коринтяни 3:11, 16–17; Ефесяни 2:20). Като Христов народ, ние сме свещеници (Римляни 15:16; I Петър 2:5, 9; Откровение 1:6), които принасят телата си в жива жертва (Римляни 12:1–2) и нашето служение като приемлив благоухаен принос (II Коринтяни 2:14–16; Филипяни 4:18; Евреи 13:15–16; I Петър 2:5). И така, „ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията“ (Евреи 13:10). Когато Той обръща още хора чрез суверенната Си благодат, Неговият нов заветен храм расте камък след камък (Ефесяни 2:21; 4:12, 16; I Петър 2:5, 9). Като изкусен строител, Павел се труди в този храм (I Коринтяни 3:9-17).
Цялата статия »

от Ерик Рaук

В движението на нововъзникващите църкви (и в по-малка степен извън тях), често ще чуете да бъде споменавана думата „разказ”. Повечето християни започват да се чувстват малко неудобно когато се отнесеш към Библията като към „разказ.” Когато чуят думата автоматично започват да мислят за нея в негативен смисъл, като за детски разказ, измислица или мит. Това от части се дължи на ефективната тактика на агностици скептици, които се отнасят към Библията като към „приказка за възрастни.” Обаче християните са длъжни да изучават Библията и като сборник от несвързани истории за качества на характера и мистериозна Божествена намеса. Докато децата ни са малки ги учим за „библейските герои”, използвайки колажи, фигурки и картинки. Вместо да използваме силните изображения на Давид и Голиат от Караваджо (виж тук и тук), ние прибягваме до цветни карикатури, колоритни рисунки, или още по-лошо, плодове и зеленчуци, за да разкажем историята. Чудно ли е, че такъв голям процент от децата израстнали в модерна църква, изоставят „вярата си” когато се сблъскат с реалността от „истинския свят?” Какво добро вършат тези колажи, когато си постоянно заговарян от професори, сътрудници и приятели, които се стремят да подкопаят твоята „Неделно-училищна религия?”
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Битие не е просто първата книга в Библията, тя също е от основно значение за нея. През изминалите години е станало обичайно за хуманисти и дори за църковни духовници да се надсмиват над всеки, който приема Битие 1-11 за исторически достоверно. Помня как преди 50 години един виден пастир изрази изненадата си, че някой „интелигентен и образован“ като мен би приел „примитивното“ Битие 1-11 за достоверен исторически запис. Когато бях експертен свидетел по църковни и обществени дела, поне веднъж държавен адвокат се е опитвал да ме дискредитира заради възгледа ми относно Битие.

Е, аз редовно отвръщам на „комплимента“. Вярвайки в мита за еволюцията, човек приема трилиони чудеса като обяснение за вселената. Аз просто нямам такава вяра в спонтанното зараждане, в образуването на нещо от нищо, сляпата вяра в чудотворната сила на шанса и т.н. Дарвинизмът е сплав между ирационалност и безумие.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

През последните години хуманистите усилено разпространяват идея, която за съжаление се приема от доста християни. Това е идеята, че настъпва следхристиянска епоха. Според това вярване християнските векове са към своя край и настъпва една нова ера. Едни я наричат ерата на научния хуманизъм, други – ерата на научния социализъм, а някои я наричат ерата на водолея. За окултистите, по старому, това е „третата епоха“ или третата световна ера. Окултистът Фостър Бейли пише в The Spirit of Masonry (1957), че „Юдейската диспенсация е свършила и християнската диспенсация е започнала с преминаването на слънцето в знака Риби … Днес препускаме към друг знак, знакът на Водолея.“ Теолозите, които изграждат доктрината си от популярните вестници и от улицата, припяват този хуманистичен припев, и ни казват, че живеем в постхристиянска епоха. Вярно ли е това?
Цялата статия »

от Джаред Уилсън

1. Трябва да обичаш Исус. Не ме интересува дали си „добро момче християнин“. И аз бях такъв. Така че знам номерата. Ще те питам конкретни, изпитващи сърцето въпроси относно духовното ти състояние, всекедневното ти посвещение, идолите ти, дисциплината ти и т.н. Ще ти дам малко въздух, защото си млад и още нямаш адамова ябълка, но ще те наблюдавам като ястреб. Познавам те. Бях като теб. Може да си мислиш, че ще ме изпързаляш, и може би си изпързалял много други бащи, които не обръщат внимание на ухажорите на дъщерите си, но ще те следя както Борн следеше онзи, на когото счупи врата. Кой точно беше онзи? Всички. Така че обичай Исус повече от дъщеря ми или се омитай.
Цялата статия »

от Лия Макхенри Смит

Спомням си как по време на търсенията ми относно истината за края на света бях насочена към известен евангелист. Казаха ми да посетя неговия уебсайт, тъй като той разработвал поредица върху края на света и беше публикувал пророческа линия на времето, която бих могла да проследя. Проселедих графиката донякъде и ми стана ясно, че в съответствие с неговите изчисления, грабването беше несъмнено! Въздъхнах с облекчение. След няколко дневно размишление реших, че трябва да проуча нещата още малко, за да съм сигурна, че това грабване наистина ще се случи. Спомням се, че се натъкнах на няколко статии, разбиващи на пух и прах аргументите за грабването. Бях шокирана. Как може да е толкова лесно да отхвърлиш това грабване, в което токова много християни вярват? Отново се оздачих.

След около месец, темата за края на света се намеси в разговор с баща ми по време на негово гостуване у нас. Тъй като семейството ни беше преминало през толкова много църковна и семейна драма през последните години, дълбоките богословски теми не бяха често засягани. Всеки от нас беше твърде зает със своето финансово и емоционално оцеляване. И все пак, една вечер темата беше засегната. Бях уплашена. Нямах представа какво се готвеше да каже баща ми. Страхувах се, че той може да потвърди най-лошите ми страхове, така както и всеки, който има мнение по този въпрос.
Цялата статия »