от Петър Порумбачанов

„Разбирането е награда за вярата;
следователно, не се опитвайте да разберете,
за да повярвате, а вярвайте, за да разберете”
Августин Блажени

Едно безспорно правило, което обуславя апологета е познанието за това, което всъщност защитава. Познанието започва с вяра, а не с автономна човешка логика. Никой защитник на християнството не може да стигне до утвърдените и неоспорими истини, ако не започне с вяра. Вярата в непогрешимото Божие Слово е отправната точка за всеки истински апологет. Единайсета глава на Посланието към евреите ни разказва за вярата на мнозина божии хора, които не се усъмниха в това, което Бог им е говорил и бяха възнаградени в историята заради своята увереност. Така за истинските християни са достатъчни Божиите думи за това, което е станало, става или трябва да стане – то е неотменимо и сигурно. Толкова сигурно, че всичко, което започва с вяра в Божиите думи, завършва неминуемо с убеждение и твърда увереност: „А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.” (Евр.11:1).
Цялата статия »

от Андреа Шварц

Поглеждайки назад към детството ми, си спомням не толкова рождествените подаръци, които са ме зарадвали, колкото подаръците, които са ме разочаровали. В съзнанието ми се открояват два случая. Но нека преди това ви въведа в контекста.

Израстнала съм в пределите на град Ню Йорк. От четири деца аз съм трета, а баща ми беше доктор – личен лекар – който все още практикуваше посещения по домовете. Майка ми се оплакваше от телефонните обаждания посред нощ и винаги подчертаваше, че не бива да се омъжвам за доктор. Един ден, мисля че беше през лятото, се обринах много сериозно. Татко веднага ми инжектира кортизан и кризата беше избегната. Както и да е, той стигна до извода, че обривът ми е в резултат от това, че съм алергична към шоколада.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

През март, 1966 г. случаят с едно десет годишно момиченце в Англия се превърнал в национален скандал. Според доклада на АП, единственото ѝ провинение било навикът ѝ да изтрива “ножа и вилицата си със салфетка преди ядене…” Учителят ѝ Уилям А. Мейсън ѝ казал, че не е е прилично да изтрива приборите си. Казал ѝ, че е възможно другите деца да ѝ подражават като използват носните си кърпи, а това няма да бъде хигиенично. Но момиченцето искало да бъде сигурно, че приборите ѝ са чисти и продължавало да ги бърше. Тогава тя била изолирана от трапезарията и затова майка ѝ спряла да я праща на училище. Майката и дъщерята били изправени пред съд за непълнолетни; майката очаквала да я глобят, но също така да има възможност да обоснове протеста си. Вместо това съдията отсъдил, че е неподходяща като майка и наредил да изпратят детето в дом за деца единствено на базата на това неподчинение.

Нека сега да се върнем в Американската ситуация. Джеймс Браянт Конан, бивш директор на Харвард и образователен “реформатор”, пише в Education in a Divided World (p. 8):
Въпреки че институцията на семейството все още е мощна сила, както е в тази страна, със сигурност неравенството на възможностите е автоматичен и често несъзнателно, основен принцип на нацията; по-облагодетелстваните родители се стремят да осигурят още по-големи придобивки за децата си. Затова когато ние, американците, заявим, че поддържаме доктрината за равенството на възможности, се изправяме пред необходимостта от постоянен компромис. Струва ми се, че е важно да разпознаваме както неизбежния конфликт, така и трайното естество на компромиса.
Цялата статия »

от Петър Порумбачанов

При спор с атеист, можете да изолирате неговите аргументи дотолкова, че да разрушите основата, на която той ги е изградил. Никога не забравяйте, че не е във властта ви да направите от езичника християнин – промяната на сърцата е Божия работа. Това, което може да направите със сигурност е да спечелите уважението на християните, както вероятно и на езичника, при все, че неговото уважение е безусловно лицемерно. Ще се убедите в това, ако спора продължи достатъчно дълго.

