от Р. Дж. Ръшдуни

В своя труд The Greeks and the Irrational Е. Р. Додс озаглавява една от главите “Страхът от свободата”. Целият древен свят е бил заразен със страх от свободата. Платон и Аристотел са планирали държава, в която чрез езически правила, свободата е трябвало да бъде премахната за повечето хора. Свободата е била смятана за опасно нещо и е можело да бъде поверена само на шепа управници.

От историята се вижда колко се страхуват хората от свободата и как повечето хора не могат да се справят с нея. Т. Х. Хъксли е казал, “Най-големите трудности за човека започват тогава, когато може да действа както си иска”.

Наистина в днешно време повечето хора изявяват устно стремеж към свобода, но всъщност засвидетелстват обратното чрез начина си на живот. Законодателите ни смятат, че на фермерите и на работниците по фермите не трябва да се поверява свобода. И работодатели и работници смятат, че колкото по-малко свобода има за другите, толкова по-добре ще бъде всичко.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Основното при върховния грях е желанието да променяме другите и да ги приспособяваме към нашите идеи и надежди. В наше време много често този грях се смята за добродетел.

Това просто означава, че се опитваме да се правим на богове и да променяме другите хора, за да ни пасват. Хора, които имат проблеми във взаимоотношенията със семейството си, колегите си или своята общност, много често са виновни за този грях, което означава, че се опитват да се правят на богове.

Ние с вас не сме призовани да променяме другите хора. Само Бог може да прави това. Това, което можем да правим чрез Божията благодат, е да променяме себе си, за да съответстваме на Неговото слово и призвание. Това означава да виждаме нуждата от промяна в нас самите, а не в другите и да оставим промяната на другите в ръцете на Бога чрез служението на Неговото Слово.

Днес, разбира се, това не е популярно. Обичайната идея за знатен човек, държавник или религиозна фигура е човек, който чрез закони и полицейска сила, с данъци, работи ден и нощ да промени другите, но никога себе си.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Едно от многото неща, които хората не успяват да разберат за Бога е, че Той не зачита оправданията. В Битие 3:9-19, Бог показва ясно, че Той се отнася към всички оправдания единствено като основание за порицание и осъждение.

Човек никога не може да се доближи до Бога с нещо друго освен със съвършена вяра и послушание. Исус Христос е направил това вместо нас и, в допълнение, ни е дал благодат да Му се подчиняваме. Затова от нас се изисква да Му отдадем покорството на вярата, да признаем, че сме призовани, не да престъпваме Божия закон, но да му се подчиняваме и да служим на Бога във всяка сфера от живота.

Но човек предпочита пътя на оправдание пред пътя на послушание. Нашият Господ осмя и осъди оправданията в притчата Си за гостите, които не желаят да присъстват и си измислят оправдания, за да отбият поканата. Един казва: „Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.“ Друг казва: „Ожених се, и за това не мога да дойда“ (Лука 14:16-20). Христос подчертава, че оправданията не само нямат стойност пред Бога, но напротив, подбуждат гнева Му.
Цялата статия »

от Кевин Суонсън

Той се роди на 12 октомври 1944.
В продължение на повече от сто години този феномен нарастваше и добиваше форма. Но явлението се роди на 12 октомври 1944, когато 30 000 обезумели млади момичета нахлуха на Таймс Скуеър да посрещнат своя нов идол – Франк Синатра! Писателят Брус Блевин описва събитието като “явление на масова истерия, което може да се наблюдава само два-три пъти в историята.” Това е Тинейджърът. В своята книга Тинейджърска възраст, Създаването на младежка култура, общественият коментатор Джон Савидж отбелязва тази забележителна страна на съвременната култура, парадигматична аномалия, която няма равна на себе си в по-ранната човешка история.

