от Божидар Маринов

На Атанас Лолов, който искрено мрази робството
и вече повече от 60 години се бори против него
с неотслабващ ентусиазъм.

Не, робството не е принудителен труд. Не е и юридическо понятие. Не е форма на собственост. Не е расизъм или национализъм. Тези неща са симптоми на робството, но не са същността на робството.

Не е и „обществено-икономическа формация”. Нито е „исторически етап в развитието на човечеството”. Това са само удобни думички, използвани от хора, които искат да скрият истинската същност на робството.

Същността на робството е в друго. Малцина я съзнават и са склонни я признаят публично. Единици са тези, които застават против него.

Същността на робството може да се види ясно в опита на библейския патриарх Мойсей с неговите сънародници. Народът на Израел беше в робство в Египет, бяха подложени на тежък изнурителен труд, с жестоки надзиратели, без никакви човешки права, децата им биваха избивани от египтяните… И когато Мойсей ги изведе от земята на робството, за да ги заведе в Обещаната земя на свободата, те се разбунтуваха и проплакаха: „Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза, червения и чесновия лук” (Числа 11:5). Бившите роби помнеха робството не с надзирателите, бичовете и принудителния труд. Те помнеха робството с нещата, които им бяха „осигурявани даром”. Цялата статия »

от Гари Норт

Баща ми почина на 2 декемви, на 91 години. Не беше от хората, които правят дълбоки заключения. По Време на втората световна война беше във военната полиция и после две десетилетия във ФБР. ФБР предимно разследваше. Той харесваше думите на сержант Джо Фрайдей: „Само фактите, госпожо.“ Джак Уеб направи тези думи известни в предаването Драгнет, което започна да се върти по телевизията в годината, в която той се присъедини към ФБР: 1951. Той беше голям почитател на Драгнет.

С мен сподели едно дълбоко заключение, което запомних. Не съм сигурен дали е негово. Никога не съм го чувал от някой друг. Ето го.

Животът е като триетажна торта. Когато си млад, между теб и смъртта има два етажа. Когато дядо ти умре, остава само един етаж. После и баща ти умира. Ти си на последния етаж.

Той живя 48 години на последния етаж. Не мисля, че аз ще живея там толкова време.

Неговото наблюдение подсили едно предсказание, което баба ми каза на 25-ия ми рожден ден: „Преди да усетиш ще бъдеш на 30.“ Преди да усетя, бях на 50.
Цялата статия »

от Гари Демар

– Не разбирам какво имаш предвид с думата слава – каза Алиса.
Хъмпти Дъмпти се усмихна презрително.
– Разбира се, че не знаеш, освен ако не ти кажа… Когато използвам някаква дума, тя означава това, което аз избера да означава. Нито повече, нито по-малко.
– Въпросът е – каза Алиса, – дали можеш да направиш думите да имат толкова много значения.
– Въпросът е – каза Хъмпти Дъмпти, – кое е главното. Това е. [1]

Невидимият човек (Клауд Рейнс): „Ще започнем с няколко убийства. Големи хора, малки хора – за да покажем че не правим разлика.“ [2]

Християните трябва да имат пророчески глас в обществото. Като християни, ние не се „съобразяваме с този свят“. По-скоро трябва да се трансформираме според обновяването на нашите умове (Римляни 12:2). Да не се съобразяваме не значи да не участваме. За да изпъква нашият пример, който трябва да е отражение на Христовия пример в света, трябва да се включваме в света. Цялата статия »

от Божидар Маринов

Преди две седмици в радиопредаване председателката на някакъв учителски профсъюз със затихващи функции категорично се противопостави на изваждането на образованието от държавния контрол. „Образованието не може да бъде стока на пазара”, твърдо заяви тя. Това е стандартното твърдение на всички защитници на монополното държавно образование: „Образованието е твърде важно, за да бъде стока на пазара, то не трябва да се оставя на конкуренцията на пазара, не трябва да се оставя на свободния избор на родителите, не трябва да се оставя на личните цели, амбиции и способности на учениците.” Не само учителските профсъюзи твърдят това. Твърдят го и много интелектуалци.

Възможно ли е образованието да бъде стока на пазара? За да проверим това, трябва да видим какво точно означава „пазарна стока”, и тогава да преценим какво е образованието.

