от Грег Бансен

Вдъхновеното Божие слово, върховният стандарт на християните, ни учи, че „Страх от Господа е начало на мъдростта“ (Притчи 1:7). Ако апологетът се отнася към началната точка на познание като към нещо различно от поклонението пред Бога, тогава безусловното подчинение на несравнимото величие на Божията мъдрост в края на аргумента му няма да има смисъл. Винаги ще има нещо по-велико от Божията мъдрост – а именно предполагаемата мъдрост на избраната от самия апологет интелектуална начална точка. Божието Слово по необходимост (логично, ако не като личен избор) ще остане подчинено на този автономен, върховен стандарт.

Лудвиг Витгенщайн признава, че в същината на неговата Tractatus Logico-Philosophicus се намира унищожително противоречие. Ако е прав в последното си заключение, тогава предпоставките, използвани да се достигне до това заключение, всъщност са безсмислени: „всеки, който ме разбира, рано или късно разпознава (моите твърдения) за безсмислени, когато ги е използвал – като стъпала – за да се изкачи над тях. (С други думи той трябва да изхвърли стълбата след като се е изкачил с нейна помощ)“[1]

По подобен начин понякога християните употребяват автономен апологетичен подход, който не се обляга на Христовия авторитет. Те използват подхода като стълба, по която се изкачват до приемане на Христовите твърдения, след което „изхвърлят стълбата“, защото сега се вижда, че Христос има върховен авторитет, което е в противоречие с този автономен подход. Техният метод се използва за достигане до заключение, което е несъвместимо с предположенията, които той допуска – себедостатъчния авторитет на човешкото разсъждение.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Едно от най-важните пророчества, отнасящи се за рождението на нашия Господ, е Исая 9:6-7. Осем века преди да се роди, Христос е приветстван като “Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира” и се заявява, че “управлението ще бъде на рамото Му”. Това е първото велико изявление относно Христос и цялата власт: върховното и абсолютно управление на всичко ще принадлежи на Христос. Второто велико изявление е това, че “Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават”. Идвайки в грешен и бунтовнически свят да установи властта Си като Господар и Спасител, въпреки цялата враждебност и борба, Христос ще увеличи Своята сила, власт и мир.

След това ни се казва как точно ще бъде извършено това: Той ще “го утвърди и поддържа, чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века” или както е преведено в превода на Баркли, “Здраво е установено и поддържано в справедливост и правда от сега и завинаги”.

Христос е дошъл в света като велик пророк, свещеник и цар. Като пророк, Той говори за Бога; като свещеник, Той е спасител за хората и техен защитник пред Отца; като цар, Той управлява света.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

През последните години, различни федерални организации са заявявали или са действали по свое усмотрение според “правото” на федералното правителство да лъже гражданите си.

Някои хора, шокирани от тези твърдения, реагират така, сякаш това е някаква нова, странна доктрина. Виждаме обаче същото, като се върнем в далечната Република на Платон, която той и Сократ силно подкрепят. “Истината – заявява Сократ, – е полезна за хората само в сферата на медицината”; затова, “е ясно, че тази сила трябва да бъде контролирана от доктори, и че непрофесионалисти не трябва да се бъркат.” Управниците са “докторите” и единствено кфалифицирани да дават лекарството, истината. “Следователно управниците притежават правото да използват лъжи, за да заблуждават враговете си или собствените си граждани, за доброто на държавата и никой друг не може да се ползва от тази привилегия.” Според Сократ, всеки друг, който лъже, трябва да бъде наказван строго, защото правото на лъжа е привилегия на цивилните власти.

Фридрих Ницше, заявява в Отвъд доброто и злото “Не трябва да възразяваме спрямо погрешността на едно мнение.” Всъщност той казва, че без лъжи “човек не може да живее – че отричането на грешно мнение би било отричане на живота, небитие.” Затова трябва да “приемаме неистината като състояние на живота.” С други думи, след като животът е лъжа и няма такова нещо като истина, нито такова нещо като добро и зло, лъжата е много полезен и необходим инструмент за управниците.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Няколко писатели са заявили наскоро, че законът няма нищо общо с морала и е крайно време да спрем с опитите да го узаконим. Време е да разгледаме това твърдение и да разберем опасността, която съдържа. Фактът е, че всеки закон има нещо общо с морала. Законът казва дали нещо е правилно или неправилно; той определя конкретни действия за наказуеми по закон, защото обществото вярва, че са неправилни.

Следователно всички закони са правно налагане на морален кодекс. Това се отнася и за закона за движението. Неговата цел е да защити живота и собствеността, защото нашият морален закон казва: „Не убивай“ и „Не кради“, а унищожаването на чужда собственост е просто начин да го лишиш от нея. Законите за съдебните процедури също са морален закон: тяхната цел е да подсилят справедливостта и да предотвратят лъжесвидетелството и несправедливостта.

Невъзможно е моралът и законът да бъдат разделени, защото гражданското право е просто един клон от моралния закон, а моралът е основата на закона. Законите не могат да направят хората добри: това е работа на Святия Дух. Но законите могат да спрат хората да вършат зло. Когато видим знак за ограничение на скоростта или полицай, се сдържаме да не натиснем педала за газ. Никой крадец не се спасява чрез закони против кражба, но обществото е защитено чрез тях.

Основата на закона е моралът, но каква е основата на морала? Всеки морал се основава на религия, на вяра относно върховната сила в или над вселената. Будизмът има един морал, Ислямът друг. Всяка религия има различен морален кодекс, защото религиозните основи са различни.
Цялата статия »

Една одисея в света на свободата, морала и просперитета

от Божидар Маринов

Либертарианството е идеология на свободата. Свобода в пълния смисъл на тази дума – право и възможност на всеки човек да разполага със своя живот и собственост, без насилствената намеса на външни лица, били те частни престъпници или държавни чиновници. Разбира се, свобода, при условие че не нарушава свободата на другите хора. Либертарианството не е анархизъм; то не е свобода на престъпленията. То е свобода на личната реализация, растеж и стремеж към щастие. То е идеология на ограничената държава, власт на закона (а не власт на бюрокрацията), свещената частна собственост и свободния пазар.

Историята на свободата е кратка. По-голямата част от историята е замърсена с тирани, царе, войни, бюрокрации и общества, разкъсвани от насилие. Едва през последните няколко столетия в Западна Европа и Северна Америка идеите за свободата на индивида стават популярни и оказват огромно влияние върху формирането на обществените институции.

Св. Августин и Исидор от Севиля са първите мислители в историята, които отправят открито предизвикателство

срещу античния възглед за “божественото право” на политическите управници да разполагат с живота, свободата и собствеността на своите поданици.
Цялата статия »

Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек… (Притчи 7:7)

[Наскоро получих следното писмо от млада жена, която пожела да остане анонимна. Неотдавна изнесох беседа пред нашето женско чаено събрание по въпроса за целомъдрието. Мъжът ми правилно изтъкна, че младите мъже също трябва да я чуят. Съгласих се на драго сърце. Необходимо е да слушат и родителите си и да имат предвид Притчи 7 и Причти 31, когато си търсят съпруга.

Ние се молим Бог да издигне армия от верни, благочестиви млади мъже, готови и заслужаващи верните млади жени, които прилежно са се подготвяли за тях. Пораснете. Или някой ден ще съжалявате. Моля, предайте това на всички млади мъже християни, които познавате.]
Цялата статия »