Като погледнем назад, изглежда че това е била необходима част от живота в новия индустриализиран, бюрократизиран съвременен град. Хора като Дж. М. Бари и Оскар Уайлд възхваляват вечната младост и живота на развлечения като най-голямото достойнство за повечето, ако не и за всички империи. Тази нова обществена среда се придружава от задължително неуважение към родителите, прекъсване на връзките между поколенията, разпадане на семейството, закони за детския труд, фрагментиране на семейството от големите корпорации, държавни училища, сексуално изтъкване на момичетата, идолите на масовата култура, неприличието, ходенето с момичета, и блудството. Всичко в тази социална мрежа е неразделно свързано. Съмнявам се, че сестрите на Алмансо Уайлдър щяха някога да се появят на Таймс Скуеър в Ню Йорк през 1875. Ако не съществуваше възрастово-изолирано държавно образование в продължение на 70 години от 1875 до 1944, Франк Синатра никога нямаше да бъде посрещнат от 30 000 крещящи жени на 12 октомври.
Цялата статия »

от Гари Норт

Една от разпространените фрази, които християните обичат да използват, е следната: „Аз съм в света, но не съм от него.“ Това е перифраз на Христовите думи по време на тайната вечеря: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. Те не са от света както и Аз не съм от света“ (Йоан 17:15-16). Християните си мислят, че с това те казват: ние не сме способни да избегнем ограниченията на този свят, но нашият източник на напътствие и посвещение е от небето. Подобно на Павел, те заявяват: „нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа“ (Филипяни 3:20).

Проблемът е, че мнозинството християни, които повърхностно цитират старата любима фраза, „аз съм в света, но не съм от него,“ обикновено са затънали до уши в света, от който твърдят, че не са част. И все пак те наистина вярват, че са „духовни“. Смятат себе си за „не от този свят,“ въпреки, че са прекалено светски. Защо това несъответсвие е толкова често срещано? Каква логика използват християните, че се самозаблуждават така?
Цялата статия »

от Марк Р. Ръшдуни

Човек без Бога живее в отричане. Той избира да вярва и да се наслаждава на лъжи, защото бяга от Бога, който дава смисъл.

Неизкупеният човек бяга от Бога, защото вярва на Сатанинската голяма лъжа, че човек може да бъде “като Бога, да познава доброто и злото” (Битие 3:5). Той вярва, че е успял в това зло желание и че е постигнал автономност от Бога. Когато човек вярва в толкова основна заблуда, неговият живот и мисли са напълно откъснати от реалността. Отчужден от Бога, който дава смисъл на всичко, собственият му живот, мисли и взаимоотношения ще бъдат контролирани от поредица въображаеми предположения.

Павел нарича това мислене философии, измами и предания, които не са основани на Исус Христос (Колосяни 2:8). Той е открил, че проблемът на човека произтича от отхвърлянето на Исус Христос, защото Той е Единственият, който може да поправи нашите проблеми с греха. Всяка мисловна структура, която не е основана на покаяние за греховете и вяра в Христос като единственото възможно средство за възстановяването на човека, е основана на измислицата за човешка автономност и илюзията, че Адамовия бунт е бил и е легитимен.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Когато преди няколко години се преместих в голяма градска област, ми трябваше време, за да свикна с уличния шум и нощните звуци. Чувах всичките звуци, защото бяха непознати. След година бях свикнал дотолкова с тях, че не ги чувах.

След това, когато се преместих в този планински район в страната, всяка нощ чувах как койотите вият. Много скоро престанах да ги чувам. Миналото лято, когато снаха ми спомена за нощните серенади на койотите, аз установих, че не съм ги чувал от няколко години: беше прекалено познат нощен шум за мен, за да го осъзнавам дори в най-малка степен.

Това обяснява защо не можем да използваме нашите чувства и преживявания като критерий или стандарт. С готовност развиваме толерантност към много неща. Нашата толерантност към порнографията, националната корупция, ругаенето и греха като цяло се е увеличила значително през изминалото поколение. На неща, които някога са били недопустими сега едва обръщаме внимание. Това, което някога беше възмутително по телевизията, сега е безинтересно и това, което някога унищожаваше кариерата на някой политик, днес не е проблем.
Цялата статия »