Според икономическата наука „пазарна стока” (или „икономическа стока”) е всеки материален предмет или нематериална услуга, които отговарят на следните четири условия: Цялата статия »

от д-р. Дейвид Ментън

Може би най-горчивото за преглъщане хапче за всеки християнин който се опитва да се примири с Дарвин е предполагаемия маймунски прародител на човека. Дори много християни които безкритично приемат еволюцията като „Божия начин за сътворяване” се опитват някак си да издигнат произхода на човека или поне неговата душа над тази на зверовете. Еволюционистите се опитват да смекчат удара убеждавайки ни, че човекът не е произлезъл точно от човекоподобни маймуни, а по-скоро от маймуноподобни същества. Това е чиста семантика, въпреки че доста от предполагаемите маймуноподобни предци на човека са маймуни с научни названия, които включват думата питек (идва от гръцката дума за маймуна). Най-изтъкваният „човешки предшественик“, известен като „Люси“, например има научното название Australopithecus afarensis (означава „южно шимпанзе от Афарския триъгълник в Етиопия“). Но какво казва Библията за произхода на човека и какво точно е научното доказателство въз основа на което еволюционистите претендират за нашите прадеди маймуни.
Цялата статия »

Бог ни казва, че грешниците заслужават Неговия гняв. Той е свят Бог, който мрази и греха, и грешника. Той хвърля грешниците в ада, завинаги, а не само греха. Грешниците плащат, а не грехът сам по себе си. Бог каза, че Той намрази Исав, Якововия брат дори преди двамата да бяха родени, дори преди да бяха извършили грях. Павел пише: “Макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на Онзи, Който призовава, рече ѝ се: “По-големият ще слугува на по-малкия; както е писано: Якова възлюбих, а Исава намразих” (Римляни 9:11-13).

Повечето хора не харесват този вид проповядване. Павел никога не е бил много популярен човек. Но той е бил много умен човек. Знаел е какво ще заключат повечето слушатели. Той им отговаря преди те да започнат да задават своите въпроси: “И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! Защото каза на Мойсей: Ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля” (Римляни 9:14-15). Средният човек си мисли: “Горкият Исав. Какъв лош късмет. В края на краищата, какво е направил в утробата на майка си, за да заслужи Божия гняв. Този Бог: какъв деспотичен характер! Да възлюби Яков и да намрази Исав. Това не е честно.” Виждате ли, това, което грешникът всъщност си мисли, е следното: “Човекът всъщност е добро същество. Всеки човек се ражда в чисто състояние. Той сам го реализира или го разрушава. Изработва го или не го изработва. Той изработва пътя си към небето или може би към ада, но неговата работа е това, което има значение. Бог е нечестен към почтения, чист в началото човек, когато не дава на този човек равен старт.”

Какво казва Библията за човека? Че той съгреши в Едем и от този момент нататък той е извратен. Той е извратил Божия образ, който е в неговия характер. Както Давид каза, “Ето родих се в нечестие, и в грях ме зачна майка ми” (Псалм 51:5). Не сексът сам по себе си е това, което е грешно; грешен е целият характер на грешното човечество. Човекът не се ражда като чиста дъска. Той се ражда лишен от наследство син на Бога, праведния Баща. Той се нуждае от осиновяване. И Бог решава кой да бъде осиновен и кой не. Удивителното относно това, което Павел разказва за Яков и Исав не е, че Исав беше намразен от Бога. Удивителното, чудесното нещо е, че Бог възлюби Яков. Бог не ни дължи “благоволение”; Бог ни дължи наказание, но Той добронамерено дава на някои от нас благоволение, не защото го заслужаваме, а защото Той го иска поради своята милост от любов. Това е библейското учение за избора.

Из „Безусловна капитулация„, Гари Норт

от Божидар Маринов

„Управляващата партия е изключително неуверена дали има способността да остане на власт. Положението е ужасно. От страна, която няма нищо против да остави медиите да си вършат работата, Зимбабве се превърна в най-потисническата не само в Африка, но и в целия свят.”

Тези думи на Ив Сорокоби, координатор на Комитета за защита на журналистите, се отнасят за Робърт Мугабе – бивш министър-председател и после президент на Зимбабве.

Историята на Мугабе е показателна за темата на тази статия: от уверен марксист и борец за национално и расово освобождение, защитник на свободата на словото и политическата дейност, за няколко години Мугабе се превърна в диктатор, използващ изтезания, убийства и глад, за да смълчи дори най-плахите критици на режима в Зимбабве. Младият Мугабе, образован в йезуитско училище и във водещи университети в Южна Африка и Англия, е бил достатъчно самоуверен да вярва, че може да защитава своите идеи в условията на идеологическа толерантност. Но когато след повече от две десетилетия Мугабе не успяха да направят Зимбабве водеща икономика в Африка, неувереността стана тежест за режима, и свободата на словото в Зимбабве изпадна в немилост.
Цялата статия »