Никога не трябва да забравяме, че противниците на Бога, също имат презумптивно мислене. Поставете се на тяхно място и открийте отровния корен, който захранва злобата им към Истината. Ще установите, със сигурност, че всеки езичник започва своите разсъждения от ирационална стартова позиция. Всеки атеист, е последователен вярващ в лъжата, която твърди, че Бога не съществува. Това е обратното на християнската вяра, която се е превърнала с годините в знание и увереност.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Един от хроничните проблеми на мъжете е, че доста често вместо да действат те само реагират. И реакциите са глупави, защото проблемите в живота се определят от пасивността на мъжете спрямо опозицията им.

Това доста често е вярно за реакциите на мъже християни и невярващи, относно либералните движения на жените. Понякога резултатите са болезнени. Два примера са достатъчни. В една църква някои от жените се събирали да изучават Библията. Жените били от различни възрасти, но имали общата нужда да познават Библията по-добре, за да я прилагат за всекидневните си проблеми. Църковното настоятелство забранило събиранията, въпреки че не възникнали никакви проблеми в резултат от тях. Събиранията се провеждали извън църквата и не били част от църковните служения, нито били ограничени само за църковни членове. Каквито и локуми да се разтягат по Писанието, няма текст, който да забранява жени да се събират, за да изучават заедно Писанието.

В няколко други църкви държат жените в небиблейско подчинение, като ги третират като деца, а не като възрастни. Библията обявява Сарра като пример за съпруга заради послушанието и подчинението ѝ (I Петър 3:1-7). Не можем да разберем значението на този текст, без да разпознаем факта, че в случая Сарра, уверена в богоугодната си позиция, дава ултиматум на Авраам (Битие 16:5; 21:9-13), и Бог заявява, “относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й” (Битие 21:12) – изречение, което мъжете рядко (ако изобщо някога) използват като текст за проповед!
Цялата статия »

от Грег Бансен

Християнската гимназия в Нюпорт (NCHS) на практика притежава нещо уникално в сравнение с различните частни християнски училища в страната. Става дума за един забележителен елемент в задължителната им програма – необходимо условие за дипломиране в гимназията. Малко други училища имат подобно изискване. NCHS е уникална с това, че предлага курс по философия на своите гимназисти в по-горните класове.

Имаше време, когато почти всеки колеж и университет изискваше от студентите си да запишат поне един въвеждащ курс по философия. За жалост, напоследък много колежи са изоставили подобни „старомодни“ идеи за образованието и са премахнали философията като необходимо условие за завършване. Не е учудващо, че американските колежи произвеждат вишисти без интерес към умения за проницателно мислене, последователност, убедителност и дълбочина на прозрение относно света и живота. Тези, които завършват NCHS, са вече една стъпка пред много студенти от колежи, които са изменили програмите си, за да са в съгласие с времето.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Скоро по новините новини съобщиха че в Кирби, Великобритания, съд осъдил десетгодишната Аманда Еган, която пресичала по пешеходна алея с ролери. Един камион я ударил, но съдът не зачел този факт, защото тя била на колела и не притежавала правата на пешеходец.

Разбира се ако Аманда беше карала другаде по улицата, когато е била ударена, пак щеше да загуби, защото съдът щеше да отсъди, че тя няма право да кара ролери по улицата. В случая съдът, по технически причини, колелцата лишава Аманда Еган от справедливост. Съдът е бил беззаконен в името на закона. Законът е използван, за да изопачи предназначението на закона. Не трябва да се учудваме от това.

Миналия месец един чиновник ми каза, че законът сам по себе си е нищожен. Той ми каза: “Ако ти дължа хиляда долара няма да има голямо значение дали имаш документ от мен, че ти дължа за тези пари, или имаш само думата ми. Разписката струва толкова, колкото и обещанието ми. Ако стигнем до съд ще ти струва поне толкова или повече, за да спечелиш, а спечелването на делото не ти гарантира че ще си получиш парите. Документът и законът не са по-добри от моя или твоя характер.”
Цялата статия »