от Петър Порумбачанов

“Где е мъдрият? Где книжникът?
Где е разисквачът на тоз век?
Не обърна ли Бог в глупост
светската мъдрост?”
1Кор.1:20

Християните често нямат адекватна и цялостно последователна апологетика. Този факт им пречи да се противопоставят успешно на езическата „мъдрост”, която иначе Бога определя като глупост (1 Кор.3:19). Ако християните отстъпват, вместо да атакуват успешно светската глупост, трябва да се запитаме, кой всъщност е глупака? Всички християни трябва да полагат усилие за да изграждат умения, които ще им помогнат да отговорят успешно на интелектуалните атаки от страна на невярващите. Трябва да се научим, както апостол Павел, да довеждаме мъдростта на този свят до глупост, каквато тя наистина е.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Нашият Господ постоянно обръща внимание на страстта за власт, която бележи неблагочестивите и тяхното хищно мислене. Това е философията да измамиш другите преди те да те измамят. Христовата заповед е пряма и ясна: “Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.” (Матей 20:26-28).

Изборът, който Той ни представя е неизбежен: има или хищно общество или дяконско; свят на омраза, зло и недоверие или свят на вяра, благодат и служение.

Дяконското общество обаче може да бъде основано единствено на основата Исус Христос. Съвременната държава предлага лицемерно съдействие за обслужване, за да упражнява езическо господство. Резултатът е хищно общество, изпълнено с омраза, престъпления и експлоатация. Няма никаква благодат, следователно и никакво служение.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Павел, в 1 Тимотей 6:15, говори за Исус Христос като за „блажен и единствен Властител, Цар на царете и Господар над господарите.” Ърнест Гордън е превел последната част от този стих „Цар над царстващите, Господ над господстващите.” С други думи, зад всички сили в историята, стои Великият Цар Исус Христос.

Този Велик Цар позволява на хората и народите да следват своите зли мечти и да извършват греховете си. Така това, което хората си представят в своите нечестиви въображения като разрешение на проблемите се превръща по-късно в проклятие. На съответното време бурите на историята помитат всички неща, които не са основани на Скалата. Както Павел казва в Евреи 12:22-29, нещата, които са около нас и ние самите ще бъдем разтърсени така, че ще останат само тези, които не могат да бъдат разтърсени.

По тази причина трябва да очакваме кризи, които ще ни разтърсят. Те ще дойдат от Великия Цар, за да ни изпитат и проверят. Нямаме правото да очакваме Бог да ни третира като крехко парче стъкло.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

“Проблеми, проблеми”, отбеляза един човек наскоро. “Колко искам да се отърва от тях.” Понякога всички изпитваме това чувство. Борим се година след година с надеждата, че проблемите ни скоро ще свършат, но те не изчезват. Просто се променят.

Проблемите могат да бъдат семейни, квартални, църковни, държавни или лични. Проблемите могат да бъдат суша, която унищожава посевите ни, или наводнение, унищожителна слана, или изгарящо слънце. Изразът “Доброто старо време” звучи добре само защото сме забравили какви са били проблемите ни тогава. Детството, младежките години, средната възраст и старостта, всички те имат своите проблеми, както и всяка епоха от историята.

Проблемите са част от живота в един грешен свят и са необходима част от него. Нужни са за нашето изпитване и за растежа ни. Бъдете сигурни, че когато разрешите един проблем, създавате нова ситуация, която има своите проблеми. Проблемите са отчасти резултат от греха и отчасти условие за израстване.
Цялата статия »

от Петър Порумбачанов

Много често, проблема на християните е упорството, с което се опитват да направят вярата си „интелектуална”. Мнозина смятат, че вярата в истинността на Писанието е някак си ненаучна сама по себе си и трябва да бъде доказвана от интелектуалните напъни на висшите критици. Каква е основата на презумптивната ни логика? Можем ли да бъдем безкомпромисни християни, поне колкото безкомпромисни са езичниците спрямо самите нас? Къде е проблема, който е вързал умовете на християните и ги е направил безпомощни и пасивни в обществото, което впрочем са призовани да променят (Мат.28:18-20).

Нека повдигнем завесата още малко и погледнем отблизо безумията на които са готови християните, за да получат одобрението на окръжаващите ги езичници. Имам предвид факта, че християните се опитват да бъдат интелектуално неутрални, дори по отношение на апологетиката (защита на вярата). Те се притесняват да стъпят здраво на Основата, която е самото Слово и да правят ясни и непогрешими логични заключения относно самото християнство. Някак си се боят да признаят какъв е логичния механизъм за тълкуване на реалността и се поддават на изкушението да не възприемат никакви християнски презумпции в началото на който и да е дебат.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Спомням си California Farmer (Американско списание за фермери – Бел. пр.) в началото, под различни имена, които вече не се използват. Абонаментът често се равняваше на една кокошка! През годините след I световна война хората го четяха от кора до кора. Тогава светът беше много различен – но дали? Вярно е, че нещата са се променили, но проблемите на човечеството са същите и могат да се обобщят с една дума: грях.

Един от най-незабравимите ми спомени след II световна война е как един забележителен човек говореше за новата епоха на атомната бомба. Името му беше Самюел Мофет. Заключението му беше следното: Изобретяването на атомната бомба няма по-голямо значение от изобретяването на полицейската палка, доколкото се отнася до съществения проблем на човека неговото нежелание да живее във вярност към Бога и да загърби злото.

Човечеството създава собствените си проблеми и нищо в околната среда не вреди на човека толкова, колкото собствените му грехове. Мой познат пастир наскоро консултирал разтревожен човек. По време на разговора той бързо разбрал, че човекът иска да се промени всичко около него, но не и самият той. Не можем да променим съпруга, съпругата, съседа, работника си или който и да било, но можем, чрез Божията благодат, да променим себе си и в това се състои нашата отговорност.
Цялата статия »

от Марк Р. Ръшдуни

Винаги има пряко съответствие между любовта и омразата. Мразим обратното или противоположното на това, което обичаме. Хората мразят Божията истина, защото приемат всяка лъжа, която се противопоставя на тази истина. Те избират да се придържат към всяка версия на истината, която придава привидна правдоподобност на бунта им срещу Бога и Неговото слово.

Римляни 1:18-32 проследява моралния упадък на човека в отхвърлянето му на Бога. В този пасаж Павел ясно ни показва, че човешкият морален бунт е повече от лично явление. Той има външни прояви, които ще бъдат забелязани в живота на културите и цивилизациите, както и в индивидите. Бог предава човека на морален упадък, на деградиращ ум; Той го оставя да прояви личните, финансовите и социалните последствия от своя морален упадък (ст. 26-27).

Не всеки човек става толкова лош, колкото може да бъде теоретично; но моралните наклонности на покварения човек водят до по-голяма поквара. Хуманизмът не прави хората по-добри. С издигането на човешкото надмощие, хуманизмът представлява неговото интелектуално обяснение за отричането на Божия суверенитет. Хуманизмът не представлява благородството на човека, а интелектуалното оправдание за неговия морален упадък.
Цялата статия »